Джеймс Сийгъл
Извън релси (48)

Извън релси 43.

Идеята ми хрумна точно тогава.

Когато Диана вдигна телефона и каза: „Мислех те за мъртъв“.

А може би не бе точно в онзи момент. А по-късно, след като й казах какво се бях опитвал да направя и какво ми се бе случило в хотел „Феърфакс“. Тя ахна, замълча и после ми каза, че полицията е идвала вкъщи със заповед за арестуването ми. Защото са открили тялото на Уинстън в сметището на Стейтън Айланд.

А може би ми бе хрумнало малко по-късно, докато опечалената и пребледняла телевизионна говорителка четеше списъка на мъртвите по новините. Списъкът на мъртвите или смятани за мъртви — известни също така като безследно изчезнали.

Името ми фигурираше в него.

Беше донякъде сюрреалистично да чуя, че официално съм обявен за изчезнал. Сякаш присъствах на собственото си погребение или на панихида в моя памет. Говорителката съобщи, че списъкът е съставен според твърдия диск на хотелския компютър, открит сред останките. В него фигурирали хората, за които се знаело, че са регистрирани гости на хотела. Също и от личните вещи, открити разпръснати навсякъде или заключени в сейфа. Куфарчета, преносими компютри, надписани часовници и бижута. Моят часовник например беше изчезнал. На гърба му пишеше „На Чарлз Шайн с цялата ми любов“. Говорителката обясни, че в списъка не фигурират и хората, успели да се спасят през аварийните изходи и добрали се до спешните отделения на болниците.

Бях вдигнал телефона, за да се обадя на някого — на когото и да било — и да обясня, че изобщо не съм мъртъв, че съм жив и здрав. В същото време се обличах — може би защото телефонното позвъняване нямаше да е достатъчно и сигурно щеше да се наложи да се покажа в плът и кръв. Ровех в чекмеджето с чорапите и попаднах на портфейла на Уинстън.

Точно тогава тази идея ми хрумна наистина.

Тогава се превърна от нелепа в напълно реална. От обикновена догадка в план. Бях напъхал портфейла на Уинстън в шкафчето и бях забравил за него. Но си спомнях нещо, което ми бе казал Уинстън.

„Най-лесното е да получиш нова самоличност.“

В портфейла му например имаше цели четири. Четири шофьорски книжки.

Някой си Джонатан Томас. Брайън Макдермот. Стивън Еймет.

Както и Лорънс Уидоус. Единственият, който донякъде приличаше на мен — по-млад, разбира се, но с горе-долу сходни черти.

Мислех те за мъртъв, бе казала Диана.

Както и някои други хора.

Бях се регистрирал в хотел „Феърфакс“, но така и не се отписах. По-скоро ме бяха отписали, както се казва. „Чу ли какво е станало с Чарли? Отписан е. Мъртъв е.“

Което ми напомни за още един често срещан израз.

„По-добре да бях мъртъв“. Разбира се, всеки го е чувал. Възклицание, което използваме в момент на криза, когато всичко изглежда абсолютно безнадеждно и не се вижда никакъв изход.

Освен ако има. Освен ако не си помислиш, че си добър, но си изпаднал в затруднено положение, но в края на краищата изход има.

Да си мъртъв.

Може би това бе изход.

Ако се покажа, ще съм жив.

Ами ако не го направя?