Кати Хопкинс
Клубът на шаферките (4)

Четвърта глава
Изненада!

В неделя следобед, когато се очакваше да дойде Марси, бях приготвила в стаята си всички неща, които ми се щеше да обсъдим по повод предстоящата сватба. Върху леглото бях наредила мостри на платове за рокли, както и снимки с модели на Неса. Последните броеве на списание „Сватби“ бях сложила на купчинка върху бюрото си. На стената бях закачила снимки на булчински букети — един с рози, един с фрезии и един с бели зюмбюли, а имах и още куп други неща да й покажа, в случай че не одобреше никое от така изложените предложения.

Планът ми беше след задължителния разговор с мама да направя горещ шоколад за мен и Марси и двете да се оттеглим в стаята ми, където да се заловим за работа. Докато подреждах всичко, което бях събрала от изложението, почувствах прилив на въодушевление. „Животът е толкова прекрасен“ — мислех си, докато изваждах една диплянка за лимузини и файтони.

Тазгодишното сватбено изложение беше най-доброто досега не само заради новите щандове и заради спечелената награда „Момиче на зодиака“, но и заради срещата ми с Неса. Отново ме обзе щастие, като си спомних няколкото минути на сцената, през които всички погледи бяха насочени към мен. Неса бе споменала, че ми е покровителка, както и за някакви хора-планети, които ще ми оказват помощ, но едва по-късно осъзнах, че това сигурно означаваше, че тя и колегите й ще ми помогнат да организирам идеалната сватба. Изборът ми за Момиче на зодиака навярно означаваше, че съм спечелила специалните промоции за месеца — спомних си как Ури изтъкна, че предложението важи само за четири седмици. Зодиакалният телефон сигурно също беше част от маркетинга на „Небесни сватби“, защото, когато господин Муни ми го върна в петък след часовете, пробвах да въведа номерата на приятелките и роднините си, но не стана. В указателя му вече имаше десет имена и номера — всичките на хора от „Небесни сватби“. Някои ми бяха познати от изложението, като Джо Юпитер, Ури и разбира се, Неса.

„Много хитро — да дадеш телефон с имената и номерата на служителите от всички отдели на фирмата“. Беше много по-идейно, отколкото да се използват обикновени визитки. Разгледах отново списъка в телефона си.

1) Неса: Венера

2) Господин О: Слънцето

3) Марио: Марс

4) Херми: Меркурий

5) Джо: Юпитер

6) Капитан Джон: Нептун

7)Доктор Кронос: Сатурн

8) Ури: Уран

9) Селена: Луната

10) Пи Джей: Плутон

Да, определено всички бяха част от „Небесни сватби“, защото до името на всеки стоеше име на планета. Ако и останалите предлагаха такива качествени услуги и продукти, като моделите на Неса и разкошната храна на Джо Юпитер, можехме да ги наемем в пълния им състав.

Зодиакалният телефон не бе пригоден за нормални обаждания. Опитах да набера номера на Деми, но някакъв глас съобщи, че „номерът не присъства в телефонния указател“. Не беше болка за умиране, тъй като вече си имах мобилен телефон, който работеше прекрасно, макар да не бе толкова красив. Махнах от бюрото си брошурите за потенциални курсове и възможности за работа, които съветничката по професионално ориентиране ми бе дала след последната сбирка в сряда, и на тяхно място сложих прекрасни сватбени списания. Още не бях наясно с какво искам да се занимавам, въпреки нарастващата необходимост да мисля за избор на предмети, но днес нямаше да се притеснявам за това.

Чух звънеца на входната врата и се втурнах по стълбите да посрещна Марси. Изглеждаше страхотно и имаше нова прическа с филирани край лицето й кичури. Представих си я вдигната на кок с вплетени в нея фрезии или може би жасмин — малките звездообразни цветчета наистина щяха да изпъкват сред кестенявата й коса. Щях да я оставя сама да реши.

— Честито! — поздравих я и се хвърлих в прегръдките й. Тя се усмихна широко, обви ме с ръце и така прегърнати, двете подскочихме няколко пъти.

Мама се появи от задната стая. Беше една по-възрастна версия на Марси, със същата тъмна коса и кехлибарени очи. Тя също се включи в прегръдката.

— Докато те нямаше, Клоуи не спря да прави планове за сватбата ти — призна мама, след като се пуснахме. — Предполагам, че все още имаш намерение да се омъжиш, нали? Да не си размислила в самолета на връщане? — Както винаги, цялото ми семейство се съмняваше, че нещата ще се получат. Щях да кажа нещо, но стиснах зъби и премълчах. Не исках да споря, за да не помрача радостния миг на сестра ми.

— Не — отвърна Марси. — Дори определихме датата. Мислихме за петнайсети юни.

Подскочих от радост.

— Йе! Ще си лятна булка. Супер. Марс, имам да ти покажа куп неща.

Сестра ми направи опит да се усмихне, но устните й потрепнаха неуверено. „О, горката — помислих си. — Вече е притеснена“. Всеки знаеше колко е стресиращо да си булка, но тя имаше мен. Щях да й помогна всичко да мине по мед и масло.

— Ще вечеряме в пет — обяви мама. — Марси, ела да си побъбрим, докато сложа масата. Как е Джеф? Мислех, че ще го доведеш.

Марси се почувства неудобно и пристъпи от крак на крак.

— А, да, Джеф. Имам да ви казвам нещо за него.

Последвахме мама в кухнята и сестра ми седна на масата, докато ние се заехме да сложим приборите.

— Добре, просто ще го кажа направо — изтърси Марси. — С Джеф… ъъъ… скъсахме.

— Какво? — Бях потресена. — Кога?

— Преди няколко седмици. Точно преди да тръгнем за Париж.

— Преди Париж? — възкликнах объркано. — Но нали говорихме? Не разбирам. Значи сватбата пропада, така ли?

— Да. Не. Всъщност пропада сватбата с Джеф. Разделихме се, преди да замина.

Мама изглеждаше объркана колкото мен.

— Ами годежът? — попита. — Марси, какво искаш да кажеш с това, че сте се разделили, преди да заминеш? Може би имаш предвид, че е станало след това? — Мама ме погледна. — Явно е разтревожена и бърка датите.

Сестра ми си пое дълбоко въздух.

— Нищо не бъркам. Скъсах с Джеф, преди да замина. Чуйте, той не беше подходящ. По-скоро изглеждаше подходящ, беше страхотен, но… между нас нямаше химия. Исках да ви кажа, обаче… знаех колко го харесвате всички и не исках да ви оставя да ме разубеждавате.

— Но какво стана в Париж? Нали там получи предложението? — попитах. — Нали каза, че сте определили датата — петнайсети юни?

— Така е — отвърна Марси. — Наистина получих предложение и се сгодих. Тази част е вярна.

— Но току-що каза, че си скъсала с Джеф — рекох аз. — Нищо не разбирам!

— Да, с Джеф приключихме. И се сгодих. За Сам. Сгодих се за Сам.

— Сам! — извикахме двете с мама и се строполихме върху най-близките столове.

Марси кимна утвърдително.

— Обади ми се една вечер, няколко дни преди да замина за Париж, и ме замоли да не тръгвам. Каза, че не може да живее без мен. Само като чух гласа му, разбрах колко много ми е липсвал. Започнах да излизам с Джеф, за да забравя Сам, а не беше честно да го залъгвам при ясното съзнание, че между нас няма тръпка и че все още съм влюбена в Сам. Просто не смятах, че Сам някога ще е готов за семейство и затова нямаше смисъл да продължаваме. Но той се е променил. Твърди, че е разбрал, че не може да живее без мен. Когато дойде у нас, на мига осъзнах, че чувствата ми към него не са се променили и че всъщност никога не съм преставала да го обичам.

— Сам? — повторих невярващо. Не можех да го проумея. Мама не изглеждаше толкова разочарована, понеже винаги бе харесвала Сам, така че стана и сервира вечерята, принуждавайки Марси да разкаже повече подробности. Аз стоях между тях и мълчах като риба. Бях в шок, слушайки сестра ми да разказва цялата история. Не ми го побираше умът. Сам? Сам?

Оказа се, че въобще не са отишли в Париж. Вместо това той я завел в малък хотел в Богнър Реджис^[1]. Предложил й на закуска. Скрил пръстена в едно кексче. Нямаше как да не ме обземе отчаяние. Трябваше да е Париж — един от най-романтичните градове на света. Съществуваха толкова много изключителни места, които можеше да избере Сам — някой град в Испания или Италия, плаж в Мароко или дори Корнуол^[2], в хотел с тераса и хубав изглед или поне някъде по залез-слънце, а не на кухненска маса със сол и пипер върху покривката и вероятно бутилка кетчуп и кексче в смотания Богнър Реджис. Сам? Сам? Пфу! Никога не ми е правил впечатление на романтична душа. Марси имаше късмет, че не е получила пръстена си, закачен за чифт маратонки.

— Добре ли си, Клоуи? — попита сестра ми.

— Ами… да, не. Малко съм шокирана. Аз… мислех, че ще посрещаме Джеф в семейството и сега ъъъ… Напълно ли си убедена, Марси? Нали ти се раздели със Сам?

— Никога досега не съм била по-уверена. Обичам го. Винаги съм го обичала. Скъсах с него, защото беше против сватбите — помните мнението му по този въпрос, — но ми призна, че месеците, прекарани без мен, са били ужасни и че е готов на всичко, за да ме върне при себе си, дори на брак. Този път знам, че наистина го мисли. Сигурна съм, че той е мъжът на живота ми.

Знаех, че не бива да помрачавам щастието й, но сърцето ми се свиваше. „Не трябва да го показвам“ — рекох си, а на глас добавих:

— Ъъъ… разкажи ми пак за предложението.

Тя леко се изчерви, докато повтаряше историята, а после ни показа пръстена. Диамант. Класически. Не прекалено бляскав. Малко обикновен според скромните ми разбирания. Нямаше да е зле да е с малко по-модерен дизайн. Но Сам беше мъж, и то от най-закоравелите. Не можеше да се разчита на него да е в течение на последните модели годежни пръстени.

— Ама съвсем, съвсем, съвсем сигурна ли си? — попитах пак.

— Клоуи! Човек би си помислил, че не се радваш за мен. Не харесваш ли Сам? — тросна се Марси.

— Ааа, напротив, харесвам го — рекох. — Той е… много красив. — Това беше вярно, не можеше да му се отрече.

— Винаги е смятал, че не го харесваш. Моля те, Клоуи, кажи, че не е истина. Заради мен. Знам, че ти се присмиваше заради Клуба на шаферките, но всъщност в сърцето си е голям сладур. Той иска да го харесваш, а и аз много държа да се разбирате.

Не ми се щеше да провалям деня й. „Ще направя всичко възможно“ — зарекох се мислено и като гледах ръката на сестра ми с този обикновен пръстен, ме обзе още по-голяма решимост да уредя поне останалата част от сватбата както трябва.

— Щом ти го харесваш, значи и аз го харесвам — заявих с възможно най-убедителния тон, който успях да постигна. Не споменах, че харесвам повече Джеф.

Като приключихме с вечерята и измихме чиниите, най-после успях да отведа Марси в стаята си.

— Леле, не си седяла със скръстени ръце — констатира тя, след като разгледа подредбата.

Избутах настрани една купчина списания, за да й направя място на леглото.

— Така е. Разучила съм всичко до най-малката подробност и успях да подбера само най-добрите идеи, които да обсъдим. На изложението се запознах с най-изумителните хора. Мисля, че трябва да ги наемем всичките.

По лицето й отново премина сянка на загриженост. На устните й трепна нещо като усмивка. Поех ръката й.

— Хей, всичко ще е наред. Щом смяташ, че Сам е мъжът за теб, тогава ще направя всичко възможно да се разбирам с него. И ще ти спретнем най-идеалната сватба, нямай грижи за това. — Наистина го мислех. Щях да направя компромис с младоженеца, само и само да не изпусна шанса си да бъда шаферка.

— Благодаря, Клоуи. Аз, разбира се, ще погледна на какво си се спряла, само че… ами… със Сам го обсъждахме по време на пътуването…

Подадох й първия куп брошури да ги разгледа.

— Чудесно — рекох. — Винаги е добре и младоженецът да има принос в организацията. Искаме всички да са доволни.

Тя бръкна в джоба на джинсите си и извади едно листче.

— Ето какво… — започна Марси. — Нали знаеш, Сам смята, че бракосъчетанието всъщност е просто лист хартия с подписи, затова се съгласих да направим компромис с церемонията и да… се позабавляваме. Решихме — или по-скоро това са идеи най-вече на Сам — да е… ъъъ… малко по-различно.

Взех листчето.

— Добре, няма лошо да е различно. Не искаме сватбата ви да е като всяка друга и съм сигурна, че няма да бъде. О, Марси, срещнах най-невероятната жена. Прави такива рокли и грим, че… — Погледнах списъка и замлъкнах. Прочетох го пак. Засмях се. — Браво, Марси. Много смешно. Замалко да се хвана. — Седнах до нея. — И колко дълго кроихте тази шегичка?

Сестра ми не се засмя.

— Не е шега. Ще бъде забавно, но го мислим напълно сериозно. Искаме сватбеният ни ден да остане незабравим и Сам смята, че ще бъде такъв, ако изберем някой от тези варианти.

Погледнах отново листчето. Изчетох написаните сватбени предложения:

1) Сватба на ролери.

2) Велкро^[3] сватба.

3) Бънджи сватба.

4) Подводна сватба.

5) Сватба „Булкила“, на която булката и младоженецът са маскирани като горили.

„Боже господи!“ — помислих си, обзета от ужас и отчаяние. Не беше истина.

— Ама ти сериозно ли?

— Сериозно — кимна Марси.

— Но тези идеи са ненормални. — Отново се взрях в списъка. Приносът на Сам? Ами моят принос, подготвян с години? Но не, Сам беше младоженецът. Той имаше първата дума. „О, Джеф, върни се, къде си?“ — замолих се мислено. Вдигнах поглед към сестра си и ми се прииска да беше влюбена в него, а не в Сам.

— Какво ще стане с цялото ми проучване? Планирам събитието от години!

Думите ми я подразниха. Марси изпъна гръб, а бузите й поруменяха.

— Това е моята сватба, Клоуи. Моята. Моята и на Сам, така че ние решаваме. Можеше поне да се опиташ да разбереш, но не, искаш само да стане на твоето. Не се радваш, че мъжът, когото обичам, е поискал ръката ми, и не можеш да го скриеш, дори от мен. — Беше на ръба да се разплаче, когато стана и тръгна към вратата. Обърна се към мен. — Ти си най-егоистичният човек, Клоуи. Мислиш само за себе си и за собствените си нужди.

Тя излезе и затръшна вратата след себе си. Бях смаяна. Марси никога досега не бе избухвала пред мен. Джейн и Клеър — да, но не и Марси. Чух я да трополи по стълбите, след което входната врата се затвори с трясък. Хвърлих се върху леглото и се разплаках. Не беше честно. Просто исках сватбените планове да са прекрасни за всички, това не беше егоистично. Как можеше да ме обвинява, задето й мислех само най-доброто. О, проклятие. Изобщо не трябваше да става така.