Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Derailed, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2016)

Издание:

Джеймс Сийгъл

Извън релси

 

Американска

Първо издание

 

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: Петър Христов

Компютърна обработка: Линче Шопова

 

ИК „Бард“ ООД, София, 2003

ISBN 954-585-420-0

История

  1. — Добавяне

Извън релси 30.

Форест Хилс сякаш бе основан от ортодоксални евреи и неортодоксални сектанти. Хора, които изглеждаха самотни или според външния си вид живееха без помощта на други хора, или пък такива, които всъщност не принадлежаха към това място. Към точно този апартамент или точно тази сграда; или пък да живеят сред тъкмо тези съседи. Паснах идеално.

Например изглеждах като женен мъж, но къде беше съпругата ми? Несъмнено бях баща, но къде са децата ми? А по-късно станах дори малко съмнителен и по отношение на външния си вид.

През първия вторник след преместването си взех влака за работа от булевард „Континентал“.

Извикаха ме долу в кабинета на Бари Лендж. Само по себе си това бе необичайно, тъй като йерархията предполагаше счетоводителите — дори главният счетоводител — да дойдат в твоя кабинет, когато е необходима среща лице в лице.

Въпреки това отидох. Мисля, че страдах от някакъв посттравматичен стресов синдром и малкото, което бе останало от самочувствието ми, бе горе-долу на нивото на самочувствието на пребито куче.

Бари Лендж сякаш се чувстваше по-неудобно и от мен. Това беше първата ми улика.

Тройната му брадичка го караше да изглежда физически развълнуван — сякаш главата му не можеше да открие място, където да не пречи на някоя друга част от тялото му. А днес изглеждаше още по-зле.

— Кхъм — прочисти гърлото си Бари. Това би трябвало да е втората ми улика. Имаше нещо, което му бе малко трудно да изрече на глас.

— Тъкмо преглеждах сметките на продукциите — каза Бари.

— Да?

— Онази работа с „Хедкуортърс“. Има нещо, за което ми се иска да поговорим.

Сега сигурно аз бях започнал да изглеждам много притеснен, защото Бари извърна поглед (надолу към сребристата си химикалка), а аз си спомних как Елиот се мъчеше да потъне в стола си, докато Елън Вайшлър ме изхвърляше от поръчката.

— Работата е там, че… нещо привлече вниманието ни.

— Какво?

— Разбираш ли, за музиката е писано четиридесет и пет хиляди. — Той посочи някакъв лист пред себе си. Същата сметка, която бях разглеждал.

Виждаш ли? — попита ме Бари. — Ето тук.

Престорих се, че гледам. Ако не заради друго, то защото пребитите кучета правят само едно, когато получат заповед — подчиняват се. Ясно виждах числото. Приличаше на четиридесет и пет хиляди.

— Да?

— Ами, Чарлз… има проблем.

— Да? — Нима на всяко разкритие на Бари щях да отговарям по този начин? С „да“?

— Мери Уиджър е чула същата музика в друга реклама.

— Какво?

Казвам ти, че същото парче звучи и в друга реклама.

— Какво искаш да кажеш?

— Поправи ме, ако греша. Четиридесет и пет хиляди долара е била цената за оригинална музика, нали?

— Да.

— Е, не е оригинална.

— Не разбирам. — Естествено, че разбирах. От музикална къща „Том и Дейвид“ бяха намерили някаква музика на борсата и дори не си бяха направили труда да проверят дали някой вече не я е използвал. Както се бе оказало. — Е, може би само звучи по подобен начин. Пък и е само фон.

— Не. Занесла е записа на музиколог. Абсолютно същото парче. До последната нота.

„Занесла е записа на музиколог“. Обикновено прибягвахме до услугите на музиколозите, когато искахме да сме сигурни, че музиката, която правим, не е прекалено сходна с някое парче, което се опитваме да имитираме. Например можехме да решим да използваме част от парче на Гершуин, но ако собствениците на авторските права искаха за това майка си и баща си, можехме да се опитаме да пооткраднем нещичко, но не прекалено — защото музикологът щеше да каже „не“. Естествено, в този случай обраният не беше Гершуин.

— Ще говоря с музикалната къща — казах аз, като се мъчех гласът ми да звучи толкова официално и с достойнство, колкото и този на Бари. Вместо уплашено.

— Вече разговарях с музикалната къща — каза Бари.

Не ми хареса тонът, с който произнесе „музикалната къща“ — с неприкрита подигравка. Направо със сарказъм.

— Нима?

— Да. Разговарях с музикалната къща. Така че въпросът ми към теб е следният. Колко?

— Колко какво?

— Колко? Ако трябваше да ти дам сметка на онова, което дължиш на агенцията, как щях да се изразя?

— Не разбирам.

— Не разбираш?

— Да.

— Мисля, че разбираш. Мисля, че разбираш идеално. Музикалната къща е фирма фантом, Чарлз. Тя не съществува. Има я само за да прави незаконни печалби на гърба на тази агенция. Така че ако поискам тези печалби, как мислиш, че ще се обърна към теб?

— Не зная за какво говориш. Ако си разровил някаква нечистотия във всичко това…

— Виж какво, Чарлз… — От притеснението на Бари не бе останала и следа. Сякаш беше в стихията си. — Ако ни върнеш парите, има шанс всичко това да не свърши в съда. Че ти няма да свършиш в съда. Разбираш ли ме? Не че това е мое решение. Ако зависеше от мен, бих те хвърлил зад решетките. Но тъй като отговарям за сметките на компанията, парите са ми присърце, нали? Елиот мисли по друг начин. Добре.

„Елиот мисли по друг начин.“ Чудех се дали вече знае.

— Виж, може и да съм заподозрял нещо… Помислих си, че нещо не е… Защо не поговориш с Том и Дейвид?

Говорих с Том и Дейвид. И двамата имат доста неща за разказване. Така че ако искаш да продължаваш да се ебаваш с мен — добре. Но трябва да знаеш, че ако продължиш, Елиот може и да промени решението си. Защо ли? Защото ще му кажа да го направи. Не искат публичен скандал — разбирам. Но си искат парите. И знаеш ли какво? Когато стане въпрос за избиране между репутация или пари, ще предпочетат парите. Можеш да ми вярваш.

Ясно бе, че трябва да взема решение. Можех да призная, че съм взел двадесет хиляди долара. Можех дори да ги върна — ако Диана ми позволеше да припаря отново да Фонда на Ана, което може и да не беше толкова лесно. От друга страна, имах лошото предчувствие, че Том и Дейвид са ме натопили много по-здраво, отколкото бях затънал в действителност — и че Бари няма да повярва, че мошеническите ми изяви са се ограничили само с двадесет хиляди долара. Не, сметката щеше да е много по-висока. Ако признаех нещо, с мен щеше да е свършено.

— Нямам нищо общо с това — казах толкова твърдо, колкото можех. — Не зная какво са ти наговорили Том и Дейвид, но лично аз не бих повярвал на нито дума на хора, които явно са те мамели от години.

Бари въздъхна. Опита се да разкопчае яката си — невъзможна задача, тъй като и без това му бе с два номера по-малка.

— Значи това е начинът, по който решаваш да играеш — каза накрая той. — Добре. Ти си решаваш. Казваш, че си невинен. В такъв случай въвеждаме в действие правилата на компанията. Чудесно.

— Какви са пра…

— Временно те отстраняваме от длъжност. Провеждаме вътрешно разследване. Отново стигаме до теб. И ако имам и най-малкото влияние върху властимащите тук — ще те арестуваме. Разбираш ли, приятел?

Станах и излязох от кабинета.