Вал Макдърмид
Смърт в сенките (5)

Глава 3

Средновековната крепост на Толедо е построена на скалисто възвишение, заобиколено почти изцяло от виещото си дефиле на река Тахо. Укрепеният стар град предлага прекрасни гледки. Постройки с цвета на пчелен мед, огрени от слънцето, се спускат по склоновете на хълма, увенчан с пищната катедрала и по-строгия силует на двореца Алкасар. Това беше всичко, което Фиона си спомняше от един прашен и горещ ден преди тринайсет години, когато се разхождаше из града с още трима приятели.

Бяха решили да отпразнуват приключването на докторските си дисертации с една обиколка на Испания. Бяха наели един възстар фолксваген микробус, обикаляха и отмятаха градове и забележителности. Представите й за Толедо бяха свързани с Ел Греко, Фернандо и Исабела, с магазинчетата, чиито витрини бяха претъпкани с брони и мечове, както и с изключително вкусното ястие от пъдпъдъци, което им бяха сервирали. Ако тогава някой беше казал на младата обещаваща психоложка, че един ден ще се върне тук като консултант на испанската полиция, тя щеше да реши, че е употребил халюциногенни субстанции.

Първият труп е бил открит в дълбоко дере, слизащо надолу към реката, на около миля от градските порти. В местната традиция дерето носеше отблъскващото име La Degollada — „Жената с прерязаното гърло“, преведе си Фиона. Според преданието трупът, дал на дерето това наименование, бил на някаква циганка, която прелъстила воин от охраната на града да напусне поста си, и така враговете успели да се промъкнат незабелязано до градските порти. Наказанието било неминуемо — прерязали й гърлото така, че почти я обезглавили. Фиона си каза без особено учудване, че майор Берокал не споменава нищо за съдбата на изменилия на дълга си войник.

Сегашната жертва беше двайсет и петгодишна, немска поданица, на име Мартина Албрехт. Мартина работела като екскурзовод на свободна практика и развеждала организирани групи немски туристи из Толедо. Според нейни познати и съседи имала приятел, но той бил женен — младши офицер в испанската армия, който работел във Военното министерство в Мадрид. В нощта на убийството приятелят бил на делова вечеря в столицата, на повече от четиридесет мили оттук. В часа, когато бил открит трупът на Мартина, той все още пиел кафе и коняк с колегите си, така че изобщо не можел да попадне под подозрение. Освен това приятелите на Мартина заявяваха, че тя не възразявала срещу естеството на връзката им и по нищо не личало, че отношенията им са се обтегнали по някакъв начин.

Трупът бил открит малко преди полунощ от двойка непълнолетни, които паркирали наблизо мотора, с който пристигнали, и заслизали по дерето, за да си търсят по-скришно местенце. Нямаше основание те да бъдат заподозрени, въпреки изявленията на бащата на момичето, че момчето е напълно способно да извърши убийство, щом е искало да прелъсти невинната му дъщеря.

Според доклада от огледа на местопрестъплението, Мартина лежала по гръб, огряна от лунната светлина, с разперени ръце и разкрачени крака. Гърлото й било прерязано от ляво на дясно, вероятно изотзад, с оръжие с дълго и силно наточено острие, което можело да е и байонет. Но категорично заключение не можело да се даде, тъй като Толедо е известен с производството на хладно оръжие, в безбройните магазинчета за сувенири в стария град, където ежедневно се купуват остри ножове. Смъртта е настъпила бързо, кръвта е бликнала като фонтан от срязаните каротидни артерии. Дрехите й били подгизнали от кръв, следователно било по-вероятно да е била права, а не легнала, когато са й прерязали гърлото.

По-нататъшният преглед доказва, че във вагината й е била вкарвана многократно счупена бутилка от вино, която е разкъсала тъканта. Сравнително малкото кръв в тази част на тялото доказва, че Мартина за щастие по това време е била вече мъртва. Бутилката е съдържала евтино червено вино от Ла Манча, каквото може да се купи от почти всеки магазин. Единственият друг предмет, открит на местопрестъплението, който би могъл да представлява някакъв интерес, бил окървавен туристически справочник за Толедо на немски. Името, адресът и телефонът на Мартина били написани от вътрешната страна на корицата с нейния почерк.

Съдебномедицинският анализ не открил никакви значителни следи, нито улики, които биха обяснили начина, по който Мартина е стигнала до Ла Деголада. Достъпът до дерето не представлявал проблем, покрай него минавало панорамното шосе около Толедо, а наоколо имало предостатъчно места, където можела да паркира незабелязано кола. Според жената, която живеела заедно с Мартина в един апартамент близо до гарата, тя се прибрала от работа към седем. Двете хапнали малко хляб, сирене и салата, после съквартирантката й излязла, защото имала среща с приятели. Мартина нямала планове за вечерта, само споменала, че може да излезе да пийне нещо по-късно. Служители на полицията обиколили кафенетата и баровете, които тя посещавала обикновено, но никой не я бил виждал онази вечер. Хората от туристическата група, която развеждала из Толедо, били разпитани на другия ден в Аранхуес — следващата спирка от обиколката им — но никой от тях не забелязал човек от групата да обръща по-специално внимание на екскурзоводката. Освен това вечерта всички били в заведение за фламенко. За всеки турист от групата можели да свидетелстват поне по трима от останалите.

Следствието забуксувало поради липса на всякакви улики. Фиона си каза, че тъкмо това е типично за първото от серия престъпления. Извършителят е обикновено достатъчно интелигентен, за да си прикрива следите, а няма как да се направи сравнение с друго престъпление, за да може издирването да получи тласък. Когато липсват всякакви очевидни връзки между жертвата и убиеца, е много трудно да се дадат насоки на търсенето.

Две седмици по-късно открили още един труп. Интервалът беше относително къс, мислеше Фиона. Този път сцена на престъплението беше голямата манастирска църква на „Сан Хуан де лос Рейес“. Тя помнеше масивната квадратна сграда на манастира, гротескните фигури по водоливниците. Спомни си, че точно там един от приятелите й бе забелязал особен водоливник — фигурата накрая представляваше човешко тяло, но от кръста надолу — като че ли притежателят на тялото се е забил в стената с главата напред.

Една от особеностите на църквата бяха окичените по фасадата й вериги и окови — същите окови, с които маврите завоеватели приковавали християните, пленени при обсадата на Гранада. После, когато войските на Фернандо и Исабела отвоювали Гранада от маврите, кралската двойка заповядала оковите да бъдат окачени по стените на църквата в памет на тези събития. Фиона ясно си спомняше как странно се открояваха черните окови върху златистата, пищно украсена и огряна от слънцето фасада на църквата.

Втората жертва беше американец на име Джеймс Пол Паланго, пристигнал тук на следдипломна квалификация по религиозно изкуство. Трупът му бил открит на зазоряване от един уличен метач, който работел около манастира. Когато завил край църквата и започнал да мете павирания двор отпред, вниманието му било привлечено от нещо, което висяло над главата му. Паланго висял окачен на два чифта пранги. В светлината на ранното утро около врата му се виждало нещо лъскаво. После, когато свалили тялото, се разбрало, че е бил удушен с кучешки нашийник. Патологът докладвал отново за упражнено сексуално насилие с гърлото на счупена бутилка. Отново нямало никакви показателни следи. Но в джоба на Паланго бил открит туристически справочник за Толедо.

Полицейските разследвания установили, че Паланго е християнин, евангелист. Произхождал от заможно семейство от Джорджия. Бил се настанил в панорамния хотел, който се извисява над един завой на реката срещу стария град. Според хотелската администрация Паланго вечерял рано, после излязъл с наетата си кола, някъде около девет часа. Колата била открита по-късно в един паркинг срещу Алкасар. В резултат на подробни разпити в околността било установено, че Паланго е пил кафе на Пласа де Сокодовер, в сърцето на стария град, но в общата блъсканица по времето за вечерна разходка никой не забелязал кога е напуснал кафенето, и дали е бил сам или не. Не се намерил свидетел, който да твърди, че го е виждал след този час.

Фиона се облегна назад и потърка очи. Нищо чудно, че майор Берокал бе толкова настоятелен в опитите си да я ангажира. Единствената по-важна информация, която полицията беше успяла да получи от второто убийство, бе, че убиецът е достатъчно силен, за да може да качи трупа на шестдесет и няколкокилограмов мъж по стълба до фасадата на църквата, и че е достатъчно смел, за да си позволи да се занимава с окачването му на публично място. Към материалите имаше записка на майор Берокал, който обясняваше, че след като и последните заведения наоколо затвореха в ранните часове след полунощ, мястото около църквата опустява, и макар че фасадата й се виждаше от прозорците на няколко къщи наблизо, убиецът бе разположил тялото в далечната й част, така че възможността да бъде видян е била минимална.

Тя протегна ръце над главата си, отпусна ги и започна да обмисля получената информация. От професионална гледна точка случаите несъмнено представляваха интерес за нея. Но важното бе да прецени дали е в състояние да даде някакво конструктивно предложение по следствието. Беше работила по различни случаи с полицията на различни европейски страни, и понякога се чувстваше затруднена от недостатъчното разбиране на начина, по който обществото функционираше в тях. От друга страна, в главата й вече се зараждаше някаква представа за убиеца, която би помогнала на полицията в издирването му.

Едно беше сигурно. Докато тя се колебаеше, убиецът вероятно планираше следващото си убийство. Фиона доля чашата си и взе решение.