Вал Макдърмид
Смърт в сенките (23)

Глава 20

На следващата вечер, както обикновено, Фиона купи „Ивнинг Стандард“ от будката при станцията на метрото, преди да се качи на влака за вкъщи. Водещата статия на трета страница така я смая, че тя напълно забрави да се качи на влака, когато той пристигна. Вместо това остана като закована на мястото си и продължи да чете.

Кралицата на криминалния роман — убита

Американската писателка Джейн Елиъс, авторка на многобройни криминални бестселъри, е била жестоко убита по начин, който възпроизвежда буквално ужасяваща сцена от неин роман — това научихме от полицията в графство Уиклоу.

Обезобразеният й труп бил открит от служител на лесничейството в ранните часове на вчерашния ден, на горски път близо до провинциалното имение, което бе неин дом в Ирландия през последните четири години. Била е толкова жестоко обезобразена, че идентификацията била възможна единствено по един белег, останал след операция на гърба преди три години.

Говорителят на полицията заяви, че дори опитни полицаи били ужасени от състоянието на трупа.

„Госпожа Елиъс живееше в тази част на Ирландия от четири години и беше обичана много от хората в околността. Проследяваме всички възможности за откриване на убиеца, но засега не можем да проумеем кой би искал да й причини това“, каза говорителят.

Литературният агент на Джейн Елиъс за Великобритания, Джеръми Девоншър, бе потресен от новината.

„Ужасно е“, заяви той. „Не мога да го възприема. Джейн беше очарователна жена. Работехме заедно от пет години и мога да твърдя, че не сме си разменили дори една остра дума.“

Говорителят на издателите й заяви: „Всички сме в шок от ужасната новина. Джейн беше не само талантлив писател, но и човек, с когото съвместната работа бе истинско удоволствие. Днес е ден на скръб за всички, които работят тук.“

Ловци на психопати

Джейн Елиъс оглави класациите за бестселъри от двете страни на Атлантика преди седем години, още с първия си роман, „Смърт на пристигане“. В този роман се появи за първи път и героинята й, съдебномедицинският психолог доктор Джей Шуман, профайлър на серийни убийци на работа във ФБР.

Последва поредица награждавани романи, три, от които бяха филмирани в Холивуд, включително дебютният й роман. Филмът по „Смърт на пристигане“ с Мишел Пфайфър в главната роля спечели „Оскар“.

За Джейн Елиъс се знаеше, че води почти отшелнически живот. За разлика от повечето автори на много популярни романи, тя избягваше прекалената публичност и много рядко правеше изявления пред пресата.

Преместването си в Ирландия тя обясни с нуждата от спокойствие, каквото вече не можела да си осигури в родния Ню Ингланд.

Мерките за сигурност в имението й край езерото Киларган бяха пословични, в него имаше постоянна охрана, а дългата пет мили оградна стена бе контролирана от камери за наблюдение.

Въпреки това Джейн Елиъс участваше в живота на местните хора, и наскоро написа пиеса специално за театралния кръжок към местната църква, с помощта, на която да бъдат събирани средства на благотворителни представления.

Джейн Елиъс беше пристрастена към ветроходството и поддържаше няколко лодки на пристана на имението си. Тази сутрин се спомена за предположение, че писателката може да е била нападната, докато плавала по езерото с една от лодките си.

Зашеметена, Фиона препрочете отново цялата статия, като че ли се надяваше, че втория път думите ще се подредят по друг начин. Но нищо не се промени. Тази жена, която само преди три месеца бе седяла на една вечеря срещу нея, беше станала жертва на убийство. Макар и да бе добре запозната с ужасните страни на криминалното следствие, това не можеше да противодейства на ледения ужас, който я заля като вълна.

Фиона нямаше спомен как се е прибрала у дома. Мислите й бяха погълнати изцяло от спомени за живата Джейн Елиъс и ужасни образи, родени от фантазията й, колкото и пъти да помислеше за начина, по който Джейн бе намерила смъртта си. Бяха се запознали, когато Джейн се бе появила за последен път в Лондон, по случай издаването на седмия си роман с Джей Шуман, „Двоен удар“. Тя и Кит имаха общ издател, и поради подчертаното й нежелание да участва в публични изяви, издателството бе организирало поредица вечери в затворен кръг, на които бяха поканени сериозни купувачи и някои изявени критици в жанра. За да се възползват по-цялостно от тези вечери, канеха и по няколко от другите си автори — така Кит и Фиона се запознаха с американката. Разбира се, веднага щом Джейн установи професионалната връзка на Фиона с криминалистиката, тя изгуби всякакъв интерес към останалите гости на вечерята и започна да разговаря изключително с нея. Двете жени прекараха почти цялата вечер в обсъждане на страховити подробности за убийствата и техните подбуди.

Фиона изпитваше симпатия към Джейн, не само заради остротата на интелекта й, но и заради хапливото й чувство за хумор. Сега й стана ясно защо Джейн бе успяла да надделее над естественото настояване на издателите си да участва по-активно в рекламните кампании на произведенията си. Всеки, който бе станал веднъж прицел на острия й език, надали копнееше това да му се случи втори път.

А сега тя бе млъкнала завинаги. Докато крачеше нагоре по хълма към Дартмут Парк, Фиона си мислеше, че смъртта й я бе поразила неочаквано тежко. А сега се налагаше да съобщи новината на Кит.

Когато отвори вратата, я посрещна ясният глас на Трейси Торн, който се носеше от стереоуредбата. Фиона влезе в кабинета на Кит. Той се бе привел над клавиатурата и пръстите му просто летяха по клавишите. Тя постави ръка на рамото му и го целуна по главата.

— Само още пет минути — каза той разсеяно.

Фиона го остави да пише. Лошите новини можеха да почакат. По-добре да свърши това, върху което се бе съсредоточил, вместо да наруши работата му върху текста с нещо толкова потресаващо. Отиде в кухнята, извади две чаши, наля в тях изстудено бяло вино, седна и зачака. Петте минути станаха десет, но повод за нетърпение нямаше. Те двамата не биха могли да сторят нищо за Джейн.

Най-сетне Кит се появи, широко усмихнат, но усмивката му изчезна, когато очите му срещнаха мрачния поглед на Фиона.

— Какво става? — попита той тревожно, сбръчкал чело.

Фиона побутна едната чаша към него.

— Лоши новини. — Не виждаше как такава вест би могла да прозвучи по-поносимо, затова не се и опита да усуква. — Джейн Елиъс е убита.

Кит посягаше към чашата, но ръката му се закова на половината път.

— Джейн? — повтори той недоверчиво. — Убита? Къде? Кога? Какво се е случило?

Фиона плъзна вестника по масата към него.

— Това е единственото, което знам.

Кит се отпусна тежко на един стол, взе чашата с вино и зачете статията.

— Ужасно — поклати той след малко глава. — Горката Джейн. Не мога да повярвам.

— Нито пък аз. Беше толкова силна личност, че просто не мога да си я представя като жертва.

— Какъв шибан кошмар! — Кит прокара объркано ръка по главата си. — И то само две-три седмици след смъртта на Дрю. — Ръката му замръзна на място. — Възможно ли е убийствата да са свързани? Някой наистина да избива автори на трилъри?

— Не, не мисля, че е така — каза твърдо Фиона, пресегна се и взе ръката му в своята. — Няма причини да мислим така, Кит. Различни страни, различен пол на жертвата, местата, на които са открити труповете, нямат никакви сходни характеристики. Фактът, че и двамата са писали психологически трилъри, е просто ужасно съвпадение.

— Ти си тази, която твърди, че такова нещо като съвпадение не съществува.

— Добре де, може да не става дума точно за съвпадение. Възможно е някой маниак, който е развил болезнено пристрастие към Джейн и книгите й, както убиецът на Дрю към него и неговото творчество, да е научил за убийството в Единбърг и да е решил, че и той може да постъпи по същия начин с обекта на манията си. Но би било глупаво въз основа на това да стигнем до извода, че съществува убиец, който е взел на прицел всички автори на криминални романи.

Кит поклати глава и въздъхна.

— Да, знам. Работата е там, че живея в свят, където теорията на конспирацията звучи винаги по-убедително от обикновената лудост. По-лесно е да се повярва в съществуването на сериен убиец, отколкото в успоредното съществуване на двама луди, които търсят удовлетворение в убийството на писатели. А като добавим и писмата… е, оставам с впечатлението, че процентът на лудите с изявен интерес към хора като мен е съмнително висок.

— Лично аз не виждам нищо неправдоподобно в теорията за двама луди. Наистина, не мисля, че става дума за нещо повече от неприятно съвпадение.

Фиона сама съзнаваше неубедителността на думите си. Каквото и да кажеше, не бе в състояние да помогне по никакъв начин. Ненавиждаше тази своя безпомощност.

Кит се отдръпна от масата и удари с длани по нея.

— И все пак, как е могло да се случи това с Джейн? Тъкмо с нея, която живееше така изолирано и бе толкова охранявана? Всички знаеха, че онова нейно имение е заприличало на крепост.

— Вероятно тъкмо това е предизвикало убиеца — каза замислено Фиона. Не можеше да възпре професионалната си реакция — прибягваше винаги до нея, когато не бе в състояние да изрази чувствата си. Не се гордееше особено с това, но не виждаше как да го промени. Не беше и много убедена, че иска да го направи. Склонността й да реагира като професионалист в тежки ситуации, които я засягаха лично, я бе навеждала на много плодотворни идеи.

— Как е възможно някой да я е ненавиждал толкова? — продължи да се пита Кит. — Разбира се, сигурно много писатели са й завиждали. Много хора сигурно казват, че биха извършили убийство, за да си осигурят тиражите на Джейн Елиъс, но това са просто приказки. Писателите не разчистват конкуренцията си на принципа на мафията. А ако убиецът не е от нашата гилдия — тогава пък защо?

Фиона сви рамене.

— Обичайните мотиви. Любов, омраза, пари, страх. Имаше ли любовник?

Кит сви рамене.

— Нямам представа. Никога не съм чувал клюки за личния й живот. Което е странно само по себе си. Нали знаеш, че в нашата професионална среда слуховете се роят неудържимо. Всеки знае всички професионални тайни на другия. Мога например да ти кажа на колко възлиза авансът, който й изплатиха наскоро…

— На колко?

— Осемнайсет милиона долара за три романа. Но никога не съм чувал с кого се чука, ако такова лице изобщо съществува. Може пък да е била от хората, които не държат особено на секса. Лично аз не съм долавял никакво сексуално излъчване у нея. А ти?

— Не — каза Фиона. — Никаква склонност към флирт, нито по отношение на мъжете, нито по отношение на жените на масата.

— Така е. Беше затворена, държеше се на разстояние. Забелязах у нея оживление само когато двете започнахте да обсъждате покорните жертви на сексуалния садизъм. — Кит стана, отвори хладилника и започна да вади всякакви зеленчуци. — Кускус с пържени зеленчуци — измърмори той на себе си.

— Готвенето се препоръчва при душевни вълнения — усмихна се добродушно Фиона. — Искаш ли да поговорим още за убийството?

— Не. Смятам да накълцам всичкия този зеленчук, а докато се готви, ще поработя още малко. По-добра психотерапия от това не ми е известна.

Тя допи виното си и стана.

— Ще бъда горе, ако ти трябвам за нещо.

Кит кимна.

— Отиваш да се ровиш в Интернет, нали?

— Прекалено добре ме познаваш. Нали не смяташ, че съм чудовище?

Кит се извърна и се ухили.

— Щастлив съм с моето чудовище — запя той басово. — Хайде, върви да измъкнеш цялата гадост. После можеш да ми я сервираш с вечерята, за да уталожиш неоснователните ми страхове.

Фиона отвърна на усмивката му. Неочаквано й мина през ума, че ако Джейн Елиъс все пак е имала любовник, тази нощ някой страда жестоко.

— Извикай ме, когато е готово — каза тя. Не посмя да му каже колко го обича, за да не предизвиква съдбата.

Откъс от декодиран текст — веществено доказателство Р13/4599

Uimef afmxx fqdqp mrfqd vmzqq xume. Mxxui mzfqp fapai meexq. Upupz fzqqp mzkbu xxefa wzaow yqagf quftqd…

Бях напълно съсипан след Джейн Елиъс. Единственото, което исках, бе да легна и да заспя. Сякаш се надявах, че сънят ще изличи спомена от съзнанието ми. До днес не можех да събера сили да взема, писалката и да попълня протокола.

Разбира се, не я убих на лодката, защото не исках да оплескам всичко с кръв. Такова нещо би било напълно неуместно от гледна точка на литературния контекст. Затова веднага, щом изгуби съзнание, трябваше да я откарам до рампата на клуба по ветроходство, да я извадя от лодката и да я довърша някъде в плиткото.

Имах късмет. Оставих повечето кръв да изтече във водата, после я качих в джипа и пуснах лодката по езерото. Много ми беше интересно да разбера каква теория ще съчинят този път.

После се заех с това, което бях длъжен да сторя. Не знам защо, но този път се чувствах по-зле, отколкото с Дрю Шанд. Може би защото беше жена. А може би защото трябваше да я съблека. Без дрехи изглеждаше много безпомощна.

Всичко мина точно по план. Ако съдя по това, което чета във вестниците, започват да осъзнават посланието, което се крие зад моята работа. Крайно време беше.

Сега трябва да обмисля убийство номер три, Джорджия Лестър. Наскоро отново препрочетох книгата й. Продължавам да не разбирам защо е трябвало да бъде издадена, да не говорим, че е и филмирана. Неприятно е, че планът ми ще увеличи продажбите на тази жалка книга. Но това не може да се промени. Длъжен съм да мисля за по-важни неща.

Вече огледах вилата и в Дорсет. Мястото отговаря идеално на намеренията ми. Трудното е да разбера кога тя ще отиде там.

Знам, че тази седмица ще бъде в Лондон, а като съдя по програмата, която е публикувана в нейния уебсайт, най-вероятно ще отиде в Дорсет за уикенда и ще се върне във вторник или сряда.

Никак не ми е приятно да мисля за изпълнението на предстоящата задача — това ще бъде най-тежката работа досега. Това, което трябва да сторя с нея, е ужасяващо. Непрекъснато препрочитам този откъс и ми се повдига, когато си помисля, че трябва да го възпроизведа. Но вече нямам право да спра. Такова нещо би обезсмислило досегашните ми усилия.

Когато ме обземат съмнения, се оглеждам и виждам докъде стигнах заради всички тях. Това, което върша, не ми доставя удоволствие, но ми помага да възвърна самоуважението си. Поне не приемам безропотно всичко, което ми причиниха — и това е нещо.

И така, налага се да стисна зъби и да свърша всичко, което трябва да бъде свършено. Отметнах двама, остават четирима. Дано накрая разберат смисъла на посланието ми.