Вал Макдърмид
Смърт в сенките (38)

Глава 34

Докато вървяха по оживената Холборн Стрийт, Фиона беше необичайно мълчалива. Бяха се упътили към едно тихо кафене, където Стив бе уговорил да се срещнат с инспектор от полицията на Централен Лондон. Настроението й видимо хармонираше с мрачното небе и високите, тъмни викториански сгради, надвиснали над тях, докато вървяха към Фарингдън Роуд. В опит да я изтръгне от мрачните й мисли, Стив попита:

— Твоята дипломантка има ли обичая да кани на вечеря мъже, с които току-що се е запознала?

— За Тери ли говориш?

— Покани ме на вечеря.

— Доколкото виждам, все още не може да контролира импулсите си — Фиона като че ли се поразвесели.

— Често ли го прави? — повтори Стив, странно потиснат от тази представа.

— Дали кани често почти непознати мъже на вечеря? Не, не мисля така. Но има слабостта да се подчинява на всякакви пориви, хрумвания и вдъхновения, без да се замисля.

— Аха — каза Стив.

— Точно такава жена ти трябва, Стив. Жена, която да те измъкне от утъпкания път — каза тя, пъхна ръка под неговата и го притисна леко над лакътя.

— Такъв ли съм в твоите представи? Човек, който се тътри по утъпкан път?

— Признай си, че си роб на навиците и на прекалената предпазливост. Една кратка среща с очарователна вихрушка като Тери може да ти се отрази добре.

— Значи мислиш, че тя очаква само това? Кратка среща? — Стив се опита да говори шеговито, в тон с думите на Фиона.

— Нямам представа. Съжалявам, не исках да намекна, че за нея си само повод да прекара приятно няколко часа. Доколкото знам, за Тери не се говори, че има безразборни връзки. Работя с нея от две години, но единственото, което съм видяла е, че умее да поставя всеки мъж на мястото му. Което в нейните представи като че ли е на една ръка разстояние. Което — добави тя бързо — е съвсем разумно. Нагледала съм се на студентки, които провалят следването си само заради това, че са най-привлекателни в групата и не могат да устоят на ухажванията на колегите си.

— Но Тери не е такава, това ли искаш да кажеш?

Те отстъпиха встрани, за да пропуснат една жена с бебе в количка.

— Категорично не. Съзнава, че е привлекателна, но никога не злоупотребява с това. Когато започна да работи върху дипломната си работа, живееше с някакво момче, но се разделиха… трябва да има вече осемнайсет месеца. Оттогава като че ли няма никой или поне никой от значение. Трябва наистина да те е харесала — тя отново притисна ръката му и му се усмихна.

— Познаваш я доста добре — отбеляза Стив.

— Продължаваш да разпитваш, което сигурно означава, че си приел поканата.

— Да.

Фиона повдигна вежди.

— Чудесно. Време ти е да живнеш малко, Стив. Отпусни се. Мисля, че Тери ще ти подейства разтоварващо. Тя е умна и талантлива, но и също забавна.

Стив се усмихна.

— Така мисля и аз. Като че ли ще трябва да внимавам с госпожица Фаулър.

— Което е препоръчително в началото на една връзка — каза Фиона с лукава усмивка.

— По-спокойно! Засега само ще вечеряме заедно, не се е пренесла у дома.

Фиона премълча, само го изгледа проницателно, пусна ръката му и влезе в кафенето. То бе открито точно когато модерните кафе-барове бяха най-популярните заведения в града, обзаведено в изчистения стил на деветдесетте години. Стените бяха боядисани в различни нюанси на естествени тонове, навсякъде се виждаха пищни цветни аранжименти във високи алуминиеви вази. Столовете бяха ниски, с ергономична форма, цветовете на ниските масички напомняха на различни видове билков чай. За звуков фон служеше универсално търпима британска попмузика, достатъчно висока, за да заглушава съскането на кафе-машините. Заведението беше доста встрани от университета и тук рядко идваха студенти. Сега, в предобедните часове, бяха заети само няколко маси. Стив я поведе към една ъглова маса, където никой не би могъл да подслушва разговора им. Прегледаха обширното меню и Фиона си поръча капучино, а Стив — шварц. Той извади пура, запали я и изпрати едно съвършено кръгче дим към тавана.

Фиона се усмихна.

— Правиш това само когато си нервен — каза тя.

— Така ли?

— Забелязвала съм го и преди. Когато си напрегнат, започваш да правиш димни кръгчета.

— Това съм аз за теб — най-обикновено опитно зайче — каза Стив добросърдечно.

Преди Фиона да успее да отговори, в кафенето влезе висока чернокожа жена в елегантен светлокафяв делови костюм. Носеше куфарче. Жената спря на вратата, огледа се, и когато видя Стив, се насочи към тях. Докато наближаваше, Фиона успя да я огледа подробно. Обувки с ниски токове, стегнати мускули на прасците. Късо подстригана коса, високи скули, орлов нос, тъмни очи зад очилата с елегантни рамки. Възрастта й не можеше да се прецени лесно, но Фиона си каза, че след като е главен инспектор от криминалната полиция, трябва да е минала трийсет и пет години. Когато застана пред масата им, жената кимна на Стив и подаде ръка на Фиона.

— Доктор Камерън? За мен е чест да се запознаем. Аз съм Сара Дювал от криминалния отдел на полицията на централен Лондон.

Ръкуваха се и Сара Дювал седна срещу Фиона.

— Радвам се да те видя отново, Стив — кимна тя сухо.

— Благодаря, че отдели време да дойдеш, Сара. Знам, че си затънала в работа.

— Всички сме така — отвърна инспектор Дювал. Сервитьорът донесе кафетата и тя си поръча двойно еспресо. Фиона не се учуди. Тази жена трябваше да поддържа с нещо енергията, която я бе катапултирала толкова високо в йерархията на столичната полиция, и надали можеше да разчита единствено на подкрепа и похвали от страна на колегите.

— Стив каза, че искате да говорите с мен във връзка с издирването на Джорджия Лестър — каза тя и впери проницателния си поглед във Фиона.

— Честно казано, колкото повече обмислям предположенията си, толкова повече се убеждавам, че губя времето на всички вас — измърмори Фиона, съзнавайки, че губи обичайната си увереност, може би смутена от повелителния тон на другата жена.

— Склонна съм да ви изслушам и после да преценя — каза Сара Дювал. — Бихте ли ми обяснили за какво става дума?

Фиона започна от самото начало, от убийството на Дрю Шанд, и нахвърля в общи линии хипотезата, която беше изложила пред Стив. Сара Дювал слушаше в пълно мълчание. Лицето й беше абсолютно неподвижно, по тялото й не трепваше нито едно мускулче. Когато Фиона приключи, тя просто кимна и каза:

— Разбирам.

После взе чашата и отпи малко от кафето си.

— Мисля, че ни най-малко не ми губите времето — каза тя и хвърли поглед към Стив. — Надявам се, мога да говоря съвсем откровено?

— Фиона знае какво означава изразът „поверителни сведения“ — потвърди той.

Дювал взе лъжичката и започна да разбърква замислено кафето си.

— Основното разследване на изчезването на Джорджия Лестър се води от полицията в Дорсет, където е била видяна за последен път. Там е открита и колата й. Аз участвам, доколкото лондонското й жилище се намира в моя участък. Налагаше се да бъдат проведени проучвания на територията на Лондон и бе решено те да се проведат от по-високопоставени служители, отколкото са обикновено тези, на които се възлага издирването на изчезнали лица. Предполагам, че причините са очевидни — Фиона кимна, впечатлена от спокойния и уверен тон на жената.

— Както споменахте и вие, чуваха се намеци, че госпожа Лестър може сама да е инсценирала изчезването си, за да вдигне шум в медиите. До известна степен ние също допускахме такава възможност. Но лично аз не мисля, че случаят е такъв. Като изключим всичко останало, оказва се, че тя вече е била ангажирала бодигард, който трябвало да я съпровожда на обиколката — не мисля, че би си дала труда да прави нещо такова, ако планираше да изчезне с рекламна цел. Освен това притесненията и скръбта на съпруга й са напълно искрени, и всички, които я познават, ме уверяват, че тя никога не би му причинила подобно нещо. Следим телефона и пощата на господин Фицджералд — с негово изрично съгласие — все още никой не е искал откуп за госпожа Лестър, а ако беше отвлечена, това задължително щеше да се е случило досега.

Както твърдите и вие, остава мъчителното предположение, че госпожа Лестър е мъртва, и по-точно, че е била убита. Нищо не подсказва, че може да е станала жертва на фатална злополука. По тези причини подходът ни съответства на първоначалните стадии на следствие при убийство. Това, което ми казахте, е смущаващо, но в известен смисъл съм доволна, че го казахте, защото то съвпада напълно с предположенията, които ми подсказва моят инстинкт. Наистина ми се иска някой да се бе сетил да ми каже нещо за анонимните писма.

Фиона доби разкаян вид.

— Вината до голяма степен е моя. Джорджия настояваше тя и Кит да представят писмата в полицията, но приятелят ми, Кит, възразяваше. Той мислеше, че ги е писал някакъв безобиден луд и не искаше да го обвинят, че се възползва от убийството на Дрю Шанд, за да си прави реклама. Трябваше да бъда по-настоятелна. Съжалявам.

Дювал кимна. Нищо в израза й не подсказваше, че има желание да успокои Фиона. По-скоро личеше, че според нея Фиона е трябвало да прецени по-точно ситуацията. После тя каза:

— Но сега искам да ги видя колкото е възможно по-скоро.

— Ще ви ги изпратя още днес — обеща Фиона. — Те са в кабинета ми. Наистина съжалявам, бях притеснена и не съобразих да ги взема със себе си.

Дювал стисна устни и прие мълчаливо извинението.

— И така, какво да правим от тук нататък? — Стив явно искаше да промени разговора, преди напрежението между двете жени да премине във враждебност. — Не ми се вярва, че ще ти дадат разрешение да претърсваш Смитфийлд само въз основа на предположенията на Фиона.

Дювал отново отпи от кафето си. Явно така печелеше време, каза си Фиона.

— Мога да опитам — каза тя след малко. Отпи още кафе. — В полицията в централен Лондон имаме един-двама съдии, които са в състояние да проявят разбиране. Освен това сме в много добри отношения с администрацията на пазара. Всъщност един наш екип е разположен на самия пазар. Ще ви бъда задължена, доктор Камерън, ако можете да ми кажете нещо повече за психиката и личността на човека, който извършва тези престъпления — и дали според вас е възможно той да нанесе нов удар. — Тя се усмихна едва забележимо. — Предотвратяването на ново престъпление е подходящ аргумент за пред съдии.

— Не се занимавам пряко с поведенчески отклонения — каза Фиона. — Работата ми е чисто академична. Когато съставям профили, не се интересувам дали предполагаемият престъпник е бил малтретиран от баща пияница и дали е страдал от нощно напикаване. Това е работа на клиничните психолози, които имат необходимия опит.

Дювал кимна.

— Разбирам. Лично аз предпочитам известна академична строгост при издирването на престъпника — каза тя сухо. — Но има ли все пак още нещо, което бихте могли да ми кажете, въз основа на познанията ви за методите на такива престъпници?

— Гневът е основният подтик за такива престъпления. Повечето серийни убийства имат някакъв сексуален подтекст, но понякога мотивите могат да бъдат съвсем различни. Съществуват серийни убийци от така наречения мисионерски тип. Те считат за свой свещен дълг да отърват света от определен вид хора, които според тях не заслужават да живеят. Наскоро работих по подобен случай с испанската полиция. В настоящия случай бих казала, че мотивът за убийствата е загуба.

— Загуба ли?

— Повечето зрели хора приемат собствената си личност като комплекс от взаимносвързани фактори — поясни Фиона. — Така че, ако загубим родител, ако се разделим с любим човек, ако рухне кариерата, на която сме се посветили, ние преживяваме загубата, страдаме, но не губим усещането си за идентичност. Но съществуват хора, които не са в състояние да съхранят целостта на своята личност. Това са хора, които концентрират съществуванието си само върху един негов аспект. И ако се случи да го загубят, те губят безвъзвратно душевното си равновесие. Някои се самоубиват, а една по-малка група насочват мъката и яростта си навън и се опитват да си отмъстят на хората, които според тях носят вина за случилото се.

— Разбирам — кимна Дювал. — И вие мислите, че си имаме работа с такъв престъпник?

Фиона сви рамене.

— Така бих казала въз основа на личния си опит.

Стив се приведе напред.

— Но какъв трябва да бъде човекът, който би насочил личното си отмъщение към авторите на трилъри за серийни убийци?

— Или насочила — прекъсна го Дювал. — Ние от полицията в Централен Лондон даваме еднакъв шанс на половете, Стив. — На устните й отново заигра лека усмивка.

Стив поклати глава.

— Ако наистина е сериен убиец, трябва да е мъж. Дрю Шанд беше хомосексуалист и е бил видян да напуска онзи бар с някакъв мъж, който така и не се обади да свидетелства. Налага се да предположим, че той е убиецът.

Дювал кимна в знак на съгласие.

— Приемам аргументите ти. Поне засега. — После се обърна отново към Фиона. — Просветете ни, докторе. Какъв би трябвало да е човекът, който би си поставил за цел да убива писатели на криминални романи?

Фиона реши да не се впечатлява от покровителственото отношение и демонстративната строгост на Сара Дювал. Преценката беше нейна работа и никой не можеше да й попречи да я направи.

— Писането на художествена литература е творческа дейност и може да предизвика силни емоции. Би трябвало да знам, защото живея с писател. Не изключвам вероятността да става дума за почитател с психически отклонения, който просто иска да се прочуе, някакъв вариант на Марк Чапман^[1]. Но такива хора обикновено се ограничават с едно убийство. За цел като тяхната това е достатъчно. А и рядко са в състояние да изградят такива сложни планове, каквито се предполага, че има в нашия случай.

Възможно е да става дума за кандидат за писателска слава, разяждан от завист при мисълта за успехите на другите. В паралелния свят, който обитава, той сигурно си представя, че те са присвоили негови сюжети, крали негови идеи — по най-традиционен начин или дори, че са успели да проникнат някак в съзнанието му. Бих причислила твърдо автора на анонимните писма към тази категория, съдейки по съдържанието им.

Може да става дума за истински писател, чиято кариера е в упадък. Такъв човек би могъл да мисли, че преуспяващите писатели му отнемат нещо, което е негово по право. — Фиона разпери ръце. — Съжалявам, не мога да кажа нищо по-конкретно. — Забеляза, че Дювал я гледа скептично.

— Никога не съм си представял, че някой може да се почувства толкова засегнат от писатели, че да иска да ги убие — каза Стив.

— Който и да е извършителят, в неговите представи точно тези писатели са му причинили голямо и непоправимо зло. Той счита, че по този начин си отмъщава за стореното — отвърна Фиона.

Дювал се намръщи.

— Но в крайна сметка писането на книги не се отразява пряко на ничий живот.

— Значи не сте от хората, които считат, че перото е по-силно от меча? — попита Фиона.

— Не, не съм — отвърна категорично Дювал. — Книгите са просто… книги.

— Дума дупка не прави, така ли?

Дювал поразмисли.

— Струва ми се, че нищо, което съм прочела, не е повлияло по някакъв начин на живота ми — за зло или добро.

— „Поезията не може да стане причина нещо да се случи“ — цитира Фиона.

— Моля?

— Това са думи на У. Х. Оудън^[2]. А считате ли, че същото важи за киното и телевизията? — попита Фиона. Спорът се водеше между двете жени. Стив чувстваше, че засега му е отредена роля на наблюдател.

Сара Дювал се облегна на стола си и се замисли.

— Вашите колеги постоянно ни казват, че когато децата гледат насилие по телевизията, започват да му подражават.

— Съществуват реални случаи, които доказват тази теория. Но дори да не става дума за директно въздействие, считам, че всичко, което четем и гледаме, се отразява на начина, по който възприемаме света. Затова постоянно се чудя дали убиецът не изразява недоволството си от начина, по който тези писатели и техните книги представят света — подчерта Фиона.

— Струва ми се малко пресилено.

Фиона сви рамене.

— Но колкото и странно да звучи, логиката ни принуждава да мислим, че ако Джорджия е мъртва и всички тези убийства са свързани, причината се крие в написаното от жертвите.

Дювал кимна.

— Жертвата режисира собственото си убийство.

— Четете творчеството на жертвата, за да откриете убиеца — намеси се Стив. — Правило номер едно за залавяне на нестандартни убийци.

— И той ще убие отново — каза невъзмутимо Сара Дювал.

Точно това бяха думите, от които се боеше Фиона, въпросът, който я преследваше от мига, в който попадна на определени пасажи в „Сега и завинаги“.

— Да. Ако не бъде спрян, ще продължи да убива. Това, което трябва да направите, е да съставите списък на потенциални жертви и да се погрижите за безопасността им.

За миг Дювал изгуби невъзмутимото си изражение и хвърли поглед към Стив, сякаш очакваше помощ от него. Но лицето му остана напълно неподвижно.

— Не знам какво бих могла да направя — каза тя колебливо. Очевидно не й беше приятно външен човек да й дава съвети как да си върши работата.

— Струва ми се съвсем очевидно — каза спокойно Фиона. Сега, когато знаеше, че става дума за съдбата на Кит, хладнокръвието й се върна и тя пое нещата в свои ръце. — Става въпрос за награждавани писатели, автори на трилъри за серийни убийци, и то такива, които са били филмирани. Свържете се с Асоциацията на авторите на криминална литература. Те ще ви свържат със специалисти, които могат да ви помогнат по-нататък.

— Но сигурно има десетки писатели, които отговарят на това описание — възрази Сара Дювал. — Не е възможно да охраняваме всички.

— Можете поне да ги предупредите — тонът на Фиона не допускаше възражения. Лешниковите й очи светеха с непреклонен блясък в сумрака на заведението.

Същата непреклонност сякаш се отразяваше в лицето на Сара Дювал.

— Изключено — каза тя. — Струва ми се, че не сте обмислили предложението си докрай, доктор Камерън. Само това ни липсва, да избухне масова паника. Достатъчен ни е сегашният медиен цирк, при положение, че все още не сме сигурни жива ли е Джорджия Лестър или не. Едно огласяване на подозренията ни в този момент би било безотговорно.

Фиона я изгледа яростно.

— Някои от тези хора са мои приятели. Живея с един от тях. Ако вие не ги предупредите, ще ги предупредя аз.

Фините ноздри на Сара Дювал се издуха. Тя се обърна към Стив.

— Доколкото си спомням, ми каза, че тя разбирала от поверителност?

Стив постави ръка над лакътя на Фиона, но тя го отблъсна нетърпеливо.

— Главен инспектор Дювал има право — каза тихо Стив. — Все още не знаем нищо със сигурност. Ако предизвикаме преждевременна паника, това може сериозно да намали шансовете ни да заловим някога този човек. Знаеш, че е така, Фай. Ако не ставаше дума за Кит, ти първа би препоръчала да не доставяме на убиеца удоволствието от публичното огласяване на злодеянията му.

— Да, Стив, сигурно бих казала така — сопна се Фиона. — Но сега става дума за Кит, и моят дълг към него е далеч по-голям от задълженията ми към полицията.

Настана застрашително мълчание.

Накрая Дювал каза:

— Разбира се, можете да предупредите приятеля си да бъде нащрек. Но настоявам тези сведения да не се разпространяват.

Фиона изпръхтя презрително.

— Какво си мислите, че имате работа с идиоти ли? Това са все жени и мъже, които живеят благодарение на богатото си въображение. Още от убийството на Дрю Шанд всички писатели на криминални романи в Шотландия поддържат ежедневна връзка помежду си. Една от тях вече се обърна към мен с молба за професионално мнение. Повечето от тях знаят каква е професията ми. Ако намерите Джорджия, нарязана на парчета в Смитфийлд, телефонът ми ще прегрее. Нямам никакво намерение да казвам на тези хора, че нямат повод да се безпокоят.

— Фай, знаеш, че има разлика между това да им кажеш да бъдат по-предпазливи и да ги уведомиш директно, че са потенциални жертви на сериен убиец. Знаеш също така, че ако искаш, можеш да бъдеш по-въздържана в съветите си — каза Стив.

Фиона отблъсна стола си и стана.

— Ти може и да си забравил Лесли, Стив, но аз не съм и никога няма да я забравя. И сега ще постъпя така, както намеря за добре, а не както ти би предпочел.

Стив я проследи с поглед, докато излизаше от заведението. Вървеше толкова бързо, че косата й се развяваше.

— О, по дяволите — простена той.

— Ще ви бъда задължена, ако ме уведомите за какво става дума… сър — прекъсна Дювал мислите му.

Стив смачка нервно пурата си в пепелника.

— Тя е права, не бях се сетил за Лесли — каза той по-скоро на себе си. После изправи гръб и се обърна към събеседницата си. — Лесли беше сестра на Фиона. Беше изнасилена и убита от сериен убиец, който така и не бе открит. Затова и Фиона реши да специализира криминална психология. Навремето престъпникът бе изнасилил и други студентки. Тя винаги е вярвала, че ако администрацията на университета бе предупредила студентките, Лесли би била жива и досега. Сигурно не е права, но хората, изгубили близък човек по такъв начин, трябва да прехвърлят вината върху някого. В противен случай започват да обвиняват жертвата, а това вече е болестно състояние.

Дювал кимна с разбиране.

— Нищо чудно, че се е притеснила толкова за приятеля си.

— И аз се притеснявам за него, Сара. Той е най-добрият ми приятел — лицето на Стив беше строго.

— Настигни я и опитай да я успокоиш. Наистина не бива да предизвика хаос в хода на разследването. Макар да отчитам, че ни помогна много.

Стив, който мразеше да му казват какво да прави не по-малко от Сара Дювал, я изгледа мрачно.

Тя вдигна ръка в опит да го успокои.

— Щом се прибера в отдела, отивам право при шефа, за да изискам хора за пълноправно разследване на убийство. Надявам се още следобед да уредя заповед за обиск. Можеш да й кажеш това, за да я успокоиш.

— Ще й го кажа, Сара. Радвам се, че прие всичко сериозно. Защото ако нещо се случи с Кит Мартин, Фиона няма да е единствената, която ще иска главата на виновника.