Кати Хопкинс
Клубът на шаферките (2)

Втора глава
Сватбеното изложение

— Добре — каза Деми, щом се озовахме сред стотиците щандове в огромната шатра, украсена с розови блещукащи реклами и стотици балони с форма на сърце. — Да започнем отляво и да минаваме последователно по пътеките между щандовете, за да не пропуснем нещо.

Двете с Мериъм изкозирувахме.

— Разбрано — рекох.

Беше минала една седмица, откакто Марси бе обявила годежа си. Намирахме се на годишното сватбено изложение в Осбъри. Марси ми се стори много щастлива, когато говорих с нея. Поисках да ми разкаже всички подробности, но тя каза, че телефонната й карта изтича, затова, макар да потвърди за годежа и бъдещата сватба, която планираха за месец юни, за останалото щеше да ме осведоми по-късно. Умирах си да разбера как й е предложил. Сестра ми обеща да ми разкаже всичко, щом се прибере у дома, и аз изгарях от нетърпение.

Междувременно предстоеше сватбеното изложение. То се състоеше всяка година около празника Свети Валентин. Щом влязохме, веднага забелязах познати лица. Една красива брюнетка на щанда за бижута ни помаха и ние се приближихме.

— Здравей, Шантел — поздравихме я в хор.

— Привет, момичета — отвърна тя. — Пак сте тук?

— Не можем да пропуснем — отбеляза Деми.

— Тази година и на мен ми предстои да организирам сватба — заявих. — Много специална при това.

— За кого? — попита Шантел.

— Сестра ми Марси. Приятелят й я заведе в Париж да й предложи.

— Колко романтично! — въздъхна Шантел. — И на мен ми се ще да ме заведат в Париж.

— Знам. И на мен. Ще я накарам да ми опише всичко подробно, когато се върне.

Шантел се засмя.

— Тя как си представя сватбата си?

— Не съм съвсем наясно. Все още не се е прибрала, но другата неделя ще дойде вкъщи за обяд и тогава ще го обсъдим.

— Тук сме, за да почерпим ценни идеи — обади се Деми.

— Да започваме обиколката — предложи Мериъм.

— Това изложение ни дойде тъкмо навреме — отбелязах.

— Сестра ти е късметлийка с помощнички като вас — призна Шантел. — Гледайте да й кажете и за моите стоки, става ли? Макар че сигурно вече има пръстен, щом е получила предложение?

— Така е — кимнах. — Но още не съм го видяла.

— Момичета, трябва да работя — каза Шантел, когато един клиент взе да разглежда щанда й. — Забавлявайте се и не пропускайте коридор Н. Има някакви нови търговци. Фирмата им се нарича „Небесни сватби“. Не съм ги виждала досега, но ми изглеждат забавна групичка.

— Коридор Н. Ще го проверим — рекох.

Засновахме между щандовете и скоро се потопихме в обичайната за изложението лудница, когато търговците пъхаха брошури и диплянки в ръцете ни и различни продавачи ни подканваха да разгледаме и пробваме стоките им.

— Блазе ти, че ти предстои сватба тази година — каза Деми, докато разглеждаше един каталог със сватбени букети.

— Разбирам те. Цял живот чакам този момент. — Обичах годишното сватбено изложение дори повече от Коледа и рождените дни, повече от Великден с всичките му шоколадови зайци. Харесваше ми блясъкът, красивите неща, които се предлагаха, обичах самата мечта. Сестрите ми сигурно бяха прави, твърдейки, че сватбената индустрия продава една фантазия, но тъкмо това ме пленяваше — че за един ден някой може да се пренесе в друг, омагьосан свят, в който булката е принцеса, а младоженецът — нейният принц. Свят, в който всички бяха щастливи и красиви, където хората танцуваха весело, прелитаха пеперуди, гукаха гълъби, където имаше музика, цветя и вкусна храна, чудна сладка торта и празненство на любовта. Семейството ми ненавиждаше всичко това. Но според мен те фатално пропускаха една от истинските радости в живота.

Обикаляхме щандовете в продължение на около час, изпробвахме всички безплатни мостри, поздравихме стари приятели: Джейсън на щанда за медените месеци, Елена на този за белгийските шоколади, Мойра на щанда за смокинги, Артър на този за сватбените покани, Джорджина — на роклите за тъщи и свекърви, Ана-Лий на щанда за обувките. Опитахме от изложените сватбени торти, въздишахме замечтано пред роклите, представени в модното ревю, поседяхме в една бяла сватбена лимузина и си пийнахме пенлив ябълков сок. Участвахме във всички конкурси и томболи, които се организираха. Те бяха част от забавлението, а наградите им бяха най-различни, от евтини до впечатляващи — грим, бижута, торти, коли, уикенд на Карибите за щастливите младоженци, каквото ви хрумне. Организаторите на изложението винаги обявяваха победителите на сцената в края на събитието и ги отрупваха с внимание. Досега никоя от нас не бе печелила нищо, но това не ни спираше да участваме всяка година. Пробвахме най-различни булчински диадеми и отвръщахме глава от всичко, което ни се струваше евтино или кичозно.

— Долнопробни джунджурии — изкоментира Деми неодобрително, докато разглеждахме един щанд, който лъщеше от ослепителни имитации на бижута. Кимнах в знак на съгласие, но кичът не ми пречеше. Преливах от щастие. Това беше моят свят. Обичах всеки миг от него и никога не разбирах защо всички останали не се чувстват по същия начин.

Стигнахме до щанд с мъжки одеколони и подушихме няколко. Някои имаха прекалено силна миризма на изсушени цветя и билки и лимон — гадост. Предпочитах по-деликатните аромати, класическите, като тези на „Шанел“ или „Армани“. Спомних си как Марси разказваше, че Сам мирише на море — пясъчни дюни и солена морска вода. Твърдеше, че това е едно от нещата, което най-много харесва у него — естественото му ухание. Пфу! Парфюм „Пясъчни дюни“ — може и да не е лош, но не става за сватба. Сигурна съм, че Джеф ще ухае на „Армани“ в тържествения ден, ако му кажем, защото той правеше всичко, което сестра ми го помоли.

— Е, какво ти е мнението за видяното дотук? — попита Деми, щом стигнахме коридор Н, където — Шантел се оказа права — се виждаха някои нови лица.

— Хм — отвърнах. — Видях разни неща, които мисля, че ще се понравят на Марси. Смятам, че щом се омъжва през юни, трябва да се стремим към класическа лятна сватба. Вталена копринена рокля в цвят слонова кост. Марси има идеалната слаба фигура за подобна рокля.

— Ще изглежда прекрасно — въздъхна Деми.

— Със сигурност — съгласих се. И аз също — добавих наум. Бях зърнала няколко шаферски рокли, които биха ми стояли страхотно. Зависеше от това какви цветове ще предпочете Марси и дали ще поиска само мен за шаферка, или ще включи и Деми и Мериъм. Щеше да е забавно да обсъдим всичко. Обикновено вземането на решения бе най-лошият ми кошмар, защото винаги се разкъсвах от колебания, но станеше ли въпрос за планиране на сватба, милионите избори, които трябваше да се направят, само засилваха удоволствието от подготовката.

Започнахме да се движим по коридор Н, където имаше няколко нови щанда, зад които се виждаше едно и също рекламно лого. На него пишеше „Небесни сватби“, а около думите кръжаха звезди и планети. Звучи добре — рекох си, след като се вгледахме по-отблизо. На единия щанд предлагаха мостри на сватбени покани — всички изглеждаха изискано и направени с вкус. За да ги имам предвид за в бъдеще, обърнах внимание на името на дизайнера на гърба на поканите: Херми от „Комуникации Меркурий“, филиал на „Небесни сватби“. На друг щанд бяха изложени красиво наредени сватбени ястия, зад които стоеше мъж с весело изражение. Той се представи като Джо Юпитер и ни предложи да опитаме от една торта. Взех си парченце и го лапнах. То се разтопи в устата ми, оставяйки уникален привкус на бял шоколад.

— Жестоко! — възкликнах. — Направо божествено.

Той засия насреща ми и ми подаде визитка. На нея пишеше: „Кетъринг услуги Европа към «Небесни сватби». Храна за богове“.

Деми се спря пред щанд, зад който нямаше продавач. „Стани богиня за един ден“ — гласеше един плакат под рекламното лого. На масичката отпред имаше голям бял каталог с посребрени ръбове. Разгърнах го и видях, че съдържа снимки на рокли.

— Изумително — рече Мериъм, щом се загледах в първата. Беше любимият ми модел сватбена рокля — вталена и с веревна кройка, класическа и елегантна.

— И манекенката е трепач — добави Деми.

Вгледах се по-отблизо. Деми беше права. Жената на снимката изглеждаше превъзходно.

— Еха! Идеална е за реклама на роклята, нали? Всъщност направо прилича на богиня. — Отгръщахме страница след страница, а пред погледа ни се откриваха най-приказните рокли и всички те бяха дело на един и същ дизайнер. Моделите бяха красиво изработени от лъскава коприна с тук-там пришит седеф само колкото да се отличават от останалите рокли на изложението, но не твърде много, че да изпъкват прекалено.

— Никога преди не съм я виждала по списанията — учуди се Мериъм. — Може би е нова в бизнеса?

Потърсих името й в каталога. Най-отдолу на страницата пишеше: „Дизайнер и модел — Неса“. Беше гениално — едно име, сякаш нямаше нужда от фамилия.

— Това са най-добрите модели на рокли, които съм виждала през всички години на изложението — отбелязах и се огледах наоколо. — Толкова са елегантни.

Деми и Мериъм кимнаха в знак на съгласие.

— Виж това. — Деми вдигна една диплянка от масата. — Тук пише, че Неса прави също грим и прически.

— Чудно ми е коя е и дали е тук на изложението — рекох.

Изведнъж Мериъм ме дръпна за ръката.

— Хей, погледни тук. — Тя ме дръпна към съседния щанд.

— Хороскопи! — възкликна Деми и започна да чете от таблото вдясно на масата. — Планирайте перфектния си ден според звездите.

— Еха, астрология. Никога преди не съм виждала тук щанд, който да рекламира това.

— Знам. Аз съм първият. Абсурдно, нали? — обади се мъжки глас.

Обърнахме се и видяхме висок слаб мъж, който стоеше вдясно от нас. Беше облечен в бял блестящ гащеризон, сребристобялата му коса стърчеше на иглички и бе красив като елфически принц. Изглеждаше като излязъл от научнофантастичен или фентъзи филм. Със сигурност не приличаше на никой от останалите търговци, които носеха или традиционни сватбени облекла, или обикновени дрехи. Този мъж имаше вид на приземил се от далечна планета.

— Бих казал, че е много важно сватбата да се насрочи за ден, в който звездите ще са подредени благоприятно, не мислите ли? — продължи той.

— Да, разбира се. Да — отвърнах. — Не се бях сетила досега. — Не знаех много за астрологията, с изключение на няколко неща за Везните, но бях наясно, че има добри и не толкова добри дни в зависимост от разположението на Слънцето или Луната.

— Представяте ли си да определите ден, в който Сатурн и Марс са в квадратура или още по-лошо, Сатурн и Венера в опозиция — би било катастрофа. Венера е планетата на любовта и хармонията. Много е важно тя да е в правилната позиция на този специален ден.

Слушах го с лека възхита, но трябваше да призная, че в думите му имаше логика. Веднъж бях чела в някакъв вестник на мама, че един от американските президенти редовно се консултирал с астролог. Щом той го е правел относно толкова важни дела като управлението на страната, тогава вероятно астрологичната прогноза щеше да е полезна и при планиране на сватба.

— Къде можем да поръчаме да ни направят хороскоп? — попитах.

— Тук — отвърна мъжът. — Казвам се Ури и мога да го направя за вас. — Той посочи към един компютър на масата. — Трябва да ми кажете датата, мястото и часа на раждане на булката и младоженеца.

— Булката е моя сестра. Знам, че е родена на девети август недалече оттук, но не знам в колко часа, както и не знам датата на сватбата — те току-що се сгодиха и още не са определили дата, но мисля, че ще е през юни. Рожденият ден на Джеф е… момент да се сетя, трийсети ноември… О, не, този беше на Сам, бившето й гадже. Джеф… рожденият ден на Джеф… Март. Да. Седми март, така беше. Роден е в Бристол и е живял там с майка си до миналата година, когато тя почина.

Деми въздъхна:

— Добре че е срещнал Марси толкова скоро след това нещастие.

— Да, сигурно иначе щеше да му е много самотно — съгласих се.

Ури се усмихна.

— Добре, значи Марси е Лъв. Те обикновено си подхождат с другите огнени знаци — Овен и Стрелец. Не каза ли, че рожденият ден на Джеф е на трийсети ноември? Това е добре. Означава, че той е Стрелец. Лъвовете и Стрелците си пасват идеално.

— Не, не. През ноември е рожденият ден на Сам. Джеф е роден на седми март.

— В такъв случай е Риби. — Ури се намръщи.

— Това добре ли е? — попита Деми.

— Ами… трябва ми точният час на раждане, за да направя по-прецизна прогноза.

— Защо? — попита Деми.

— От датата на раждане можете да разберете какъв е вашият слънчев знак. Но слънчевият знак се променя всеки месец, докато лунният знак се сменя през два дни, а пък изгряващият знак се променя на всеки два часа. Всички различни фактори обуславят уникалността на всеки един хороскоп.

— Леле, сложна работа. Слънчев знак, лунен, изгряващ? Мислех, че зодиакът е съставен само от дванайсет знака — рече Деми.

— Вярно е — отвърна Ури. — Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. Но това е само върхът на айсберга. Върху зодиите оказват влияние десет планети, не само Слънцето — ако беше така лесно, всички, родени под знака на Козирога, щяха да са напълно еднакви, не мислите ли? Астрологията си е наука, затова имам нужда от дата, час и място на раждане. Мястото е важно, защото някой, роден в Шотландия, и друг, роден в Америка, по едно и също време в един и същи ден, ще имат различни характери, тъй като всички звезди ще са разположени под различни ъгли спрямо Земята. Разбрахте ли?

— Горе-долу — рече Деми. — Не ми беше минавало през ума.

— Можеш ли и на нас да съставиш хороскопи? — поинтересува се Мериъм.

— Разбира се — усмихна се мъжът и ме погледна. — Ти си Везни, нали?

Кимнах.

— Знаеш ли нещо за зодията си? — попита.

— Малко — отвърнах. — Например, че сме романтични и харесваме красивите неща.

Ури кимна.

— Точно така. Везните са хубава зодия. Друга тяхна характеристика е, че са особено чаровни.

Пуснах в ход най-обаятелната си — поне според мен — усмивка и той се засмя.

— Чаровни, добросърдечни, общителни, ценители на красотата — продължи астрологът. — Обичат да се докарват с хубави дрехи, харесват хубавите неща в живота и разбират от качество и стил. — Поклоних се на останалите. Изказаните комплименти ме поласкаха. — От друга страна, всяка зодия има своята тъмна страна и за Везните тя е, че могат да са нерешителни и непостоянни.

— Вярно е — съгласих се. — Никога нищо не мога да реша.

— Също така лесно се поддават на влияния, не обичат да ги пришпорват, могат да са разглезени, повърхностни…

— Хей! — възкликнах. — Повърхностни ли?

— Повърхностни и разглезени — потвърди той.

— Е, това не е много мило — възнегодувах.

— А, и също така не обичат да бъдат критикувани — добави Ури. — Да, понякога са властни и държат да стане на тяхното.

Деми и Мериъм се изкикотиха и кимнаха.

— Но като цяло са прекрасна зодия все пак — заключи Ури. — Дружелюбни и сговорчиви.

— Така значи — рекох. Не знаех точно какъв извод да си направя. Със сигурност не се чувствах много дружелюбно настроена, след като ме бяха определили като повърхностна и разглезена. За щастие мъжът насочи вниманието си към Деми и я попита:

— Близнаци? — Тя кимна утвърдително. Той погледна Мериъм: — Стрелец. — Тя също кимна. Докато си говореха с Ури, извадих мобилния си телефон и набрах номера на Марси. Веднага се включи гласовата поща.

— Ще звънна вкъщи — обадих се аз. — Обаче мама ще помисли, че съм полудяла. Всъщност всички в семейството ми ще се изсмеят, ако разберат, че се занимавам с хороскопи.

Трите открихме едно тихо местенце в шатрата и всяка от нас телефонира до дома си. Както очаквах, мама ме подложи на обичайния си разпит.

— Защо ти е да знаеш часа си на раждане? Не бива да даваш личните си данни на непознати, защото могат да бъдат използвани с цел кражба на самоличност.

— О, мамо, знам това. Но дори някой да открадне самоличността ми, какво може да открадне от мен? Да не би да имам милиони в банката?

— Тогава ми кажи за какво ти е информацията.

— Ще ми правят хороскоп…

— Хороскоп! Това са глупости. За бога, Клоуи!

— Не са глупости. Всъщност, ако си направиш труда да го обмислиш, това е… ъъъ… доста научно. Искам и на Марси да поръчам. О, мамо, моля те, кажи ми поне в колко часа сме родени. Иначе Ури няма да може да го направи.

— Ури значи. Ури! Кой е Ури?

— Астрологът.

— Боже мили! Клоуи! Къде си?

— На сватбеното изложение. Нали ти казах?

Мама се впусна в лекция за астрологията, а междувременно забелязах, че Деми и Мериъм записваха данните си, които безпроблемно бяха получили от родителите си. Деми отиде при Ури и видях как той въведе цифрите в компютъра си и след секунди от принтера се показаха няколко листа хартия, които той й подаде. После взе данните на Мериъм и след малко тя също получи хороскопа си.

— Майките на Деми и Мериъм вече им казаха данните — изстрелях веднага щом мама спря за миг, за да си поеме дъх.

— Значи са постъпили много глупаво.

— Моля те, мамо. Ще мия чиниите една година.

— С пазарлъци няма да се разберем.

— Две години.

В телефонната слушалка последва неколкосекундно мълчание, после мама се засмя.

— Дадено — рече. — Родена си в шест часа вечерта в болницата в Бристол.

Знаех си, че ще се предаде. Мразеше да мие чинии. Още на седемгодишна възраст разбрах, че мога да използвам този факт като инструмент за манипулация.

— Благодаря, мамо, супер си. А сега ми кажи и данните на Марси. Ще мия съдовете вечно.

— Вечно, казваш. Нали осъзнаваш, че ще следя да удържиш на думата си? Марси… нека помисля. Дълго време се мъчих с нея… на девети август към… към… пет и половина сутринта, там някъде. Не помня съвсем точно.

Затворих телефона си и записах данните на гърба на една от дипляните, които държах. Когато отидох при Ури, той беше зает с някакво много шумно семейство, които чакаха хороскопите си и се кискаха на висок глас, вдигайки страшна олелия.

Астрологът взе данните ми, погледна ги и поклати глава.

— Хм! И годеникът й е Риби?

— Да. Това… лошо ли е?

— След малко ще дойда — каза той, след като мъжът от шумното семейство го повика.

Почувствах се много разочарована. Оставаше по-малко от половин час до края на изложението, а нямаше изгледи семейството, което се бе струпало около Ури, скоро да си тръгне. Деми и Мериъм вече проучваха хороскопите си и имаха много доволен вид. Те пожелаха да поседнат и да си вземат нещо за пиене, за да разгледат написаното както трябва. Отидох с тях, взехме си сок от манго и се зачетохме в листовете. Деми беше Близнаци с изгряващ знак Везни.

— Може би затова се разбираме с теб — предположи тя.

— А пък аз съм Стрелец с изгряващ знак Близнаци — обади се Мериъм. — Може би затова се разбирам с теб, Деми.

Деми кимна.

— Останалите работи не са ми много ясни.

— И на мен — рече Мериъм, сгъна листовете и ги прибра в чантата си. — Прекалено е сложно.

В предната част на залата започнаха да викат на сцената победителите от различните конкурси. Извадихме билетите си от томболата от джобовете си.

— Изпуснах сребърната лимузина — каза Мериъм и запрати билета си в кошчето за отпадъци, щом обявиха, че победителят е номер двеста и две, Маргарет Бийсли.

— Изпуснах ваканцията в Санта Лучия — обади се Деми и също изхвърли билета си, когато обявиха победителя.

Извикаха още няколко имена и скоро всичките ни билети се озоваха в кошчето.

Деми и Мериъм въздъхнаха.

— Нищо, догодина пак ще опитаме — успокоих ги аз.

— А сега… — Гръмко затръбиха тромпети. — Моля, Клоуи Бредбъри да се яви на сцената — изрече женски глас от високоговорителите.

— Мили боже! — извикахме и трите в един глас. Адреналинът ми скочи до небето.

— Може да съм спечелила нещо! — Погледнах в портмонето си за някой забутан билет, но не намерих нищо. — О, не, сигурно съм го загубила. Нямам повече билети.

— Клоуи Бредбъри, елате на сцената, моля — обявиха отново.

Тъкмо щях да се спусна към кошчето, за да измъкна билетите, които бяхме изхвърлили, когато Мериъм и Деми ме затикаха напред към сцената.

— Хайде! Пак съобщиха името ти. Отивай да видиш какво си спечелила, преди да дадат наградата ти на някой друг — каза Деми, хвана ме за ръката и ме задърпа към сцената.

Ури стоеше в средата и ме чакаше.

— Идвай — помаха ми той.

Сграбчих ръцете на Деми и Мериъм и ги помъкнах с мен по стълбичките, но те ме избутаха напред, за да взема наградата си сама.

— Какво спечелих? — прошепнах на Ури, щом го приближих.

Той ми смигна. В същия миг залата притъмня и ни обля мека розова светлина. Зазвуча нежна музика — долових арфа и звън на камбанки. После грейнаха ярки лазерни лъчи и започнаха да се въртят вихрено над сцената, музиката стана по-весела и публиката се оживи. Ури обяви:

— Клоуи Бредбъри, този месец ти си Момичето на ЗОДИАКА!

Някъде отвисоко бяха пуснати бели балони. В този момент русата жена от снимките в каталога с булчинските рокли се появи от лявата ми страна. Веднага я познах. Неса. Зяпнах. Наистина изглеждаше като богиня, а на живо бе още по-красива. Беше висока, с млечнобяла кожа, с най-идеалното сърцевидно лице и небесносини очи. Носеше една от своите сватбени рокли — бяла, без презрамки и вталена, обточена по ръба с миниатюрни диаманти. Публиката завика възторжено и тя им помаха като истинска знаменитост. После се приближи и постави корона върху главата ми, след което завърза през рамото ми бяла лента, на която със сребърни пайети бяха написани думите: МОМИЧЕ НА ЗОДИАКА.

— Честито! — поздрави ме тя с отчетлив югоизточен акцент и ми подаде две сини кутийки, вързани със сребърни панделки.

Почувствах се като в сън. Бях на седмото небе. Едва дишах от вълнение. Пред сцената забелязах море от щастливи лица, които ме гледаха със засияли погледи.

— Момиче на зодиака? Какво означава това? — попитах.

— Отвори подаръците си — каза тя. — Ще разбереш.

Развързах панделката на първата кутийка. Вътре имаше сребърна верижка с малък медальон, изобразяващ символа на зодия Везни, който познавах от списание „Градско момиче“. Неса го взе от кутийката и го окачи на шията ми под аплодисментите на зрителите. Отворих втората кутийка. Вътре открих най-сладкия мобилен телефон, който някога бях виждала. Беше тюркоазен, с красив опал в горната част над бутоните за набиране. Вдясно от мен Деми и Мериъм вдигнаха палци одобрително.

— Благодаря — обърнах се към Неса.

— За нищо — отвърна тя. — Този телефон не е обикновен. Той е зодиакален. — Красавицата деликатно ме изведе зад кулисите, а след малко обявиха друг победител, който тръгна към сцената. Неса посочи телефона. — Имаш невероятен късмет. Да бъдеш избрана за Момиче на зодиака е рядка чест. В продължение на един месец звездите ще бъдат на твое разположение, а аз, Неса, тъй като съм въплъщение на Венера, ще съм твоя покровителка. Ще ти помагам, когато имаш нужда от мен. От зодиакалния си телефон ще можеш да се обаждаш на мен или на някой друг от въплъщаващите другите планети. Тук сме заради теб през специалния ти месец и се надяваме той да е вълшебен и незабравим.

— Благодаря — прошепнах, макар че нямах ни най-малка представа какво ми бе казала току-що. Бях твърде заета да я разглеждам. Не знаех на кой свят се намирам. Никога не се бях срещала отблизо с известна личност и стоях, изгубила ума и дума от вълнение.

Останалото време до края на изложението премина като в мъгла. Неса изчезна някъде с Ури, хората започнаха да прибират стоката си от щандовете и съвсем скоро стана време да си тръгваме. Деми и Мериъм бяха страшно впечатлени от телефона и медальона ми и двете признаха, че умират от завист, задето не са били избрани за момичета на зодиака.

— Връщам се да открия онзи мъж — обяви Мериъм и тръгна към коридор Н. С Деми я последвахме и забелязахме Ури, който тъкмо се канеше да си тръгва, качен на някакъв акробатически велосипед.

— Хей, може ли и ние да бъдем момичета на зодиака? — попита Мериъм.

Той поклати отрицателно глава.

— Един месец, едно момиче. — После погледна към мен и ми подаде лист хартия. — Ето хороскопа ти. Всеки месец някъде на планетата, в зависимост от подредбата на звездите, едно-единствено момиче бива избирано за Момиче на зодиака. Меркурий ще е ретрограден през първата ти седмица като Момиче на зодиака. Той е планетата на общуването. Хм… подобно разположение на звездите в хороскопа ти е свързано с известни рискове през първите седем дни. Внимавай да не изгубиш телефона си. Неща от този род се случват, когато Меркурий тръгне назад. Избрана си само за един месец. Но ние ще държим връзка с теб, ако можем. Междувременно, Клоуи, очаквай неочакваното. До скоро. — И като каза това, той се отдалечи на странния си велосипед.