Саманта Джеймс
Съвършена съпруга (30)

Епилог

Те се ожениха две седмици по-късно в параклиса на Търстън Хол. Беше малка и скромна церемония, на която присъстваха само най-близките приятели и семейството. Девън беше облечена в богата, изящна рокля от коприна и дантела.

Церемонията приключи, без да се пролее нито една сълза — е, добре де, с изключение на херцогинята и Джулиана, които тихичко подсмърчаха през цялото време. В момента, в който ги обявиха за съпруг и съпруга, Девън вдигна сияещи, пълни с любов, очи към мъжа си и му се усмихна щастливо.

Себастиан, чиито очи блестяха дяволито, прегърна булката си, като я скри изцяло в огромните си обятия и започна да я целува усърдно и невъзмутимо, със спираща дъха страст.

Колкото и да е странно, Джъстин беше този, който саркастично повдигна вежди и шумно се прокашля, предупреждавайки младоженците, които неохотно разделиха устни.

В дните преди сватбата, скандалът беше последното нещо, което занимаваше съзнанието на Себастиан. В светлината на смелото спасяване на Девън, светските дами стискаха ръцете им и мечтателно въздишаха, провъзгласявайки брака им за невероятно романтичен. От момента, в който годежът им беше обявен, те бяха засипани с множество благопожелания. Разбира се, сватбата на маркиз Търстън, потопи ятото млади дами в разочарование, че най-желаният ерген в Лондон вече е загубен като обект на брачните им надежди. От мига, в който двойката се появи в обществото — ръка за ръка и не сваляйки очи един от друг — за всички стана ясно, че двамата са създадени един за друг.

Последните няколко месеца преди раждането, те прекараха в Търстън Хол. И в същата тази стая, и в същото огромно легло с балдахин, където Себастиан беше любил само една жена — собствената си съпруга, и беше дал обещание, че тук ще се родят децата му — именно в това легло Девън се напъваше и се надигна, мъчейки се да роди първото им дете.

Болките й бяха започнали преждевременно, няколко седмици по-рано, и слава богу, каза си Себастиан, тъй като бременността й бе започнала да си личи почти веднага. И в седмия месец тя беше… ами, няма по-деликатен начин как да се каже — категорично огромна. Разбира се, той ежедневно я уверяваше, че тя е най-красивото същество на тази земя…

За него така и беше.

От самото начало той беше заел място на леглото, до главата на родилката, въпреки протестите на акушерката. Стараеше се да бъде полезен, шепнеше насърчителни думички на Девън и бършеше потта от челото й, но никога през живота си не се беше чувствал толкова безпомощен. Сърцето му се беше свило от притеснение. О, а неговата любима беше толкова смела — между болките, притискаше буза в дланта му, сякаш за да го успокои!

Сега болките на Девън бяха почти постоянни. Гърбът й се изви и тя тихичко простена — за първи път, откакто беше започнало раждането. Цялото й тяло трепереше, а след това той можеше само да се взира, едновременно със страх и възхищение, в малката главица, тъмна като неговата, която се появи пред погледа му. Последваха я чифт тесни раменца, кръгло малко коремче. И тогава…

— Момче! — възкликна акушерката. — О, той е един малък красавец!

Девън веднага протегна ръце.

— О, дайте ми да го подържа!

Себастиан гледаше вцепенено как акушерката почисти хлъзгавото малко телце, обви бебето в топло одеяло и го постави в ръцете на майка му.

Младият татко се изправи на крака. Девън притисна устни към върха на малката главица и посегна сияеща към ръката на съпруга си.

— Девън…

Изведнъж тя простена отново.

— О, Боже! — произнесе със слаб глас. — Госпожо Карвър…

Акушерката вече беше преценила ситуацията.

Лицето на Себастиан мигновено пребледня.

— Какво? — извика той. — Какво става? Нещо не е наред ли?

Госпожа Карвър бързо постави сина му в неговите ръце.

— Спокойно, милорд — посъветва го тя. — Изглежда ще има още едно. Отдръпнете се малко встрани.

Стиснал в прегръдките си малкия, извиващ се вързоп, който представляваше неговият син, Себастиан чинно изпълни онова, което му бяха казали.

Той все още беше в недоумение, когато малко по-късно акушерката си отиде.

Сияеща, Девън го хвана за свободната ръка и го дръпна до себе си. Засмя се на замаяното му състояние.

— Себастиан, изглеждаш объркан. Сега ела на себе си и се запознай с дъщеря си!

Той преглътна и каза първото нещо, което му дойде на ум:

— Боже мой! — Поклати глава. — Когато казах, че искам къща, пълна с деца, смятах да започнем с едно, не с две… — Втренчи се в златокосата главица, сгушена в свивката на лакътя на Девън и попита: — Може ли да я прегърна?

Девън постави втория малък вързоп в другата му ръка. Притиснал до себе си сина и дъщеря си, Себастиан загуби сърцето си още веднъж… Разтърси го емоция, която беше непоносимо сладка. Той целуна четирите размахващи се малки юмручета — и след това чакащите целувка устни на жена си.

По-късно, когато малките бяха уютно настанени в люлките си, той се промъкна в леглото и нежно придърпа своята съпруга до себе си.

Девън вече заспиваше, когато внезапно до ухото й избоботи смях. Тя вдигна глава от гърдите на мъжа си.

— Какво има? — прошепна сънливо.

— Просто размишлявах върху това, което се случи с мен през тази година. Когато започнах да си търся невеста, изобщо не съм предполагал, че ще я намеря още същата нощ — и то под носа ми!

— Какво, сър, нима се оплаквате?

— Ни най-малко. — Прегърна я и притисна устни до меките къдрици на слепоочието й. — Обичам те! — прошепна той. — Обичам те безумно! Толкова много те обичам, че съм зашеметен от щастие, и съм богат по начин, който няма нищо общо с парите!

Гърлото й се сви болезнено.

— О, Себастиан — прошепна тя, — точно така, както и аз те обичам.

Устните им се сключиха в дълга, страстна целувка. Когато тя приключи, той се усмихна дяволито.

— В интерес на истината, имам едно желание.

— И какво е то?

— Джъстин и Джулиана да намерят това, което открихме аз и ти!

Девън се гушна по-плътно в него.

— Смея да твърдя, че ние сме доказателството, че любовта може да се намери и в най-неочакваните места.

— Така ли мислиш?

— Да. Въпреки че Джулиана се зарече, че няма да позволи никога и никой да й завърти главата, нещо вътре в мен ми казва, че някой ден тя ще намери човек, който ще я покори и ще я направи толкова щастлива, колкото сме ние. — Девън се засмя. — Но брат ти… страхувам се, че при него е безнадеждно!

— Знам. — Себастиан се разсмя. — Чудя се дали съществува жена, която ще успее да укроти такъв развратник!

— Е — промърмори Девън, — просто ще изчакаме и ще видим.