Джеймс Сийгъл
Извън релси (3)

Извън релси 1.

На сутринта в деня, в който Чарлз срещна Лусинда, му бяха необходими няколко мига, за да си спомни защо предпочита да си остане със затворени очи.

Тъкмо тогава дъщеря му Ана го повика от дневната. „Да, именно“ — помисли си той.

Трябваха й пари за обяд, бележка за учителя по физическо и помощ за домашно по литература, което трябваше да подготви още вчера.

Не точно в този ред.

Като същински майстор еквилибрист, той успя да се справи и с трите между вземането на душ, бръсненето и обличането. Налагаше се. Жена му Диана вече бе тръгнала на работа и го бе оставила да се справя сам-самичък.

На път към вратата забеляза глюкомера на Ана и използваната спринцовка, оставена на плота в кухнята.

Заради Ана закъсняваше.

Когато стигна до станцията, влакът вече бе тръгнал — чу само отдалечаващия се към града тътен.

Докато чакаше следващия влак, перонът се напълни със съвсем нови лица. Познаваше по лице по-голямата част от пътуващите в 8:43, но сега бе 9:05 и сякаш се намираше в напълно чужда среда.

Намери си място и веднага потъна в спортните страници.

Беше ноември. Времето на бейзбола бе отминало с поредната шампионска титла за местния отбор. Баскетболът тепърва набираше обороти, а футболът вече обещаваше година, пълна с позорни загуби.

Така прекара следващите двадесетина минути — с наведена глава, вперени напред очи и празен ум, погълнат от нищо не значещи статистики, които би могъл да изрече машинално, сякаш са номерът на осигурителната му сметка. Числа, които бе в състояние да изрецитира и насън — и понякога го правеше, само и само за да не повтаря други числа.

Кои по-точно?

Показанията на глюкомера на Ана например.

Числа, които непрекъснато и ужасяващо се покачваха.

Ана страдаше от детски диабет вече повече от осем години.

Ана не беше добре.

Така че предпочиташе число, като, да кажем, 3.25. Средният показател на водача в лигата Роджър Клемънс Ракетата през миналия сезон.

Или двадесет и две — хубаво цяло число. Средният брой отбелязани точки на игра на Латрел Спрюуъл за „Ню Йорк Никс“. Латрел Спрюуъл с безбройните му плитчици.

Числа, които можеше да гледа, без да се почувства зле.

Влакът рязко намали скорост и спря.

Намираха се някъде между станциите. От двете страни на релсите се издигаха сиво-кафяви крайградски къщи. Изведнъж си даде сметка, че макар да бе пътувал с този влак повече пъти, отколкото би си направил труда да запомни, не би могъл да опише нито едно от предградията, през които минаваше. Някъде по средата на пътя към средната възраст бе престанал да гледа през прозореца.

Побърза да се върне към вестника си.

Случи се някъде между коментара на Стив Сърби за правилото на незабавното преиграване и оплакванията на Майкъл Страхън, че са му отнели част от отбелязаните точки.

По-късно откри, че не може да определи какво точно го бе накарало да вдигне поглед от страниците точно в този миг.

Щеше да се пита отново и отново как щяха да се развият нещата, ако не го бе направил. Щеше да се измъчва с всички безсмислени въпроси от рода на „ами ако…“.

Но в края на краищата бе вдигнал поглед.

Влакът от 09:05 от Бабилон към Пен Стейшън продължи пътя си. През Мерик, Фрийпорт, Болдуин и Роквил Сентър. През Линбрук, Ямайка, Форест Хилс и Пен.

А Чарлз безвъзвратно излезе извън релси.