Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Dame aux oeillets, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2016)

Издание:

Арчибалд Кронин. Дамата с карамфилите

Френска. Второ издание

ИК „Ведрина“, София, 1991

Редактор: Елена Матева

Технически редактор: Георги Кожухаров

Коректор: Мария Григорова

Художник: Петър Добрев

ДФ „Балканпрес“, София

История

  1. — Добавяне

III

Нанси прекара целия ден в леглото. Болеше я глава, ръцете и краката също. Младото момиче мразеше да лежи. С всеки изминал час Нанси се чувстваше все по-неспокойна и по-нервна. Причината за това не беше безпокойството й във връзка с премиерата на „Лунна нощ в Аркадия“… Приготовленията за нея бяха напреднали и за тези два дни не беше предвидена никаква репетиция. При все това внезапното й разболяване объркваше нейните планове и разваляше настроението й. Когато нещо не вървеше според желанията й, тя ставаше егоистка, което я правеше непоносима. Макар че Катрин отказваше да си го признае, тя я беше поразглезила, за което бе виновна голямата й обич към нея. За да извини племенницата си, тя си казваше, че Нанси е още дете. А девойката от своя страна приемаше това като нещо, което е в реда на нещата.

Днес например Катрин не би позволила да се упрекне младото момиче в непослушание. Нанси беше вземала редовно лекарството си на всеки четири часа. Сутринта тя беше седнала в леглото си, за да напише две-три писма, които чакаха отдавна. След като изпълни това си задължение, тя прекара няколко часа в мечти за Крис. После взе една книга и се помъчи да чете.

Човек би предположил, че една толкова своенравна болна ще поиска да се развлече с някой полицейски роман или любовна историйка. Но книгата, която Нанси бе взела, беше от съвсем друг род. Това беше една студия върху пиесите на Шекспир. Нейната библиотека, която съдържаше доста книги, се състоеше изключително от театрални студии и преди всичко от творбите на класиците: Марлоу, Конгрив, Ибсен, Молиер, Шеридан, Шоу, всички бяха представени. Не липсваха и биографии на прочути артисти. Тази библиотека беше доста изненадваща за една млада и на пръв поглед лекомислена артистка.

Не по-малко изненадваща беше и наредбата на стаята на Нанси. Липсваха каквито и да било дреболии и странни масички, възглавнички или украшения, които човек би очаквал да види у нея. Спалнята беше семпла, почти гола, а редът, който цареше в нея, я правеше да прилича на манастирска килия. На тоалетната масичка имаше само две снимки: на Крис и на Катрин. На чисто белите стени беше окачена само една картина: голяма и хубава скица на Елеонора Дузе. Този портрет на една от най-великите артистки на всички времена разбулваше загадката на тази стая и още по-голямата загадка за личността на Нанси.

Тя беше луда по театъра. Тази любов не се основаваше на онзи необмислен порив, който подтиква обикновено жените към сцената, а на една постоянна и дълбока нужда да изяви себе си чрез изграждането на красиви образи, бликащи от чувства и живот. Трудно можеше да се отгатне откъде идваше тази нужда. Може би тя се беше спотайвала още у баща й, който се отличаваше с излиятелната си природа. Във всеки случай у нея тя се беше проявила още от най-ранното й детство. За съжаление тя не й беше дала възможност да се развие свободно. Само някои от най-близките й приятелки бяха успели да се убедят в искреността на честолюбивите й стремежи и любовта й към сцената, но те не вярваха, че тя ще успее някога да се наложи. А най-скъпите на сърцето й хора, Катрин и сега Крис, по-скоро бяха склонни да се усмихват на нейното въодушевление. Те не можеха или не искаха да приемат, че увлечението й по театъра е сериозно. До известна степен самата Нанси беше виновна за това. Наистина, тя беше още много млада и не се бе отърсила от нерешителността, която е присъща на младите. Резките промени в настроението й, които говореха за буен нрав и волна фантазия, даваха основание на човек да се усъмни, че може да промени желанията си. Тя често проявяваше разсеяност и небрежност, които смяташе за много забавни. В заключение, младото момиче притежаваше един доста сложен характер. Веднъж въодушевена, друг път потисната, тя се луташе непрекъснато от една крайност към друга; трудно можеше да се предвиди пътят, който щеше да поеме в деня, когато най-сетне характерът й щеше да улегне.

Ако чуеше това описание на характера й, Нанси щеше страшно да се възмути. Всъщност тя беше сериозна и чувствителна, но никой никога не й беше посочвал слабостите. Днес по-малко от всякога беше склонна да се подложи на изпитание. Младото момиче се беше зачело в своя любим Шекспир и въпреки че я болеше глава, се беше задълбочила в разучаване на „Крал Лир“. Отначало се виждаше в ролята на Гонерила, после на Регана и накрая в ролята на Корделия.

Когато прочете пиесата, Нанси уморено остави книгата. Не се чувстваше добре. Времето минаваше, вечерта настъпи незабелязано. Прислужницата се приготви да си върви, но обеща да мине към девет, за да види дали всичко е наред. Нанси отново се отдаде на мечти. Образът на Крис се явяваше най-често в мислите й. Тя сравняваше сивите часове, които беше изживяла досега, с щастливото бъдеще, което я очакваше.

Внезапно телефонът иззвъня и прекъсна мечтите й. Тя вдигна слушалката и позна гласа на Джон Харис, преди той да си каже името. В тона му долови облекчение, че я намира.

— Ти ли си, Нанси? — попита той. — Страшно се радвам, че те открих. Да, в студиото съм и съм много притеснен. Нали знаеш, че тази вечер даваме „Черната перла“? Ще бъде предавана и по радиото в осем. Но за нещастие, чуваш ли ме, Нанси, Силвия Бърк се разболя. Даваш ли си сметка какво значи това? Главната героиня е болна и не може да участва! А предаването започва след четири часа! Нанси, трябва да ми помогнеш, трябва да изпълниш ролята. Бъди мила и ела веднага! Можем да прегледаме набързо текста заедно.

— Но, Джон — възрази тя, — наистина не знам дали ще мога да дойда.

— Ти не си с всичкия си! Не разбираш ли какво означава това за теб? Да заместиш Силвия Бърк! Няколко милиона радиослушатели ще могат да те чуят!

Нанси прокара ръка по пламналите слепоочия. Тя не знаеше какво да направи. Харис беше напълно прав. Силвия Бърк в момента бе най-известната артистка. Удаваше й се изключителен случай да привлече вниманието, да се представи пред безбройните радиослушатели, които тази вечер с трепет щяха да следят „Черната перла“.

— Какво й е на Силвия? — попита тя.

— Силна простуда — каза Харис. — Има висока температура, тридесет и осем градуса. Абсолютно й е забранено да става от леглото.

При всеки друг случай Нанси би се изсмяла.

— Не, не е това — отговори тя и като взе термометъра от нощното шкафче, добави: — Почакай малко.

Тя пъхна термометъра в устата си. Изминаха шестдесет секунди в дразнещо очакване. Живакът показваше тридесет и девет градуса. Сърцето й се сви. Не би трябвало да приема предложението; всякакво излизане би било чиста лудост.

— Е, какво има? — запита Харис малко ядосано. — Какво ти е, Нанси? Винаги съм мислел, че си разбрано момиче. Защо не ми отговориш категорично? Ще дойдеш ли, или няма да дойдеш?

Тя тъкмо понечи да каже „не“, когато погледът й попадна на портрета на Дузе. Великата артистка, която за нея беше пример за подражание, беше предпочела да играе, въпреки невралгията си, която я довеждаше до лудост, отколкото да разочарова публиката с отсъствието си. Нанси почувства как гърлото й се сви.

— Разбира се, че ще дойда, Джон!

Стори й се, че друг човек каза тези думи.

— Не се чувствам много добре, но след половин час ще бъда при теб.

Тя прекъсна радостните му излияния, като остави слушалката на мястото й. Това, което вършеше, беше истинска лудост. Не биваше да излиза тази вечер, това можеше да й коства живота. Катрин щеше страшно да й се разсърди, а Крис… Нали му каза, че се чувства много зле, за да го придружи до Уимбълдън? Обзе я страх, но тя се овладя. Крис я обичаше; той нямаше да й се разсърди и щеше да я разбере.

Нанси събра всичките си сили и стана. Цялата трепереше, трябваше да положи голямо усилие, за да се облече. Избра най-дебелите си дрехи, облече коженото си палто и уви врата си с топъл вълнен шал.

След това изпи една лъжица от лекарството и повика по телефона такси. Огледа се за последен път в огледалото, поклати глава, направи гримаса и изгаси лампата.