Вал Макдърмид
Смърт в сенките (31)

Глава 27

— Нали ти казах? — два дни по-късно Кит размаха „Гардиън“ под носа на Фиона, докато закусваха. — Щом го пише тук, трябва да е истина. — Той посочи колонката с клюки от литературните среди и започна да чете: — „Носи се клюката, че авторката на криминални романи Джорджия Лестър не смее да участва в публични изяви, защото се бои за живота си. Лестър, една от най-продаваните писателки в жанра, не се яви пред изключително престижен форум в Британския филмов институт, за да изнесе очакваната лекция върху филмовите версии на съвременни «черни» трилъри. Оттогава никой не е чувал нищо за нея.

Говори се, че отношенията на Джорджия Лестър с издателите й от «Карнеги Хауз» са обтегнати, защото издателството отказало да й осигури лична охрана за предстоящото турне, на което тя ще представя новия си психологически трилър, «Смъртоносна памет». Изискването й бе представено непосредствено след ужасяващото убийство на Дрю Шанд, вундеркинда на криминалната литература, който живееше в Единбърг и на американската писателка на трилъри Джейн Елиъс край усамотеното й, добре охранявано имение в Ирландия. Полицията счита, че Шанд е убит от маниак, който го е следил, докато убийството на Джейн Елиъс вероятно е дело на наркомафията и е трябвало да послужи за предупреждение на любовника й, служител на отдела за борба с наркотиците в ирландската полиция.

Излиза, че е открит ловния сезон за писатели на криминални романи. Приятелка на Джорджия Лестър твърди, че писателката била възмутена от това пренебрежително отношение на издателите към нейната безопасност, и че заявила, че ще накара «Карнеги» да си платят. Остава само да разберем дали ще плащат в брой или им се пишат други неприятности. Това, че Джорджия Лестър, прочута със стремежа си към медийна популярност, е отказала такава престижна проява, със сигурност би трябвало да подскаже на издателите й, че няма да допусне да й се наложат, независимо от това колко параноично може да звучат изискванията й“.

Ето какво е общественото мнение. Мисля, че е редно и аз да престана да се безпокоя.

Фиона поклати глава.

— Не съм съгласна. Не и докато не разговаряш лично с Джорджия. Източникът на информацията за тази публикация в „Гардиън“ вероятно е някой от твоите другари по чашка, с които се бяхте събрали онази вечер.

Тя бе по-притеснена, отколкото бе склонна да признае. Затърси някаква убедителна фраза и прибегна до думите, които повтаряше от момента, когато разбра за писмото до Джорджия.

— Каквото и да е станало, не мисля, че виновникът е авторът на писмата. Разбира се, че е логично да бъдеш по-предпазлив. Но това не означава да живееш в постоянен страх.

Кит измърмори нещо неясно с уста, пълна с корнфлейкс. Настъпи продължително мълчание, нарушавано само от изтракването на прибор или шумоленето на прелистена страница.

Внезапно Фиона се оживи. Беше открила нещо, което звучеше далеч по-успокоително от всякакви общи фрази, които би могла да съчини.

— Ето, това е значително по-интересно от някакви непотвърдени слухове — каза тя, прегъна вестника така, че да се вижда статията, и го подаде на Кит.

Задържан е човек, заподозрян в убийството на Джейн Елиъс

Полицията арестува човек във връзка с бруталното убийство на американската писателка на трилъри Джейн Елиъс — тази информация е потвърдена от служители на ирландската полиция в графство Уиклоу.

Заподозреният е Джон Патрик Ригън, трийсет и петгодишен строител от Килдени — малко градче близо до имението на Джейн Елиъс на бреговете на езерото Киларган.

Трупът на Джейн Елиъс бе открит на един междуселски път преди десет дни. За последен път е била видяна дванайсет часа по-рано от служители на охраната в собственото й имение, да потегля с една от платноходките си на разходка по езерото.

Ригън е братовчед, а вероятно и сътрудник на Томас Донъхи, който е в предварителен арест по обвинение в контрабанда с наркотици и очаква началото на процеса срещу него. Донъхи бе арестуван миналата година при масирани действия на ирландската полиция — резултат на мащабна операция, проведена от агенти под прикритие. Операцията доведе и до конфискация на хероин на приблизителна стойност милион и двеста хиляди паунда.

Пиърс Финеган, служителят от отдела за борба с наркотиците, който ръководел операцията, е бил любовник на Джейн Елиъс. Снощи бе изразено предположение, че убийството е имало за цел да сплаши Финеган, за да не свидетелства в процеса срещу Донъхи и съучастниците му. Идущия месец ще бъде даден ход на делото.

Говорител на Ирландската полиция заяви:

„Задържахме заподозрян, когото разпитваме във връзка с убийството на Джейн Елиъс. Засега няма повдигнато обвинение.“

Убийството на Джейн Елиъс потресе жителите на тихата ирландска провинция, където живеещата в почти пълно усамотение писателка бе дълбоко уважавана.

(Продължение на стр. 3)

Кит прочете бързо статията, вдигна очи и погледна Фиона с лека усмивка.

— Това сигурно трябва да се брои за добра новина — каза той.

— По-добра, във връзка с разследване на убийство не може и да има.

Той поклати глава и сви устни с горчивина.

— Какъв ужасяващ повод да бъдеш убит! Искам да кажа — да те убият не заради това, което си, или заради нещо, което си направил. Да те убият заради човека, когото обичаш.

— Като си помислиш, това се случва много често — каза Фиона. — Жени, убити от бившите си съпрузи, които не могат да се примирят с мисълта, че са били отхвърлени в полза на някой друг. Хора, убити, защото обичат човек от друга религия или с друг цвят на кожата — или от същия пол.

— Не, не е така. В тези случаи има елемент на личен избор. На определено ниво тези хора са направили съзнателен избор, знаели са, че съществува някакъв риск. Но не можеш да предположиш, че връзката ти с офицер от полицията може да има такива последици.

Фиона поклати глава.

— Няма никаква разлика. Ти твърдиш, че в примерите, които цитирах, хората са имали право да решават сами. Но не е съвсем така. Ако двамата с теб живеехме в Северна Ирландия и аз бях служител на протестантската църква, а ти — виден републиканец, би ли се отказал от чувствата си към мен заради страха, че връзката ни може да струва живота на някой от нас?

Кит я изгледа ядосано.

— Не говори глупости. Разбира се, че не бих се отказал.

— Е, видя ли? Съмнявам се, че Джейн Елиъс не е можела да предположи, че връзката й с Пиърс Финеган крие потенциални рискове. Беше достатъчно интелигентна и не може да не го е съзнавала. Предполагам, че е поела риска, защото възможността да бъдат понякога заедно, макар и опасна, й се е струвала далеч по-приемлива от това да живее в безопасност, но без него. А предполагам, че и на теб ти е минавало през ума, че да живееш с жена, съдействала на полицията да залови доста серийни престъпници, носи известен риск — говореше меко, не искаше думите й да прозвучат предизвикателно.

— Не твърдя, че не съм се замислял по този въпрос. Работата е там, Фиона, че никога не съм се притеснявал за собствения си живот заради твоята професия. Страхувал съм се само за теб. Предполагам, че приписвам собствените си чувства и на Джейн. Сигурно е прекарала не една безсънна нощ заради Пиърс, но може би, също като мен, и през ум не й е минавало, че на нея може да й се случи нещо лошо.

Той разпери ръце и се усмихна. Фиона протегна ръка през масата и той я пое.

— Обичам те, нали знаеш — каза тя.

— Ама че романтичен разговор на закуска — отбеляза той.

— Зарежи тази роля на суровия мъж на британската криминална литература — парира Фиона. — Не забравяй, че истината ми е известна.

— Можеш да съсипеш репутацията ми само с една дума — каза той примирено.

— Ако запариш още чай, ще мълча като гроб — каза Фиона, взе обратно вестника и го отвори. — Този арест има една определено положителна черта.

— И каква е тя?

— Доказва, че не може да има връзка между убийствата на Дрю Шанд и Джейн Елиъс. Затова можем да си избием от главата идеята, че някакъв сериен убиец преследва най-добрите автори на криминална литература в света — подчерта Фиона.

Кит започна да пълни чайника и шумът на водата заглуши отговора му.

— Моля? — попита Фиона.

Кит повтори.

— Казах, ако предположим, че ирландските ченгета не са сбъркали.

Фиона поклати глава и се засмя.

— Какво ти става? Да не би да държиш да живееш в смъртна опасност? Може би си решил да възпроизвеждаш сюжетите си на живо?

Този път Кит не се усмихна.

— Не. Не искам да се озъртам като преследван заек през остатъка от живота си. Но не можеш да отречеш, че често се случва човекът, когото първоначално арестуват, да не е истинският виновник.

— Но няма основания да предполагаме, че в този случай е станало така.

Кит сви рамене.

— Няма основания и да сме убедени в противното.

Фиона се намръщи.

— В тази кухня песимистът обикновено съм аз.

— Бих го нарекъл реализъм, а не песимизъм — по тона на Кит личеше, че ще й е трудно да го разубеди.

Фиона бутна стола си и стана.

— Добре — каза тя. — Ще те накарам да повярваш.

Арест във връзка с убийството на Джейн Елиъс — Последни новини

От ченгетата винаги може да се очаква да се захванат за очевидното. Затова и от днес Джон Патрик Ригън е зад решетките като предполагаем извършител на престъпление, което накара купувачите на бестселъри в Съединените Щати да изпаднат в шок.

Читателите ни помнят, че ние първи публикувахме новината, че от доста години насам Джейн Елиъс е била любовница на тайния агент от ирландската полиция Пиърс Финеган. И тъй като служителите на правозащитните органи четат сайта ни с не по-малък интерес от най-пристрастените ни привърженици, в резултат на нашата информация решили да прегледат досиетата на последните случаи, по които работел Финеган.

И — бинго! Попаднали на Томи Донъхи и приятелчетата му — всички до един наркодилъри на едро. Донъхи и трима от най-близките му сътрудници чакат началото на процеса срещу тях, по обвинение в контрабанда на хероин. За това, че са зад решетките, те трябва да благодарят най-вече на Пиърс Финеган, организирал мащабна операция за залавянето им. Въпреки че Донъхи работи предимно на север от Дъблин, полицаите проверили всички негови сподвижници и така попаднали на името на братовчед му Джон Ригън, който живее само на петнайсет мили от имението на Елиъс. По някакво странно съвпадение, строителната фирма на Ригън изпълнила някои от ремонтните работи в джорджианската къща, обитавана от покойната.

Ригън се занимава със строителство и ремонти на дребно, разведен е, има две деца и живее в тихото ирландско градче Килдени. Известно е, че има моторница, както и че излязъл за риба същия следобед, когато изчезнала Джейн Елиъс. При това тръгнал съвсем сам. И ето ви човек с мотив и възможност да извърши убийството, пък и без помен от алиби. Идеален случай за полицията, особено като се има предвид, че нямат абсолютно никакви други улики.

Малко неприятно е това, че Ригън няма никакво досие в полицията. Засега знаем, че хората от съдебна медицина не са открили никакви уличаващи следи, но продължават да търсят. Очаква се повдигане на обвинение срещу Ригън — може би доста скоро, особено ако той реши да направи самопризнания. И това не е изключено, ако вземем предвид мазохистичните наклонности на ирландците. Да се надяваме заедно с Джон Ригън, че следствието не е възложено на Пиърс Финеган.

Не забравяйте — всичко това прочетохте за първи път в „Убийства зад вестникарските заглавия“!

Фиона стоеше права и чакаше нетърпеливо принтерът да разпечата текста. Измъкна бързо листа и слезе тичешком до кабинета на Кит. Знаеше, че е излязъл от кухнята и се е потопил в уюта на кабинета си — зад бюрото си се чувстваше на сигурно място като в майчина утроба. Когато влезе, „Класик FM“ тъкмо отстъпваше място на поп музика. Знаеше много добре как се чувства Кит.

Той се взираше мрачно в екрана. Препрочиташе последните страници, които бе написал. Фиона пусна листа върху клавиатурата. Докато четеше, Кит масажираше главата си и гладко избръснатата кожа ту се обтягаше, ту се отпускаше.

— Звучи малко несериозно — каза той колебливо.

— Винаги се изразяват така. Можеш да ми вярваш, че ако имаше и най-дребното основание да се предполага, че арестът е неоснователен, щяха да го кажат в прав текст, а не да си служат със смътни намеци. Нали ти казвам, основната им гордост е, че публикуват неща, които никой не знае или никой не е склонен да публикува. И като всички хора гледат да не рискуват за нещо, в което не са сигурни. Вярвай ми, нали съм лекар… — тя се наведе и го целуна лекичко по ухото.

Кит се завъртя на стола си и я прегърна. Сега вече усмивката му беше искрена.

— Благодаря ти — каза той. — Наистина ме успокои.

— Чудесно. Значи ли това, че можем да поизлезем като нормални хора в събота вечер?

— Откога искаш да си нормална?

— Рекох си да опитам, за да разбера да не съм пропуснала нещо през всички тези години.

— Добре, но само веднъж. И то при условие, че когато се приберем, веднага започваме с крайно ненормалното поведение.

— На това разчитам.

Той се усмихна.

— Полека-лека ставам нетърпелив.

Откъс от декодиран текст — веществено доказателство Р13/4599

Невероятно. Арестуваха някакъв човек за убийството на Джейн Елиъс. Доколкото можах да разбера от вестниците, Елиъс спяла с някакъв ирландски полицай, който отдавна работел под прикритие, и успял да вкара зад решетките няколко едри наркодилъри. Смятат, че убийството било с цел отмъщение. Е, поне в това отношение са прави!

Тези ирландци трябва да са се побъркали напълно. Гангстерските екзекутори никога не се занимават с толкова сложни маневри, за да пречукат някого. Но в крайна сметка случилото се има и положителна страна. Бъдещите ми жертви няма да са нащрек. Започвах да се притеснявам, че няма да мога да заловя Кит Мартин, ако започне да проверява дали някой не го следи.

Що се отнася до Джорджия Лестър, очаквах да е по-предпазлива. Бях повредил бензинопровода на колата й, така че да закъса насред път. Движех се точно зад нея — същински рицар на шосетата. Тя стоеше объркано до ягуара, аз спрях зад него, слязох и й предложих да го погледна. Но тя каза, че щяла да повика „Пътна помощ“. Ударих я незабавно, когато се наведе да извади мобилния телефон. После я натиках на задната седалка. За около пет минути я върнах обратно във вилата. В далечния край на градината имаше някаква барака, която бях избрал. Оставих я там, вързана и със запушена уста, докато се оправя с ягуара. Докато се върна, се беше смрачило. Така беше по-добре.

От всичко, което съм извършил, единствено тази работа ми докара кошмари. Сънувам, че се задушавам под планини от човешка плът и не мога да се измъкна. После виждам очите й. Когато се върнах, тя бе дошла на себе си. Очите й едва не бяха изскочили от орбитите си — като на уплашен кон. От всички страни на ирисите се виждаше бялото. Едва не изпаднах в паника. Наложи се да я ударя пак, въпреки че не исках. Но не бих могъл да я удуша, докато беше в съзнание.

Наистина не ми е приятно да убивам. Харесва ми усещането, което изпитвам след това, чувството за власт, което ме изпълва при мисълта, че си отмъщавам. Бих искал да имаше по-лесен път да го сторя. Но няма как — трябва да се придържам към плана си.

Чудя се колко време ще им отнеме да разберат какво се е случило този път?