Вал Макдърмид
Смърт в сенките (27)

Глава 24

Кит затвори последната книга със замах и остави писалката.

— Благодаря — каза той на продавачката, която премести купчината книги настрана.

— Имате ли нещо против да подпишете и няколко екземпляра с меки корици? — попита тя.

— Няма проблем — той хвърли поглед към Стив, който се ровеше из лавиците с книги, съдържащи описания на действителни случаи. — Няма да се бавя много — подвикна той.

— Не се безпокой — отвърна Стив, който сваляше от рафта наръчник по съдебномедицинска антропология.

— Мисля, че мина добре — каза Кит разсеяно, докато продължаваше да подписва.

— Страхотно — отвърна ентусиазирано продавачката. — За първи път правим така — всеки ден от седмицата е посветен на някаква тема. Продажбите се вдигнаха доста — не само по време на премиерата, но и през деня.

— Това е, защото си вършите добре работата по рекламата — отвърна Кит. — Витрините ви приличат на витрини на книжарница, затова и хората влизат. Днес публиката беше прилична.

Жената направи гримаса.

— Като изключим онзи идиот на първия ред.

Кит сви рамене.

— Без такива не може.

— Да, знам, но това, че не спря да дърдори за Дрю Шанд и Джейн Елиъс… ама че болен мозък. Не се ли притеснявате, че такива кретени четат книгите ви?

Кит стана и отново сви рамене.

— Всъщност не. Според мен по-опасни са тези, които си мълчат. Така ли е, Стив?

Стив вдигна стреснато поглед.

— Извинявай, Кит, на мен ли говориш?

— Да, тъкмо казвам, че не си струва да следиш явните откачалки. Според мен са опасни тези, на които по нищо не им личи, че плачат за усмирителна риза.

Стив затвори рязко книгата.

— Така е. Съвършените убийства се извършват от хора, които са достатъчно интелигентни да ги представят като злополука и с достатъчно стабилна психика, за да не се раздрънкат впоследствие.

Кит изсумтя.

— За разлика от онзи тип от Шефилд, дето беше отрязал главата на жена си и я отнесъл на приятелката си, за да й покаже колко я обича.

Продавачката потрепери.

— Това си го измислихте.

— Де да беше така. Истината в повечето случаи е много по-ужасна от измислиците — каза Стив. — Приключи ли, Кит?

Заслизаха мълчаливо по стръмната уличка, където се намираше книжарницата, и все така, в мълчаливо съгласие, свърнаха в първата кръчма, където бирата според Кит беше прилична. Съдържателите на заведението бяха вложили доста средства, за да възпроизведат вида на бар от трийсетте години — само голи дъски и дървени столове. Бяха се въздържали единствено да не наръсят пода със стърготини. Когато си проправиха път и стигнаха до бара, Кит най-сетне проговори:

— Как мислиш, има ли някаква връзка между убийствата на Дрю Шанд и Джейн Елиъс?

— Не са ми известни достатъчно факти за двата случая, така че не мога да правя предположения — отвърна Стив, промуши се през последната редица клиенти, успя да привлече вниманието на барманката и поръча две бири.

Кит се ухили.

— Липсата на факти досега не е възпирала Фиона. Тя твърди, че вероятността да има връзка между убийствата е горе-долу равна на вероятността „Манчестър Юнайтед“ да изхвърчи от Висшата лига. Но може би просто така си приказва, за да не ме тревожи.

Стив отпи от бирата си и се ухили на свой ред.

— Ти какво очакваш, да й противореча ли? И да рискувам гневът божи да се излее върху мен?

— Знаеш ли какъв ти е проблемът, Стив? Оставил си Фиона да ти се качи на главата. Не съм те видял да отстъпваш пред някой друг така, както отстъпваш пред нея. С жена като Фиона не можеш да си позволиш лукса да си прекалено отстъпчив. Пусни я на един пръст чужда територия и тя ще реши, че може да командва целия свят.

— Нали знаеш колко упорито нещо са старите навици — отвърна добродушно Стив, усещайки, че Кит маркира територията си съвсем открито, като нескопен котарак. Но съзнаваше, че приятелят му е прав. Навремето, когато се запознаха с Фиона, той не бе разбрал, че жена като нея има нужда от човек, който да й се противопоставя и да я предизвиква. Сега беше много късно да промени нещата. Лошото бе там, че отношението му към нея остави траен отпечатък върху отношенията му с жените изобщо. Умееше отлично да бъде непреклонен към жените, с които работеше, и равнопоставени, и подчинени. Но при най-лекия намек за по-нежни чувства Стив се превръщаше автоматично в мухльото, който не бе успял да спечели Фиона. Това никак не му се нравеше, но нямаше нито достатъчно време, нито искрено желание да промени коренно нещата. Ако такава промяна би била изобщо възможна. Стив се откъсна рязко от мислите си и се заслуша в това, което говореше Кит.

— Не искам да ме успокояваш, искам само да ми кажеш искрено дали според теб трябва да бъда по-внимателен, особено като имаме предвид и анонимните писма.

Двамата се отправиха към една маса в ъгъла, за която знаеха от опит, че излиза от обсега на тонколоните. На това място можеха да разговарят спокойно — без опасност да прегракнат или да ги подслушват. Стив извади от горното джобче на сакото си пура и я запали.

— Повтори отново всичко, Кит. Не чух почти нищо от тази дандания на бара.

Кит поклати глава.

— Не чу, защото изобщо не ме слушаше, а мислеше за жени. А пък аз ти говорех за анонимните писма, които някой разпраща кажи-речи като циркуляр на писателите на криминални романи. Писмата съдържат заплахи за убийство. Аз получих такова писмо, Джорджия — също. Фиона ми предложи да поразпитам дали някой друг от бранша не е получавал анонимни заплахи. Днес написах няколко мейла и досега трима автори ми отговориха положително — Джонатан Луис, Адам Честър и Ения Фланъри. Литературният ми агент също е получил такова писмо, при това всички звучат така, като че ли са писани от един и същ човек. А Ения и Джонатан писаха, че подобни съобщения са били записани и на телефонните им секретари. Но гласът бил толкова приглушен, че не можели да го разпознаят, не можели дори да преценят познават ли говорещия или не.

— И ти си мислиш, че между двете убийства има връзка? Че някой храни патологична ненавист към авторите на криминални романи? — Стив се постара да не проличи колко абсурдна му се вижда тази теория. Знаеше, че Кит има добро самочувствие по отношение на творчеството си, но не бе подозирал, че той и колегите му от бранша искрено вярват, че са толкова забележителни личности, та могат да бъдат взети на прицел от сериен убиец.

— Е, мина ми през ума — отвърна Кит. — Не ми се струва толкова невероятно, като вземем предвид обстоятелствата. Едно откачено писмо може и да пренебрегнеш, но шест вече ми се виждат множко. Мислех си да те помоля да се обадиш на някой от колегите си от другата страна на Ирландско море и да опиташ да разбереш дали Джейн Елиъс не е получавала също анонимни заплахи.

— Кит, във всички вестници пише само за любовната история между Джейн Елиъс и ирландския полицай. Мен ако питаш, това ми се струва много по-сериозен мотив за убийство от каквото и да било друго. Доколкото разбирам, Пиърс Финеган е успял да си спечели доста врагове през годините — и в полицията, както и извън нея. Най-сигурният начин да стреснеш полицай е да посегнеш на човек, когото обича. Затова ти казвам — искрено вярвам, че няма повод да мислиш, че някой иска да те убие.

— Но все пак ще се обадиш, нали? Не само за да успокоиш мен, но и Фиона? — Кит наблюдаваше Стив над ръба на чашата си. Беше му ясно, че ако не го направи от приятелски чувства към него, ще се съгласи поради отживелите си представи за рицарска любов. Беше готов да се хване на бас.

— Ще видя какво мога да направя — предаде се Стив. Съзнаваше, че Кит го манипулира, но реши, че не си струва труда да се съпротивлява.

Кит кимна доволно.

— Това исках да чуя. Според Фиона връзка надали има, но продължавам да се съмнявам, че говори така, за да не ме плаши. От време на време имам чувството, че в представите й съм крехко цвете, което трябва да бъде пазено от бури и дъждове.

Стив се задави и опръска масата с бира.

— Да му се не види, Кит — каза той с усилие. — Крехък си колкото моста на река Форт.

Преди Кит да успее да отговори, спокойствието им бе смутено от съобщението, че всеки момент се очаква изява на ирландски състав на живо. Кит пресуши чашата си и стана.

— Да изчезваме. Ела до вкъщи, само на десет минути път сме.

Никой от тях не забеляза брадатия мъж, който бе седял и в един ъгъл на книжарницата по-рано тази вечер. Сега той заряза недопитата чаша „Гинес“, излезе след тях от бара и ги последва на почетно разстояние. Бе излязъл от книжарницата преди раздаването на автографи и изчака търпеливо в един близък вход Стив и Кит да излязат. Бе тръгнал подир тях надолу по хълма, а когато влязоха в кръчмата, се помота отвън, за да им даде време да си вземат напитките и да седнат. После седна до трима други мъже на бара, поръча бира и намери място, откъдето виждаше тила на Кит и профила на Стив.

Сега отново вървеше след тях по нощните улици и внимаваше много да не скъси разстоянието. Усмихна се на себе си. Това, разбира се, бе излишна предпазливост. Тези тъпанари нищо не разбираха. Когато двамата застанаха пред някакъв вход, той също спря и се наведе да завърже обувката си. После продължи надолу по улицата, като само хвърли един поглед на входа, в който бяха влезли. Не можа да потисне пристъпа на гняв, докато оглеждаше елегантните линии на къщата. Но ако постигнеше своето, Кит Мартин нямаше да се наслаждава още дълго на приятния си живот. Според плановете му шибаният господин Мартин трябваше много скоро да се почувства извънредно зле.

 

 

Когато влязоха, Фиона тъкмо довършваше спагетите, които Кит й бе оставил за вечеря.

— Много рано се прибирате — отбеляза тя.

— Решихме да те спипаме с тайния ти любовник — каза Стив.

Фиона му се изплези.

— Да, ама закъсняхте. Той току-що си тръгна.

— Заведението беше окупирано от ирландци — поясни Кит. — Не мога да я търпя тая уж автентична музика. — Той извади две бутилки тъмна бира от шкафа с напитките. — Затова решихме да дойдем тук и да ти провалим вечерта.

— Закъсняхте и в това отношение. Салвадор Берокал се обади преди малко и ми каза, че са открили нов труп в Толедо. Така че вместо да се поглезя с една гореща вана, се ровя в описанията на местопрестъплението и въвеждам данните, които той ми изпрати от Испания.

Кит направи гримаса и каза:

— Гадост.

— Как беше в книжарницата? — попита Фиона.

— Имаше много хора, като имаш предвид, че все пак не представях нов роман. Продадоха се доста книги и подписах всичко, което ми се изпречи пред очите.

— Пак скромничи, Фай. Зяпаха го в устата. Гледаха го като влюбени. Всички жени искаха да си го заведат вкъщи, а всички мъже — да отидат с него в близката кръчма — каза Стив и се разположи срещу тях.

— А късметлиите сте вие двамата — каза Кит. — Някога, на млади години, или в детството си…

— … трябва да сме направили нещо много лошо — прекъсна го Фиона. — Как са нещата при теб, Стив?

Той завъртя ръка в уклончив жест.

— Имахме късмет — успяхме да се справим с едно сериозно нападение над цветнокожи на Брик Лейн. Хванахме трима души и единият пропя като примадона. Това е може би най-доброто. Блейк не се е прибрал от Испания, но междувременно прегледахме финансите му и по нищо не личи да се е занимавал с изнудване. Единствените големи постъпления в сметките му са сумите, които му платиха от вестниците, за да разказва историята си. Част от парите е изтеглил в брой — вероятно ги харчи сега в Испания.

— Голям боклук са тия вестници — изръмжа Кит. — Да ти се доповръща.

Фиона въздъхна.

— Технически погледнато, той наистина е невинен. Няма основания да не му плащат, щом искат.

— Не е невинен, ако е наблюдавал изнасилването и убийството и после не е казал нищо — възрази Кит.

— Но ние не сме сигурни в това. Става дума само за моя теория — припомни му Фиона.

Като я видя, че побутва встрани чинията си, Стив извади пура и запали.

— Но послушах собствения си съвет да прегледам отново показанията на очевидците.

— Какво откри? — попита Фиона.

— Още е рано да се каже, но може и да има нещо. Прочетох отново първоначалните показания и забелязах, че едната от свидетелките споменава велосипедист, който идвал откъм мястото, където после бил открит трупът. Тя разхождала кучето си и го забелязала, защото се движел с много по-голяма скорост от повечето колоездачи по Хампстед Хийт. Навремето не проследихме тези данни. Занимавахме се с Блейк, който изглеждаше далеч по-подозрителен.

Фиона се намръщи.

— Знаеш ли, спомням си, че си отбелязах това за колоездача, докато още се занимавах официално със случая. Може дори да съм го споменала в първоначалния си доклад — каза тя замислено.

— Нареди ли да я разпитат отново? — попита Кит.

— Отидох да я видя лично — призна Стив и веднага вдигна ръце, за да пресече възраженията на Фиона. — Знам, че звучи жалко — следовател с моето положение да ходи да взема показания по домовете, знам, че би било редно да възложа задачата на подчинен, но ако се провалим отново и опера пешкира, нека този път да знам, че аз съм си виновен.

— И какво каза тя? — този път питаше Фиона.

— Не можа да добави кой знае какво. По време на разходката била минала вече покрай храстите, където била убита Сюзън, и все още се измъчва от чувство за вина, защото била с уокмен. Убедена е, че ако не слушала тогава реквиема на Моцарт, би чула нещо и можела да алармира полицията. Така или иначе, около десет минути по-късно край нея профучал колоездач, който идвал от същата посока. Запомнила го, защото колоезденето всъщност е забранено по това време на деня в тази част на Хампстед Хийт. Разбира се, намират се хора, които пренебрегват забраната. Но основното, което й направило впечатление, била скоростта, с която се движел. Профучал като луд, така казва.

Фиона въздъхна.

— При това положение надали може да го опише.

Стив поклати глава.

— За съжаление не. Видяла го е само гърбом и не разбира нищо от велосипеди, за да разберем поне дали колелото е било бегач или обикновено. Бил с шлем и пълен колоездачен екип. Клинът бил черен, доколкото помни, горната част на екипа също била в тъмен цвят. Тъмнолилаво, тъмносиньо или дори тъмнокафяво.

— Това, разбира се, много ни помага — отбеляза Кит.

— Все пак… — Стив вдигна пръст и се усмихна. — Свидетелката прие да бъде подложена на хипноза, за да опитаме да измъкнем още някакъв спомен, който може да е скрит в подсъзнанието й. После, когато разпитахме повторно останалите свидетели, всеки път задавахме и въпроса дали не са забелязали колоездач и имаме второ попадение. Една бавачка седяла на пейка в ниската част, под хълма, когато колоездачът минал покрай нея. Тя също казва, че се движел много бързо — толкова бързо, та си помислила, че няма да вземе завоя. Но той успял и се насочил към изхода на Хийт Роуд.

— Как така си пропуснал това първия път? — каза веднага Кит. Не пропускаше да го засече въпреки приятелските си чувства към него.

Стив каза смутено:

— Ами тя е от Филипините. Английският й е доста добър, но все пак го говори като чужд език. Когато разговаряхме с нея първия път, не осигурихме преводач. Полицаят, който взе показания от нея тогава, реши, че тя не може да каже нищо важно, затова не насрочи втори разговор с преводач. Този път направихме всичко както трябва.

— И добрахте ли се до нещо важно? — попита Фиона.

Стив отпи от бутилката и кимна.

— Може да се каже. Свидетелката твърди, че е бил с шлем, очила и тъмен екип. Казва също, че било колело за крос, работодателят й имал същото. Идентифицирахме марката и модела, но разбира се, тя може и да греши.

— Много ясни спомени след толкова време — каза замислено Фиона. — Налагаше ли се да помагате с въпроси?

— Ни най-малко — отвърна Стив мрачно. — Веднага щом я попитахме дали е виждала колоездач, тя започна да кима и видимо се развълнува. Каза, че се опитала да съобщи на полицая, който я разпитвал преди, но щом му казала, че не е виждала Блейк, той изгубил всякакъв интерес. В наша защита мога да кажа само, че тя не се появи при първия ни призив за очевидци. Дойде десетина дни след убийството. Обясни, че дотогава работодателите й отсъствали от Лондон и тя се притеснявала да отиде в полицията без тяхно разрешение. Така че, когато тя се появи, Блейк вече се бе очертал като основен заподозрян.

— Защитата не е кой знае каква — заяви Кит. — А имаш нахалството да се дразниш, когато тук-там в книгите ми се появи някой тъп следовател. И така, какво смяташ да правиш от тук нататък?

Стив повъртя пурата между пръстите си.

— Много се изкушавам да призова Блейк и да изискам от него свидетелски показания.

Кит изпръхтя презрително.

— Отсега мога да си представя показанията му. Хващам се на бас, че ще започват с фразата „Я си…“

Стив тупна Кит по рамото.

— Не се притеснявай да казваш точно това, което мислиш.

Без да им обръща никакво внимание, Фиона каза замислено:

— Ще трябва да действаш много внимателно. Направено е официално изявление, че не се провеждат активни издирвания на друг виновник за убийството. Ако призовете Блейк да дава свидетелски показания, само ще му дадете повод да ви обвини в тормоз, след като сами твърдите, че следствието е приключено. Ако кажете в своя защита, че търсенето продължава, това само ще предупреди истинския убиец, че го издирвате по-активно от преди.

— Но от другата страна на везните трябва да сложим това, което Блейк може да ни каже — възрази Стив.

— Мисля, че Кит е прав. Няма да ви каже нищо. — Тя поклати глава. — Прекалено много рискува, ако действително е присъствал на убийството. — Тя започна да брои на пръсти. — Първо: обвинение във възпрепятстване дейността на правозащитните органи. Второ, губи възможността да изнудва убиеца, ако е успял да го идентифицира. Трето, насладата от воайорските си фантазии. И на четвърто място образа си на невинно пострадал, благодарение на който измъкна вече доста пари от вестниците, а очаква и значително повече като обезщетение от Министерство на вътрешните работи.

— Така че на мое място би го оставила на мира — заключи Стив.

Фиона повдигна вежди.

— Не съм казала точно това. Казах, че няма да го разпитвам за убийството.

Стив се усмихна.

— От друга страна, ако колегите от пътна полиция бъдат предупредени да проверят дали не е пил, ако го засекат с една миля над допустимата скорост…

Кит поклати престорено тъжно глава.

— Това би било тормоз — каза той.

— Само ако пипаме несръчно. А тъй или иначе смятам да не го изпускам от очи, когато се прибере.

Фиона кимна одобрително.

— Шансът е минимален, но въпреки всичко може да те отведе до убиеца.

Стив стана изведнъж много сериозен.

— Възползвал съм се и от по-незначителни шансове. Можеш да ми вярваш, че ако Френсиз Блейк крие нещо, аз ще разбера какво е то.