Кати Хопкинс
Клубът на шаферките (13)

Тринадесета глава
Цели и амбиции

Измина вторник. Сряда. Четвъртък. Не се бях чула нито с Марси, нито със Сам, нито с Марио, марсианеца, въпреки че Неса ме бе предупредила да очаквам среща с него. Знаех, че не ми остава много време и че до края на седмицата трябва да избера предметите си за училище. Всяка вечер стоях до късно, като се опитвах да реша, разговарях по въпроса с мама и дори с Джейн и Клеър. Всички те ми дадоха какви то съвети можаха и в зависимост от това с кого последно бях говорила, изборът ми на професия непрекъснато се променяше. Мода, право, ветеринарна медицина, изкуство, наука, езици. Все още не можех да се спра на нищо. Чувствах се в безизходица. Така и не успявах да стигна до някакво окончателно решение.

И тогава дойде петък, когато на училищното събрание директорът ни господин Фицпатрик обяви: „Днес в училище е пристигнал много специален гост. Марио Арес, преподавател по бойни изкуства, бивш военен и експерт по професионално ориентиране. Ако имате колебания относно професионалните си цели и амбиции, именно с него трябва да разговаряте“.

„Тадааа! — зарадвах се. — Това е моят човек“.

Моментално се записах и си уредих среща с него през обедната почивка. Разговорът ни щеше да се състои в библиотеката, затова щом звънецът би, веднага се отправих нататък. Познах го още щом влязох. Зад бюрото седеше висок красив чернокож мъж. Притежаваше същото обаяние като другите хора-планети от сватбения бизнес. Усмихна ми се, като ме видя, разкривайки идеални, по холивудски бели зъби. „Неса и приятелчетата й сигурно ходят при един и същ зъболекар, защото всички са с перфектни зъби“ — помислих си, докато се приближавах. Почувствах прилив на адреналин, като че ли щях да се срещам с известна личност.

— Момиче на зодиака — каза той, след като седнах на мястото, което ми посочи пред себе си. — Това е третата ти седмица. Как върви?

— Добре, предполагам. Неса каза, че ще съм Момиче на зодиака само четири седмици.

— Един месец, едно момиче — отбеляза Марио, повтаряйки думите на Ури. — Вярвам, че се възползваш по най-добрия начин от тази привилегия.

— Да… ммм, може би, но какво по-точно означава всичко това?

— Неса или някой от другите не ти ли обясниха?

— Горе-долу. Тя каза, че в продължение месец ще бъде моя покровителка и ще получавам помощта на другите планети, оказващи влияние в хороскопа ми. Първо помислих, че това просто е част от бизнеса. Понеже всички, които срещнах, очевидно се занимаваха с организиране на сватбени церемонии. Но защо на тема планети? Имам чувството, че пропускам нещо. Вие не се занимавате със сватби, а сте наясно с тази зодиакална работа, така че кой сте всъщност?

Марио ме погледна замислено за момент, сякаш преценяваше коя съм и дали имам мозък или не.

— Връзката ми със сватбите е, че работя с булки и младоженци, които искат да се стегнат и да влязат във форма за тържествения ден, като техен личен треньор — отвърна Марио. — Поставям целите и им съставям индивидуални програми. Помагам им да постигнат най-добрата си физическа форма. Такова е моето участие. Но това не е всичко и смятам, че дълбоко в сърцето си го усещаш.

Замислих се за всичките пъти, в които Неса и другите сякаш знаеха точно кога имам нужда от тях. Сетих се колко бе странно, че тъкмо те предлагат всички сватбени варианти от списъка и как всичко около тях ми се струваше някак магическо. Може би никога нямаше напълно да разбера какво означава да съм Момиче на зодиака, но в момента бях щастлива, че ми помагат, затова реших да не задавам повече въпроси.

— Добре, ясно.

Марио ме изгледа преценяващо и аз отвърнах на погледа му със същото изражение.

— И тъй, Момиче на зодиака. Предстои ти избор на професия, избор на предметите за зрелостния ти изпит, нали? — попита той накрая.

— Да, но нямам ни най-малка представа какво да избера. Хрумнаха ми разни идеи, обаче не мога да взема окончателно решение. Така е, защото съм Везни. Вижте, господин Арес, не съм спец по астрология, но знам прекрасно, че символът на зодията е везни, защото те са склонни да претеглят и балансират всички страни на даден спор, преди да вземат решение. Преди си мислех, че това е слабост, но сега Неса ми помогна да разбера, че в действителност е силно качество.

Марио изглеждаше развеселен.

— Така ли било?

— Защо се смеете? Защо всички ми се присмивате?

— Не ти се присмивам — обясни Марио. — Смея се, защото ми е приятно да науча такива интересни неща за астрологията… И то поднесени така разбираемо.

— Ами не знам доколко познавате тази наука — казах. — Допускам, че не всички знаят за нея колкото аз сега. Откакто съм Момиче на зодиака, Ури и Неса непрекъснато ми обясняват разни неща за нея.

— Браво на тях — каза Марио.

— Както и да е, с тази дарба да виждам всички страни на даден спор — продължих аз — мога да стана адвокат или съветник, обаче, от друга страна, Везните имат добър усет за красота и хармония, така че бих могла да се занимавам с изкуство или дизайн, или нещо такова. Още не съм съвсем сигурна.

— Следвай интуицията си. От всичко, което чух дотук, бих казал, че идеалната работа за теб направо ще ти избоде очите.

— Моите очи? Идеалната ми работа? Не е възможно. И каква е тя?

— Понякога хората пропускат това, което е точно пред тях. Но не мога да ти кажа. Трябва ти да се сетиш.

— Подскажете ми малко.

— Става въпрос за вродения ти талант, за нещо, което обичаш.

Замислих се. И мислих. И мислих. Мода. Изкуство. Животни. Всички тези възможности ги бях обмислила, преди да ги отхвърля.

— Върни се мислено назад — обади се Марио. — Назад през годините.

Дом. Родители. Раздялата на мама и татко. Джейн. Клеър. Марси. Клубът на шаферките. Това беше най-хубавият ми спомен. Когато започнах да се занимавам с клуба, да събирам цялата информация, да ходя по сватбени изложения, да организирам сватби с Деми и Мериъм. Какво друго? Не, не друго — това беше! Клубът шаферките!

— Клубът на шаферките. Разбира се! Но ще стане ли? Ще ми разрешат ли? Това няма да е работа, а ще е като да се сбъднат всичките ми мечти.

— Каква по-хубава работа от тази, бих казал — рече Марио.

Сякаш в главата ми светна ярка лампа. Щрак! Очевидно. Толкова бе очевидно с какво трябваше да се занимавам. Станах и го прегърнах.

Беше идеално, дори по-добре от идеално, и се бях подготвяла за тази професия през целия си живот. Сватбен агент. Сватбен агент. Ето какво щях да работя.

„Алилуя!“ — възкликнах наум. Нямах търпение да кажа на Деми и Мериъм. Можеше да основем агенция. С фотограф и дизайнер, както си му е редът. Не беше задължително агенцията да е моя, щеше да е наша. Бихме могли да сме екип. Неса бе казала, че наученото от мен през последните седмици ще трае за цял живот. Изведнъж всичко си дойде на мястото, като парченца от пъзел. Сватбата на Марси, а не моята. Сватби на други хора, не мои. Бях научила, че има много начини да се правят нещата, много гледни точки по даден въпрос — и това беше добре. Нямаше да натрапвам на клиентите си моята перфектна сватба. Вместо това щях да им помагам да създадат своя перфектен ден. Ура! Никога не се бях чувствала толкова щастлива.

— Благодаря, господин Арес. Вие наистина сте най-добрият експерт по професионално ориентиране, когото съм срещала — заявих.

— Няма защо — усмихна се той. — Макар да не смея да твърдя, че направих кой знае какво.

— Показахте ми правилната посока, това ще правя и аз като сватбен агент. Няма да налагам идеите си, а ще насочвам хората към онова, което би било най-доброто решение за тях.

— На мен ми звучи добре — каза господин Арес, щом тръгнах към вратата. Сега оставаше само Сам да спечели отново Марси и тогава можех да се заема с първата си работа като сватбен агент — да организирам тяхната сватба.