Алфред ван Вогт
Космически хищници (26)

Двадесет и шеста глава

Около час по-късно Гросвенър получи обаждане от Маккан.

— Бих искал да се видим — каза геологът.

— Заповядай — приветливо отвърна нексиалистът.

Маккан изглеждаше неуверен.

— Предполагам, че по коридора към твоя отдел си заложил капани.

— Ами да, мисля, че може да се каже и така — съгласи си Гросвенър, — но ти няма да имаш проблеми, не се тревожи.

— А ако идвам при теб с тайното намерение да те убия?

— Тук, в моя отдел — отвърна Гросвенър с увереност, която се надяваше да впечатли слушащите този разговор, — ти не можеш да ме убиеш дори и с тояга.

Маккан се поколеба и каза:

— Идвам веднага! — После геологът прекъсна връзката.

Вероятно той се намираше съвсем наблизо, защото след по-малко от минута скритите детектори в коридора започнаха да сигнализират за неговото приближаване. Главата и раменете му преминаха през екрана на комуникатора, електрическата ключалка щракна и се затвори. Тъй като тя беше част от автоматичната защитна система, Гросвенър я дезактивира ръчно.

Няколко секунди по-късно Маккан влезе през отворената врата. Той се спря за миг на прага и после тръгна напред, кимвайки с глава.

— Бях се поуплашил малко. Въпреки уверенията ти, имах чувството, че цели батареи ме държат на мушка. Но така и не забелязах нищо. — Той погледна изпитателно Гросвенър. — Блъфираш ли?

— Самият аз съм малко обезпокоен — отговори нексиалистът. — Дон, ти разклати вярата ми в твоята почтеност. Честно казано, не съм очаквал от теб да дойдеш тук с бомба.

Маккан видимо се смути.

— Но аз не нося бомба. Ако твоите системи са засекли нещо подобно. — Той млъкна, свали сакото си и започна да се претърсва. Изведнъж движенията му се забавиха. Лицето му пребледня, когато извади някакъв тънък сив предмет, дълъг около пет сантиметра. — Какво е това? — попита геологът.

— Плутоний-72.

— Радиоактивен!

— Не, но може да се превърне в радиоактивен газ, ако към него се насочи лъч от високочестотен радиопредавател. Този газ ще причини и на двама ни лъчеви изгаряния.

— Гроув, кълна ти се, че не знам нищо за това.

— Каза ли на някого, че идваш тук?

— Естествено. Целият този сектор на кораба е блокиран.

— С други думи, трябвало е да вземеш разрешение.

— Да, от Кент.

Гросвенър се поколеба, после каза:

— Искам да се съсредоточиш над това. Дали по време на разговора си с Кент не си почувствал, че в стаята е горещо.

— Ъ-ъ, да. Сега си спомням. Имах чувство, че ще се задуша.

— Колко време продължи това?

— Около секунда.

— Хм, в такъв случай вероятно си бил в безсъзнание около десет минути.

— В безсъзнание? — Маккан се навъси. — Проклет да съм! Този дребен негодник ме е упоил.

— Вероятно ще мога да установя каква доза си получил. — Гросвенър говореше замислено. — Една кръвна проба ще свърши работа.

— Да, бих искал да ми направиш кръвен тест. Това ще докаже, че…

Нексиалистът поклати глава.

— Това само ще докаже, че действително ти се е случило подобно нещо, но няма да докаже, че е станало против волята ти. Много по-съществен е фактът, че нито един здравомислещ човек не би допуснал плутоний-72 да се разпадне в негово присъствие. Според моите атомни неутрализатори те се опитват да предизвикат ядрен разпад поне от минута насам.

Маккан беше пребледнял.

— Гроув, аз приключих с този лешояд. Признавам, че бях разколебан и обещах да му докладвам за резултата от нашия разговор, но смятах да те предупредя за това.

Гросвенър се усмихна.

— Всичко е наред, Дон. Вярвам ти. Седни.

— Ами това? — Маккан му подаде малката метална „бомба“.

Гросвенър я пое и после я прибра в неголяма ниша, където съхраняваше радиоактивните материали. После се върна и също седна.

— Предполагам — каза той, — че ще последва нападение. Единственият начин, по който Кент би могъл да оправдае действията си пред другите, е да представи нещата така, сякаш е бил принуден да ни осигури спешна медицинска помощ след радиоактивно изгаряне. Можем да проследим събитията на този екран — завърши той.

Атаката бе регистрирана най-напред от няколко електронни детектора с фотоклетки. На стенното контролно табло премигнаха слаби светлини и се чу звукът на автоматичен прекъсвач.

След малко силуетите на нападателите се появиха на големия екран над таблото. Около дузина мъже в космически костюми завиха покрай далечния ъгъл и тръгнаха по коридора към Нексиалния отдел. Гросвенър разпозна Ван Гросен и двама от асистентите му от Физическия отдел, четирима химици, двама от които бяха от биохимичния подотдел, трима от експертите по комуникациите на Гуърли и двама офицери. Трима войници прикриваха тила с един мобилен вибратор, преносимо топлинно оръдие и голям разпръсквател на упойващ газ.

Маккан се размърда неспокойно.

— Няма ли друг подстъп към това място?

Гросвенър кимна.

— Вече е защитен.

— Ами отгоре и отдолу? — Маккан посочи пода и тавана.

— Отгоре има склад, а отдолу — киносалон. Погрижил съм се и за двете.

Те замълчаха. После, когато групата в коридора спря, Маккан каза:

— Изненадан съм, че виждам Ван Гросен отвън. Мислех, че се възхищава от теб.

— Аз го засегнах, когато нарекох него и останалите аматьори. Дошъл е да види с очите си на какво съм способен.

Навън в коридора нападателите като че ли се съвещаваха. Гросвенър продължи:

— Какво точно те доведе при мен?

Маккан следеше екрана.

— Исках да знаеш, че не си напълно сам. Някои от шефовете на отдели ме помолиха да ти предам, че са с теб. — Той замълча разсеяно. — Нека не говорим сега, поне докато атаката продължава.

— Сега моментът не е по-лош, отколкото когато и да е по друго време.

Маккан сякаш не го чу.

— Не виждам как ще ги спреш — каза той неспокойно. — Те разполагат с достатъчно огнева мощ, за да стопят стените ти.

Гросвенър не отговори и геологът се обърна към него.

— Ще бъда откровен с теб — каза той. — Не зная какво да предприема. Убеден съм, че си прав, но твоята тактика ми се струва твърде неетична. — Маккан като че ли беше забравил за екрана.

— Имаше само още една възможна тактика — отговори Гросвенър. — Да започна предизборна кампания срещу Кент. Тъй като е само и.д. директор, без да е пряко избран, вероятно бих успял да предизвикам избори в рамките на един месец.

— И защо не го направи?

— Защото — Гросвенър потръпна — се страхувах. Онова нещо отвън буквално умира от глад. По всяко време то може да се насочи към друга галактика и това може да бъде нашата. Един месец е прекалено дълъг период.

— И все пак — изтъкна Маккан — твоят план е да се изтеглим от тази галактика и ти си изчислил, че това ще отнеме цяла година.

— Опитвал ли си се някога да измъкнеш храната на хищник? — попита Гросвенър. — Той се стреми да я задържи, нали? Дори е готов да се бие за нея. Мисълта ми е следната: когато това създание разбере, че се опитваме да му се измъкнем, то ще се вкопчи колкото може по-здраво в онова, което има.

— Разбирам — кимна Маккан. — Освен това ти допускаш, че шансовете ти да спечелиш изборите с твоята платформа са почти нулеви.

Гросвенър поклати отривисто глава.

— Аз бих ги спечелил. Може би няма да повярваш, но е факт, че хората, които са отдадени на удоволствията, чувствата или амбициите си, лесно се управляват. И не аз съм открил избраната от мен тактика. Тя се използва от векове. Но опитите на историците за анализ никога не са достигали до същността на нещата. Доскоро връзките между физиологията и психологията бяха предимно на теоретично ниво. Нексиалното обучение ги сведе до определени техники.

Маккан мълчеше и го изучаваше. Накрая каза:

— Как си представяш бъдещето на човечеството?

Очакваш ли всички да станат нексиалисти?

— На борда на този кораб това е необходимо. За расата като цяло все още е неосъществимо. В далечна перспектива обаче няма да има извинение за никого, ако не е научил онова, което е в състояние да научи. Защо да не го направи? Защо трябва да стои под небето на своята планета и да гледа към него с празните очи на суеверието и невежеството, решавайки жизненоважни въпроси, докато някой друг го прави на глупак. Изчезналите земни цивилизации от древността са пример за това, какво се случва с потомците на човека, когато той реагира сляпо на обстоятелствата или се ръководи от авторитета на различни доктрини.

Гросвенър сви рамене.

— Засега е осъществима по-малката цел. Трябва да направим хората скептици. Умният, макар и невеж селянин, на когото трябва да се покажат конкретни доказателства, е духовният предтеча на учения. На всички нива от разбирането на света, скептикът компенсира отчасти своята липса на специфични познания чрез характерния си начин на мислене. Той казва: „Покажи ми! Аз имам открит ум, но това, което ми говориш, само по себе си не може да ме убеди.“

Маккан го слушаше замислено.

— Вие, нексиалистите, ще прекъснете цикличния модел на историята — това ли имаш предвид?

Гросвенър се поколеба, преди да каже:

— Признавам, че преди да срещна Корита, аз не му отдавах голямо значение. Но бях впечатлен след това. Предполагам, че тази теория би могла да претърпи сериозна ревизия. Думи като „раса“ и „род“ например са лишени от смисъл, но общият модел като че ли отговаря на фактите.

Маккан отново съсредоточи вниманието си върху нападателите.

— Изглежда им е необходимо доста време, за да предприемат атаката. По всичко личи, че са имали готов план, преди да стигнат дотук.

Гросвенър не отговори. Маккан го стрелна с поглед.

— Чакай малко — възкликна той. — Те все още не са се натъкнали на твоите защитни системи, нали така?

След като Гросвенър продължи да мълчи, Маккан скочи на крака, приближи се до екрана и се взря в него. Забеляза, че двама от нападателите бяха паднали на колене на пода.

— Но какво правят те — попита той безпомощно. — Какво ги спира?

Гросвенър се поколеба, преди да му обясни:

— Опитват се да не пропаднат през пода. — Въпреки усилието му да остане спокоен, гласът му трепереше от вълнение.

Маккан не разбра, че нексиалистът изпробва този метод за първи път. Той отдавна разполагаше с необходимите познания, но едва сега ги подлагаше на изпита на практиката. Използваше явления, познати на много науки, и импровизираше с тях в зависимост от изискванията на конкретните обстоятелства.

Подходът се оказа добър, каквито бяха и очакванията му. Обширните му и задълбочени познания почти изключваха възможността за грешка. Но реалният резултат предизвика у него въодушевление, каквото не бе очаквал.

Маккан се върна на мястото си и седна.

— Подът наистина ли ще пропадне?

Гросвенър поклати глава.

— Ти не разбираш. На пода му няма нищо. Те потъват в него. И ако продължават така, наистина ще се сгромолясат надолу. — Той се засмя в неочакван пристъп на веселие. — Бих искал да видя лицето на Гуърли, когато неговите асистенти му докладват за този феномен. Това е същият онзи „балон“, за който той говореше — телепортацията, хиперкосмическата теория, съчетани с един от методите на петролната геология и две от технологиите на индустриалната химия.

— Кой е този геоложки метод? — попита Маккан, но изведнъж се сепна. — Дяволите да ме вземат! Имаш предвид съвременният начин за добив на нефт без сонди. Ние само създаваме необходимите условия върху повърхността, към която трябва да потече нефтът от целия район. — Той се намръщи. — Чакай малко. Има един фактор, който…

— Има дузина фактори, приятелю — намеси се Гросвенър и после продължи спокойно: — Пак повтарям, това е лабораторна работа. Повечето от нещата функционират в малък периметър и при много ниско захранване.

— Защо не използва някои от тези трикове срещу котето или аленото чудовище?

— Вече ти казах. Аз поработих доста над тази система. Прекарах много безсънни часове, докато инсталирам оборудването, но никога не съм имал шанса да използвам и част от него срещу нашите извънземни врагове. Повярвай ми, ако бях поел контрол над кораба, нямаше да понесем толкова човешки жертви при всеки един от онези инциденти.

— А защо не го направи?

— Нямаше време. Беше прекалено късно. Освен това корабът бе построен няколко години преди създаването на Нексиалната фондация. Имахме късмет, че изобщо бе създаден такъв отдел на борда на кораба.

Малко по-късно Маккан каза:

— Не виждам как ще завладееш кораба утре, след като това означава да излезеш от лабораторията си. — Той замълча и се загледа в екрана. После добави задъхано: — Докарали са дегравитатори. Те ще ги използват срещу теб.

Гросвенър не отговори. Той вече бе разчел намеренията им.