Арчибалд Кронин
Дамата с карамфилите (13)

XIII

Катрин отново беше в Ню Йорк. Бяха изминали само три дни, откакто беше пристигнала, но те й се струваха цяла вечност. Големият шумен град я погълна и прекараните в Грейсвил дни оставаха за нея като един далечен и много приятен спомен.

Нанси и Крис също се бяха завърнали. Бъртрам беше подписал договор с театър „Империал“ и репетициите бяха започнали. За да направи удоволствие на Нанси, Крис реши да отложи пътуването си за Кливланд и отседна отново в хотел „Уолдръф“.

През следващите дни Катрин изобщо не го видя; липсваше й и присъствието на племенницата й. Макар че Нанси беше почти изцяло погълната от театъра и репетициите, Мадн беше неотстъпно с нея. На обяд, следобед и вечер той я водеше в най-луксозните ресторанти и изпълняваше всичките й прищевки.

Нанси се беше заловила за работа с похвално усърдие, но това не й пречеше да се отдава с увлечение и на всички удоволствия на светския живот.

Така тя беше уредила за четвъртък вечерта да отиде в едно кабаре заедно с Катрин и Крис.

Катрин не държеше никак на това забавление, но склони, за да направи удоволствие на Нанси. Напоследък младата жена се стараеше да съсредоточи цялата си енергия върху работата си. Тя беше обзета изцяло от мисълта, че трябва на всяка цена да продаде миниатюрата и затова очакваше с нетърпение пристигането на Бранд. Тя си даваше сметка, че безпокойството подлагаше нервите й на тежко изпитание. Когато дойде четвъртък, тя се чувстваше неспокойна и преуморена. В едно беше сигурна: че много иска да види Крис.

Когато се срещнаха вечерта, Катрин се изплаши от промяната, която бе станала с него. Той изглеждаше отслабнал и състарен, очите му бяха заобиколени от дълбоки сенки.

Тази среща беше много странна. Хубавото им приятелство, споменът за чудесните часове, прекарани в Лондон и по време на пътуването им за Америка, после за нощта, когато се пързаляха ръка за ръка по езерото в Грейсвил, всичко това изглеждаше заличено от ума му. Държеше се някак мъчително сдържано. Не я поглеждаше, а когато й подаде ръка, тя беше леденостудена. За Катрин това беше един жесток миг. Що се отнася до Нанси, тя беше погълната от себе си, за да забележи нещо.

Те останаха известно време във фоайето на хотела. Разговорът не вървеше. Мадн излезе навън и нае кола. Когато пристигнаха в кабарето, залата беше препълнена, но за тях имаше запазена хубава маса. Катрин се учуди отново на лекотата, с която Крис, когото си представяше с вълнения пуловер всред простичките му и простодушни приятели от Грейсвил, даваше заповеди.

Въпреки шампанското разговорът пак не вървеше. За щастие, скоро след като седнаха, светлините угаснаха за първия номер на програмата. Появи се Дейзи Джървис. Под ослепителната светлина на прожектора тя се приближи до микрофона, поставен в средата на сцената, и започна да пее. Беше известна като певица от радиото и кабаретата.

Дейзи Джървис не беше хубава, но с бликащата си жизненост тя печелеше сърцата на хората. Нанси я слушаше внимателно, готова да я критикува, което е присъщо на професията й. При все че следеше песента, Катрин не можеше да откъсне очи от профила на Крис. На светлината, която идваше от сцената, той изглеждаше още по-слаб и разстроен. Младият мъж пушеше непрекъснато и пръстите му, които се движеха трескаво, бяха пожълтели от тютюна. Катрин не го беше забелязала досега. Дали това не означаваше, че го измъчва някаква скрита грижа, която го бе налегнала внезапно? Той все така избягваше да я погледне. Устните му бяха стиснати, целият му вид говореше, че е изпаднал в мрачно униние.

Песента беше към края си, Нанси, която не забелязваше нищо, отпиваше от шампанското си и критикуваше съседите им по маса. Тя вече разпознаваше по-голямата част от „десетте хиляди“ от висшето нюйоркско общество и при други обстоятелства остротите, които пускаше по техен адрес не с безизвестна надменност, биха били много забавни с духовитостта си. Изведнъж тя махна с ръка на неколцина приятели от трупата, които се бяха настанили в един ъгъл на салона.

— Бъртрам е тук, Катрин! — каза тя. — С Брет и Джон Сидней. Тяхната маса е много по-лоша от нашата! За твое здраве, Крис!

Дейзи Джървис започна нова песен, една мелодия от Бродуей, цялата от резки дисонанси и синкопи. Това беше гвоздеят на репертоара й и всички я слушаха всред дълбоко мълчание. Леко пресипналият глас на певицата сполучливо предаваше острия и провлачен ритъм на уличния живот, както и цялата жестокост и блясък на модерния живот.

Сега вече и Катрин бе завладяна. Но тази песен я натъжаваше и сърцето й се сви. Тя обгърна с поглед бляскавата от скъпоценности и цветя зала. Целият този разкош, демонстриран от богато облечени жени и мъже със сурови и нарисувани като маски лица, й се видя непоносимо предизвикателен.

Обзе я необяснимо отчаяние и силно желание да се измъкне от тази среда. Катрин си представи Грейсвил и хубавата околност на Вермънт и си помисли за всичко простичко и хубаво, което животът може да предложи, за свежия въздух, чистата храна и красотата на полския простор.

Завладя я болезнена тъга, каквато не беше изпитвала никога досега през живота си. Искаше й се да се измъкне от тази изкуствена обстановка и да завърши съществуванието си в някое спокойно и усамотено кътче. Същата тъга, помисли тя, сигурно беше изпитала и Люси дьо Керси, когато след празненствата, на които бе присъствала в двора, беше научила за смъртта на любимия си и бе видяла щастието си разбито.

Лампите светнаха. Катрин не можа да види Крис, защото той беше скрил лицето си с ръце, но Нанси се провикна възторжено:

— Тази жена е знаменита! Изпълнението й наистина прави силно впечатление!

Катрин отпи глътка леденостудена вода. Възклицанието на Нанси й причини болка. Всичко, което я заобикаляше, й се струваше все по-безсмислено и глупаво. За нейно голямо облекчение един прислужник се приближи до масата им и съобщи, че викали мис Лоримър на телефона. Катрин се извини, стана и го последва.

След като тя се отдалечи, настъпи странно мълчание.

— Катрин е някак особена — каза най-после Нанси. — Изглежда, че всичко това не я забавлява.

— Да — повтори Крис, който си играеше с една вилица, — това не я забавлява.

— Горката! — промълви Нанси. — Тя прави такова усилие!

Мадн я погледна.

— Тя е направила твърде много за теб досега, нали?

— О! Да, естествено, и може да се каже, че го е вършила от цялото си сърце.

Той се изправи, наля си чаша шампанско и го изпи на един дъх. После се облегна на масата.

— Слушай, Нанси — започна той сериозно, — имам да ти кажа нещо. Откакто се върнахме от Грейсвил, аз много мислих и реших да се оженим веднага.

— Както искаш — отговори Нанси усмихнато.

Тъмните му очи упорито я гледаха.

— Искам да кажа наистина веднага. Ще се оженим в някой от последните дни на следващата седмица.

— Защо, Крис?

— Защо не? Ти ме обичаш, нали?

— Знаеш го отлично!

— Значи, решено. Веднага щом се върна от Кливланд. Вече ще е минало първото представление.

Настойчивостта в гласа му я трогна. Нанси сведе очи.

— Добре, мили — промълви тя. — Съгласна съм. Знаеш ли, аз наистина съм много щастлива. Представи си, в Грейсвил се измъчвах от мисълта, че преди женитбата ни ти ще поискаш да напусна театъра.

— Би ли го направила?

Тя кимна утвърдително.

— Нямаше да се дължи само на твоето настояване. В Грейсвил имах чувството, че близките ти не гледат с добро око на мен. Струваше ми се, че мълчаливо ме укоряват, задето съм артистка. И все пак, мили, за мен театърът означава толкова много!

В този миг в очите й, които гледаха нежно, се четеше искрено вълнение.

— Аз едва сега започвам, но ще докажа, че имам талант, ще видиш! Не с глупави роли в идиотски фарсове, но в истински гениални творби на Ибсен, Шоу, Шекспир. Един ден, Крис, аз ще играя Офелия, и то така, че ще те накарам да затаиш дъх. Зная, че имам сили за това и трябва да го постигна. Искам да се гордееш с мен. О, мили, ужасно е да чувстваш, че имаш призвание за нещо! То е толкова силно, колкото и любовта ми към теб. Нищо не мога да направя, никога не бих могла да се откажа от театъра. А и защо да се откажа? Нашата любов се гради на разбирателството и после, ние живеем в двадесети век, нали? Няма причина в света, която би ми попречила да се оженим, и същевременно да градя кариерата си. Знаеш ли такава причина, мили, кажи?

Това признание, направено с толкова страст, го смути. Крис сведе очи, но хвана ръката й и я стисна силно.

— Отначало не можех да те разбера, Нанси, но сега те разбирам. Мислех, че влечението ти към театъра е само повърхностно. Но, вярвай ми, щом искаш да примириш нашата женитба с кариерата си, аз също ще се примиря.

Настана кратко мълчание.

— Хората винаги са се спречквали по въпроса за женитбата и кариерата. Но ние ще съумеем да го разрешим, нали, Крис?

— Да.

— Благодаря ти — промълви тя. — Любовта ми към тебе ще бъде още по-голяма.

Те отново млъкнаха, после Нанси запита:

— А ти, мили, все още ли ме обичаш?

Той я изгледа със своя спокоен и ясен поглед.

— Да, обичам те, Нанси. Не съм ли ти го повтарял толкова пъти?

Когато Катрин се върна, двамата говореха за незначителни неща. Вече бе доста късно. Оркестърът подхвана една приятна мелодия, която обикновено предшестваше края. За пръв път през цялата вечер Крис погледна Катрин в очите. Изглежда беше възвърнал душевното си равновесие и я запита любезно:

— Надявам се, че си получила добри новини?

Катрин се усмихна:

— Говорих с Брьоже. Бранд го повикал от Чикаго, за да уговорят срещата. Получил снимките, които му бях изпратила — цветни увеличения на миниатюрата — и съвсем се запалил. Утре пристига в Ню Йорк със самолет. Ще се срещнем в три часа. Само ще му предам миниатюрата и работата ще бъде уредена.

— Прекрасно!

— Поздравявам те, мила! О, колко се радвам!

— Падна ми камък от сърцето — добави Мадн.

— О, и на мен — призна Катрин.

Музиката бе млъкнала. Беше два часът след полунощ и хората ставаха, за да си вървят.

— Мисля — каза Крис — да се приберем да спим.

Нанси започна да се смее.

— Ти си луд, мили! Още е много рано. Трябва да отпразнуваме събитието.

Тя се загърна с кожената наметка.

— Да вървим в Лоншън да хапнем някой сандвич с Бъртрам и компанията му.

Лека сянка се мярна по умореното лице на Мадн, но той се овладя веднага. Катрин нямаше желание да продължи и без това безсмисленото бодърстване. Тя понечи да каже нещо, но се отказа. Във фоайето те се срещнаха с Бъртрам и другите. Лесли, Джийн Маркс и Глория Бишоп се присъединиха към тях, а Нанси изпита гордост, когато видя в големите огледала каква внушителна група представляват всички те. До края на вечерта Катрин не успя да говори с Крис.

На другия ден той замина за Кливланд.