Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Както са едно вода и жажда…
Португалска класическа поезия - Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от португалски
- Симеон Хаджикосев, 1984 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2016 г.)
Издание:
Както са едно вода и жажда…
Сборник
Португалски
Първо издание
Подбрал и превел от португалски: Симеон Хаджикосев
POESIA MEDIEVAL
I. Cantigas de amigo
Ordenação, prefácio е notas de Hernâni Cidade
5-a Edição, Lisboa. 1972
ANTOLIGIA LITERÁRIA (Comentada)
Época clássica. Século XVI
Maria Ema Tarracha Ferreira
Editorial Aster, Lisboa, 1976
Os Lusiadas
de Luis de Camões
Instituto de Alta Cultura
Lisboa, 1972
POETAS DO SÉCULO XVII!
Selecção, prefácio е notas de Rodrigues Lapa
Seara Nova, Lisboa. 1967
Ч-1
Народна култура — София, 1985 г.
Съставителство, превод, предговор и бележки © Симеон Хаджикосев
Рецензенти: Божидар Божилов, Румен Стоянов
Литературна група ХЛ. 04 9536678331/5559-29-85
Редактори: Александър Миланов, Симеон Владимиров
Художник-редактор: Николай Пекарев
Художник: Петър Тончев
Технически редактор: Красимир Градев
Коректор: Стефка Добрева
Дадена за набор: август 1984 г.
Подписана за печат: февруари 1985 г.
Излязла от печат: март 1985 г.
Формат 70×90/32. Печатни коли 11
Издателски коли 6,42. УИК 5,27.
Цена 1,05 лв.
ДИ „Народна култура“ — София
ДП „Георги Димитров“ — София
История
- — Добавяне
по мото, което му изпрати дона Франсишка де Арагау:
„Мъки, защо сте, защо ли?“
Толкова черни неволи
аз съм до днес преживял —
няма в сърцето ми жал,
ала се питам защо ли
бял свят все пак съм видял.
Щом се съгледам, надвиснал
над безнадеждни юдоли,
стрелва ме страшната мисъл,
че съм за мъки орисан.
„Мъки, защо сте, защо ли?“
Ах, какво търсите в мен,
мъки — че зъл съм, безпътник,
та съм от всичко лишен?
Може би — сетния ден?
Жив, аз отдавна съм смъртник.
Но ако вече сте тук,
яхнали черни неволи.
Аз, който страдах без звук,
няма да вдигна юмрук:
„Мъки, защо сте, защо ли?“
И ако всичкото зло
е от Амур разкрасено,
страх то не буди у мене —
нищо е мойто тегло,
с чуждо блаженство сравнено.
Че във очите прекрасни
светъл дух тихо се моли;
само родени в неволи
кърмят копнежи опасни.
„Мъки, защо сте, защо ли?“