Вал Макдърмид
Смърт в сенките (8)

Глава 6

Майор Салвадор Берокал не ги чакаше в салона за пристигащи пътници. Той стоеше, потрепвайки нетърпеливо, до самата врата на самолета, когато тя се отвори. Очевидно бе изпратил съобщение, така че щом се приземиха, един от стюардите отиде при Фиона и я покани да мине напред, за да слезе преди останалите пътници. Кит ги последва, дари стюардесата с най-чаровната си усмивка и поясни:

— Пътуваме заедно.

Първото впечатление на Фиона от испанския полицай бе, че този човек разполага с невероятна енергия, която удържа с усилие. Беше среден на ръст, строен, със светла кожа, тъмносините му очи не бяха нито минута в покой. Тъмносивият му костюм сякаш бе гладен рано тази сутрин, черните му обувки блестяха като стъкло. Костюмът и обувките контрастираха странно с доста дългата му, къдрава и непокорна черна коса. Той я поздрави с отсечено кимване и каза:

— Благодаря, че дойдохте, докторе.

— Благодаря за посрещането. Майоре, това е приятелят ми Кит Мартин. Струва ми се, споменах, че той ще пътува с мен?

Кит му протегна ръка.

— Радвам се да се запознаем. Не се безпокойте, няма да преча на работата ви.

Берокал само кимна.

— Колата ни чака, доктор Камерън — обърна се той към Фиона и пое лаптопа и чантата й. — Сеньор Мартин, ако бъдете така добър да изчакате багажа, там ще бъде един от моите подчинени, който ще ви откара до хотела ви в Толедо. — Извади от джоба на сакото си визитна картичка и му я подаде. — Това е номерът на мобилния ми телефон. По него можете да се свържете с доктор Камерън, тя ще бъде с мен.

Усмихна се хладно и забърза напред към летищната сграда.

— Въплъщение на дружелюбието — отбеляза саркастично Кит.

— Мен ако питаш, е по-скоро въплъщение на притеснението — отвърна Фиона. Обви Кит с една ръка и се притисна бързо до него. — Звъни на моя телефон, ако има нещо.

Вървяха по петите на Берокал. Фиона почти подтичваше, за да не го изгубят.

— Не се притеснявай за мен — каза Кит. — Имам си пътеводителя. Ще следвам собствената си програма за Толедо. Или ще седя в хотела и ще се опитвам да пиша.

Настигнаха Берокал при една странична бронирана врата.

— Вие трябва да минете през митнически и паспортен контрол — каза той на Кит и му посочи един коридор вляво.

— За мен беше удоволствие — отвърна Кит. Не му струваше нищо да се държи учтиво, особено като се има предвид, че човекът му беше осигурил транспорт до хотела. Целуна леко Фиона по бузата, каза: — До скоро — и тръгна по коридора, без да се обръща.

— Няма да пречи на съвместната ни работа — каза Фиона, докато вървяха напред към митническия и паспортен контрол. — Кит няма проблеми да се оправя сам.

Берокал извади картата си и я преведе набързо през всички формалности.

— Убеден съм, че не бихте го взели със себе си в друг случай — каза той делово. — Запазил съм стая за двама в панорамния хотел, но бих предпочел да тръгнем направо към местопрестъпленията. Искаше ми се да обсъждаме случаите по пътя, а не бих могъл да го сторя в присъствието на сеньор Мартин.

Отвън ги чакаше кола. Не личеше по нищо, че колата е на полицията — освен по униформения служител, който стоеше до нея и застана мирно, когато видя Берокал. Полицаят отвори задната врата, Фиона седна и мина навътре, Берокал седна до нея.

— Толедо е на около един час път от летището — поясни той. — Ако имате някакви въпроси към мен, мога да ви отговарям по пътя.

Очевидно Берокал нямаше слабост към празни приказки. Бяха й спестени учтивите и безсмислени запитвания как е минал полетът, които обикновено съпътстваха пристигането й в чужд град. Не й се налагаше и да води учтив разговор за книгите на Кит — нещо почти неизбежно, когато той я съпровождаше в чужбина.

— Какви насоки взема следствието? — попита тя. — Освен издирването на свидетели, разбира се.

Берокал се извърна към нея.

— Прегледахме всичко, което имаме в архивите за нападения, свързани със сексуално насилие. Разпитахме известен брой хора с предварителна история на подобни провинения. Но те имат алиби — или за първото, или за второто убийство, или за двете. Що се отнася до тези, които са без алиби, нямаме никакво основание да ги арестуваме.

— Английският ви е много добър — отбеляза неволно Фиона.

— Говоря по-добре, отколкото пиша — той се усмихна за първи път, откакто се запознаха. — Жена ми е от Канада. Всяка година прекарваме отпуските си във Ванкувър. Така че, когато се заговори за консултация с английски специалист по профилиране, естествено избраха мен да установя контакт. Както вече споменах в писмата си, нямаме експертен опит в тази област.

— Не мисля, че някой от нас би могъл да претендира за експертен опит — възрази Фиона. — Имам действително практически опит, но всеки път, когато работя по случай, имам чувството, че опипвам пътя си в тъмното, също като криминалистите. Всеки случай е различен, и понякога уроците на миналото не вършат работа.

Той кимна.

— Напълно ви разбирам. Никой не очаква чудеса от вас, доктор Камерън. Но в случай като този се нуждаем от помощта на всеки човек с опит. За вас не е тайна, че когато убиецът взема на прицел непознат човек, стандартната полицейска процедура не върши почти никаква работа. Затова ни трябва поглед от друг ъгъл и разчитаме, че вие ще ни помогнете тъкмо в това отношение.

Фиона повдигна вежди и отклони очи от проницателния му поглед. Извърна се и загледа през прозореца към колите, които се движеха по магистралата. От едната страна се виждаха предградията, които постепенно се издигаха към центъра. От другата, отвъд някакъв строеж, се ширеше червеникавата пръст на равнинните земи в Централна Испания. Земята с цвят на теракота, искрящо синьото небе и мрачните силуети на строителните съоръжения превръщаха гледката в подобие на картина от Де Кирико^[1] — вибрираща от горещина и скрита заплаха. Незнайно защо Фиона се замисли за сюрреализма, с който се отличаваше въображението на Сервантес. Каза си, че и тя като дон Кихот тръгва на борба с вятърни мелници, за да се опита да отдели фантазиите от реалността, а работата на този неспокоен мъж до нея, също като работата на Санчо Панса, бе да не позволява тя да се заблуди.

— Прочетох материалите, които ми изпратихте — каза тя, пропъди размислите си и отново се обърна към него. — Не съм убедена, че убиецът има предварителни прояви, свързани със сексуално насилие.

Берокал се намръщи.

— Кое ви навежда на тази мисъл? От това, което съм чел, знам, че серийните убийци обикновено имат такава предистория. При това този убиец е упражнил брутално сексуално насилие върху труповете на двете жертви.

— Вярно е. Но и в двата случая насилието е упражнено след настъпване на смъртта. Проникването не е извършено с пенис, а със страничен предмет. Това не изключва изцяло сексуалния мотив — каза замислено Фиона. — Но ми се струва, че в този случай престъпникът не е търсел сексуално удовлетворение. На пръв поглед престъпленията изглеждат свързани с упражняване на власт, но аз ги свързвам по-скоро с идея за оскверняване. С вандализъм — завърши тя.

Берокал се размърда на мястото си. Като че ли за първи път се усъмни, че повикването й като консултант е чак толкова добра идея.

— Ако е така, защо лицата не са обезобразени? — той вирна войнствено брадичка.

Фиона разпери ръце.

— Не знам. Но си мисля, че убиецът е искал жертвите му да бъдат разпознати бързо. Не са били местни жители, затова, ако лицата им бяха обезобразени, идентификацията щеше да отнеме доста време.

Той кимна. Отговорът й явно го задоволи донякъде. Реши да не избързва с преценката си за тази жена, която толкова бързо намираше начин да отхвърли заключенията на общоприетото познание. Усмихна се и каза:

— Може би ще е по-добре да не ви разпитвам дали имате вече някакви оформени хипотези. Ще изчакам да огледате и местата, където са извършени двете престъпления, а после, ако нямате нищо против, ще отидем до местната полицейска централа. Организирах там нещо като контролен център, откъдето водя разследването.

— Не работите постоянно в Толедо, така ли?

Берокал поклати глава.

— Работя в мадридската полиция. Но в градове като Толедо рядко стават убийства, и повечето са обикновено на основата на някакъв местен конфликт. В резултат те нямат никакъв опит с по-сложни случаи и по принцип викат специалист от Мадрид. В големия град има значително повече убийства, за съжаление, и пращат някой като мен, който да организира следствието.

— Вероятно никак не ви е лесно — отбеляза Фиона. — Трябва да стъпвате внимателно на местна почва.

Берокал сви рамене. Пръстите му барабаняха по рамката на прозореца.

— В някои отношения е така. От друга страна, поне на местните криминалисти им е лесно. Ако стане някоя беля, могат да разперят безпомощно ръце и да кажат: „Вината не е наша, онзи столичен дръвник обърка всичко, защото не познава хората тук“. Разбира се, някои от тях проявяват и свръхчувствителност, защото приемат присъствието ми тук като своеобразен упрек към тях. Затова просто се налага да ги ухажвам — очите му се присвиха в иронична усмивка. — Но вие сигурно също познавате тези реакции. И вие като мен и моя екип сте това, което жена ми нарича „гастролиращ пожарникар“.

Фиона се поусмихна.

— Понякога това има и други отрицателни страни. Възможно е, защото не съм добре запозната с определено място и тамошните обичаи, да придам по-голямо — или по-малко — значение на даден фактор, отколкото е действителната му стойност.

Той сви рамене.

— Обратната страна на същата монета е, че местните полицаи може да не отбележат нещо, което вие бихте забелязали като нарушение на определен модел.

— Толедо е подчертано туристически град, нали? — попита Фиона.

— Точно така. Освен това тук живее архиепископът, така че повечето сгради около катедралата са заети от бюрократичния апарат на църквата. В стария град всичко се върти около църквата и туризма. Колкото повече минават годините, толкова по-малко хора остават да живеят тук, вече не могат да се препитават с традиционните занаяти.

Фиона си отбеляза нещо на ум, после продължи с привидно безразличен тон.

— Не се ли забелязва недоволство сред хората, които биват изтласкани оттук заради нуждите на туризма?

Берокал се ухили.

— Струва ми се, че повечето хора разменят с радост мрачно жилище в средновековна сграда, до което трябва да се катериш пет етажа по тясна виеща се стълба, срещу светло и просторно жилище в кооперация с асансьор. На такова място разполагат и с балкон или вътрешен двор, където могат да седят на въздух, да не споменаваме изобщо топлата вода.

— Въпреки това… — Фиона подбираше внимателно думите си. — Израснах в един малък град в Северна Англия. Всъщност не беше много повече от село. Много живописно селце, в самия център на Дърбишър. Чудесно място, много подходящо за начален пункт на туристически преходи, наблизо има и пещери, които са отворени за посещение. С течение на годините все повече туристи заприиждаха в областта. Когато обявяха за продан някоя от местните къщи, купуваха я хора от други краища на страната и я използваха като вила. По главната улица не остана нищо друго, освен чайни и сувенирни магазинчета. Кръчмите имаха много по-голям интерес да се съобразяват с нуждите на преминаващите туристи, отколкото с желанията на местното население. През летните месеци беше невъзможно да се разходиш по главната улица или да паркираш колата до собствената си къща. По времето, когато аз напуснах родното си място, половината население се подменяше ежеседмично. За уикенда пристигаха собствениците на вили, натоварили багажниците си с провизии. От селото не купуваха нищо, освен хляб и мляко. Селото вече нямаше душа. Превърна се в спалня за туристи. И местните жители, които бяха изтласкани встрани от този процес, не бяха никак доволни. Предполагам, че много хора, чиито семейства живеят от векове в Толедо, не са доволни от това, което става с техния град.

Берокал я изгледа внимателно. Беше достатъчно умен, за да разбере, че това не е безцелен разговор. Като имаше предвид колко бързо Фиона отхвърли очевидните предположения за подбудите на убиеца, той предположи, че зад думите й се крие нещо по-сериозно.

— Да не искате да кажете, че някой избива хора, защото не обича туристите?

Постара се по гласа му да не проличи колко невероятно му се струва това предположение. В края на краищата, тази жена бе пристигнала с препоръката на Скотланд Ярд.

Фиона отклони поглед и загледа хълмистите зелени поля, край които минаваха в момента.

— Не смятам, че нещата са чак толкова елементарни, майор Берокал. А и действително не бих искала да съставям теории, преди да съм обработила данните. Но действително мисля, че мотивите на убиеца са по-необичайни от традиционната сексуална незадоволеност.

— Добре. Как предпочитате да работите?

— Ще направя точно това, което предложихте вие. Искам да видя местата, където са били открити труповете, а после, когато се върнем във вашата централа, да огледам и снимките от местопрестъплението, да прочета и пълните заключения от аутопсиите. Ако е възможно, искам да видя и пътеводителите, които са били открити при труповете. После ще се прибера в хотела и ще обмисля всичко.

Той кимна.

— Както желаете.

— Ще ви бъда много признателна, ако помолите местните си колеги да ви представят всякакви сводки за вандализъм на туристически обекти, засягащи хотели или фирми, които обслужват туристическия бизнес. Както и всякакви нападения на туристи. Да кажем, всичко от две години насам. По възможност и решените, и нерешените случаи — тя се усмихна. — Имам нужда и от много подробна карта на града, която да бъде сканирана, за да мога да работя по нея.

— Ще уредя всичко това — той леко се поклони. — Вече забелязах, че погледът ви върху тези неща е доста нетрадиционен.

Фиона се загледа напред, над рамото на шофьора.

— Надявам се да е така. Когато преценявам едно престъпление, аз не го гледам с очите на криминалист. Търся не само осезаемите практически елементи, но и психологическите подробности, които биха свързали това престъпление с някои други. Опитвам се също и да локализирам някаква географска зависимост. Следя и за други признаци, които биха ми казали нещо за престъпника.

— За да разберете как функционира мозъкът му?

Фиона се намръщи.

— Интересува ме не толкова мотивацията. Искам по-скоро да доловя начина, по който той възприема заобикалящия го свят. Мотивацията е нещо подчертано индивидуално. Общото между всички нас е, че градим собствените си личности въз основа на това, което сме научили за света. Затова и начинът, по който един престъпник извършва престъпленията си, е отражение на начина, по който живее целия си живот. По това може да се разбере какво го кара да се чувства добре — физически и душевно. Търся в престъплението поведенчески мотиви, които да ми подскажат как се държи престъпникът в ежедневния си живот.

Тя се усмихна леко и продължи.

— Някои от колегите ми имат по-различен подход, който вероятно ви е познат. Оглеждат престъпленията и започват да търсят комплекс от симптоми в миналото на престъпника, който е довел до определен начин на живот в настоящето. Никога не съм считала този подход за особено резултатен. Прекалено много хора имат много сроден произход и предистория, а далеч не всички стават психопати и серийни престъпници — така че този метод не може да бъде показателен. Не твърдя, че моите методи гарантират по-точен резултат, но при мен недостатъчната ефикасност се дължи на недостиг на обработваеми данни, а не на погрешно избран подход. Няма магическа формула в нашата работа, майоре. Но моята подготовка е толкова по-различна от тази на един полицай, че виждам престъплението задължително от съвсем друг ъгъл. Така съвместният ни поглед става по-ясен, което пък ни дава известно предимство по отношение на престъпника.

— Затова ви поканихме, доктор Камерън — Берокал се приведе напред и заговори много бързо на испански с шофьора. Наближаваха модерен комплекс от жилищни сгради и магазини за мебели и продажба на коли — очевидно някое от предградията. Той извади пакет цигари и го запрехвърля нервно в ръцете си. — Още десет минути. Тогава аз ще мога да си запаля цигара, а вие да се хванете на работа.

— Умирам от нетърпение — усмихна се Фиона мрачно.

Извадка от декодиран текст — веществено доказателство Р13/4599

Uzqhq dftas stfyg dpqdo agxpn qeaqm ek. Upuym suzpq ufarf qzngf vtmpnq ekmzp rdust fqzuz s…

Представеният документ е кодиран на принципа на елементарна транслитерация (а=м, b=n, и т.н.), и на подреждането на буквите в групи по пет вместо в естественото групиране по думи. Следва препис на декодирания текст. Пунктуацията е добавена за яснота при декодирането. Проверил: Дж. М. Артър.

 

 

Никога не съм предполагал, че убийството може да бъде толкова лесно. Много често съм си го представял, но в мислите си винаги виждах нещо кърваво и ужасяващо. В действителност е съвсем различно. Приливът на чувство за власт ти помага да се справиш с всичко. Въображението наистина не може да подготви никого за действителността.

Другата ми грешка бе, че винаги възприемах убийството като част от нещо друго. Истината е, че убийството може да бъде цел само по себе си. Понякога се налага хората да си платят за стореното и единственият начин, по който могат да направят това, е да платят с живота си.

Никога не съм мислел, че ще стана убиец. Животът ми беше подреден. Но после нещо се обърка. Виждах ги как ми се присмиват, как ми натрапват така наречения си успех. Какъв мъж бих бил, ако реагирах безразлично на такава провокация?

Никой не може да предскаже как би постъпил, ако се случи безскрупулни хора да лишат живота му от съдържание. Е, аз никога не съм бил от хората, които седят със скръстени ръце и оставят нещата да се развиват от само себе си. Ще ги накарам да си платят. Ще променя правилата. Но няма да бъда предсказуем в постъпките си. Подходът ми ще бъде изтънчен и ще избирам много внимателно жертвите си.

Този път няма да могат да се престорят, че не съществувам. Няма да могат да ме отпишат. Аз съм този, който ще отпише тях — ще залича имената им с кръв, така че посланието ми да бъде ясно за всекиго. Те са виновни за своя край — това ще бъде посланието ми. Който от слово живее, от слово умира.

Не е никак трудно да проследяваш автори на криминални романи. Привикнал съм да наблюдавам хора, върша го от години. Суетата им е много изгодна за мен. Виртуалното пространство е задръстено от техните уебсайтове, дават интервюта наляво и надясно, и постоянно си организират срещи с читателите.

Затова реших, че има смисъл да започна с някое наистина голямо име — така работата ми ще се улесни. Реших, че най-добрият начин да направя впечатление ще бъде да ги накарам да сърбат това, което сами са си надробили. Не би било достатъчно просто да ги убия. Държа от самото начало да стане ясно, че нито едно от предстоящите убийства не е случайно. Мисълта за това, което ги очаква, ще ги накара да страдат много повече. Аз искам удовлетворение.

За да може наказанието да отговаря на престъплението, трябва първо да класифицирам престъпленията. Списъкът ми е готов. Класирал съм ги в зависимост от това кой от тях е най-достъпна мишена. Ето как съм подредил моите кандидати за екзекуция.

1. Дрю Шанд

2. Джейн Елиъс

3. Джорджия Лестър

4. Кит Мартин

5. Ения Фланъри

6. Джонатан Луис

Сега остава само да реша как точно да ги смъкна от пиедесталите.

Те ме поставиха в клетка. Но би трябвало да знаят, че животното в клетка озверява.

Сами са си виновни.