Джим Браун
24/7 (41)

41.

Ямайка

Болница на ВМС, четиридесет часа по-късно

Дана се размърда в леглото си и се унесе в мисли за дома и за Джена. В продължение на шест дни това бяха забранени теми. Жадуваше да се прибере у дома, но си забраняваше да мисли за него.

Свободата да мисли за каквото си иска беше чудесна.

Говорила беше с Джена по телефона — колкото и тази дума да не предаваше точно смисъла на контакта им — „разговорът“ беше преди всичко обилно леене на сълзи и взаимни уверения в любов. Почти същото и с родителите й. Дори вечно прагматичният й баща се разплака от радост.

Химикалката се беше оказала сложен уред, съдържащ серум, достатъчен за три инжекции. Явно след като инжектираха себе си, Харлан Крест и Кори Нестор щяха да удържат на думата си и да излекуват последния оцелял. Още по-важно беше малкото листче, пъхнато в капачето на химикалката, върху което беше изписана точната формула на лекарството.

Остров Васа беше превърнат в руини.

Крайбрежната пещера се беше срутила дванайсет минути след като я бяха напуснали. В очакване на потвърждение от Контрол по заболяванията за валидността на лекарството им наредиха да кацнат на съседния остров Наваса и им спуснаха вода, храна и работещи радиостанции.

От Наваса ги откараха в болница на ВМС и ги сложиха под карантина. Дори и след анализа на лекарството Контрол по заболяванията не смееше да си играе с огъня. Дана очакваше да я задържат поне още ден.

Неприятно, но можеше да се преживее.

— Здрасти! — Джъстин нахлу в стаята й на инвалидната си количка. Следваха го Тъкър и Нерин, ухилени като петгодишни хлапета на коледно тържество.

— Какво става? Отиваме ли си вкъщи? Да не би да ни пускат предсрочно за добро поведение?

Смехът им бе много по-весел, отколкото заслужаваше скромната й шега, и това подсили подозрението й. В болницата се бе сближила и с тримата, но най-много с Джъстин. Началото, положено от тях на острова, беше съхранено. Вече не можеше да си представи живота си без него.

— Чу ли последните новини? — попита я Джъстин. — Намерили са кости, които смятат, че принадлежат на Харлан Крест, но ще трябва да се изчакат резултатите от сравняването на зъбните отпечатъци, за да се знае със сигурност.

— Добре — предпазливо каза Дана. — Какво още? Не може да е само това. И тримата се хилите като тикви.

— Ей, мислех, че аз съм разследващият журналист — каза Тъкър. Нерин го сръга с лакът.

Искри ли прехвърчаха между тия двамата?

— Има и друго, което би могло да те заинтригува. Последното гласуване се е извършило, докато сме се борили да спасим кожите. И понеже съм бил считан за мъртъв, изборът е бил между двама души.

Дана запази мълчание.

— Гласували са да прогонят мен. — Усмивката на Нерин огря стаята.

Дана се почувства объркана.

— Не разбираш — каза Джъстин. — Тя не стопля. Дана, ти спечели играта.

— Какво? Ами, това е… хм, страхотно. — Тя сви рамене, несигурна каква реакция очакват от нея. — Жалко, че играта беше…

— Отменена ли? — попита Джъстин. — Не е. Продуцентите твърдят, че въпреки обстоятелствата сме продължили да играем. И играта си е текла. Освен това, ако не ти дадат наградата, зрителите ще ги линчуват.

— Награда?

— Два милиона долара и съкровеното ти желание.

Дана загуби ума и дума.

Съкровеното желание! Джена щеше да отиде да се лекува в Швейцария. Имаше шанс да победи коварната болест.

Тик-так, тик-так… И след това — тишина.

По рефлекс тя погледна часовника си и започна да се смее така, че чак се разтресе.

— Дана? — Гласът на Джъстин беше загрижен.

Тя се опита да говори, да обясни, но смехът й пречеше.

— Има пристъп — каза Тъкър. — Ще повикам сестрата.

Дана поклати глава отрицателно и му махна да остане. Но не успяваше да овладее смеха си.

Джъстин доближи количката си до нея. Тя посочи часовника на китката си. Объркването, изписано на лицето му, я разсмя още по-силно.

За първи път, откакто беше поставена диагнозата на Джена, часовникът в главата й беше замлъкнал. Някой ден щеше да им обясни символичното му значение. Тогава може би щяха да разберат защо се смее.

Тя погледна още веднъж към китката си, за да се убеди.

Вярно беше. Часовникът на ръката й беше спрял.