Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
херодот (2015)
Корекция
plqsak (2015)
Форматиране
in82qh (2015)

Издание:

Малко криминално четиво 1

ИК „Слово“, Велико Търново, 1991

България. Първо издание

Редактор: Борис Цветанов

Технически редактор: Ламби Мирчев

Коректор: Екатерина Тодорова

Художник: Петър Борсуков

История

  1. — Добавяне

Едно куче излиза на сцената

На другата сутрин Милтон Силс реши да посети четиримата приятели на убития поет. Най-напред се запъти към писателката. Тя живееше сама на посочения адрес, в къща с голям двор, с много цветни лехи. Камериерката въведе детектива в хола и той тъкмо се разположи в едно кресло в очакване на домакинята, когато към него се втурна огромно куче вълча порода. Детективът понечи да стане и кучето веднага показа огромните си зъби и изръмжа. Младият човек се попипа под мишницата, където стоеше револверът, но в това време се показа камериерката:

— Не се плашете — каза тя. — Кажете му само, че чакате господарката му.

Милтон Силс кимна с глава и се обърна към кучето:

— Чакам твоята господарка, сър…

Кучето се приближи до детектива и легна спокойно на килима. В това време влезе и Розалинда Ръсел:

— Извинете ме — усмихна се младата жена. — Успяхте ли да се опознаете? — запита тя, като посочи спокойно лежащото в краката на Силс куче.

— Чудесно куче, госпожице — изправи се детективът и пое подадената му от писателката ръка. — Как сте го възпитали?

— Голям умник е Джеки — Ръсел погали кучето по главата. — Знае да прави още много неща!

После поръча по камериерката чай и седна до детектива.

— Арестувахме Бъканън — каза Силс и внимателно погледна жената. Тя пребледня:

— Но как?

Детективът накратко й обясни положението. После я попита какво е нейното мнение, на което младата жена отвърна:

— Не мога да повярвам. Отношенията между Портър и Бъканън винаги са били сърдечни… Все пак понякога ми се е струвало, че помежду им има известна хладина… Но убийство — никога!

Скоро разговорът потръгна като между добри приятели. На раздяла Розалинда Ръсел каза строго:

— Все пак, господин Силс, аз като писателка се интересувам живо от дейността ви на детектив и ще ми бъде много приятно да се видим отново. Имам желание да напиша един криминален роман, обещайте ми, че скоро ще се срещнем… Иначе ще пратя Джеки да ви вземе — бъдете сигурен, че където и да сте, ще ви намери и ще ви принуди да се срещнем…

Милтон Силс се усмихна, остави адреса си и двамата се разделиха като стари приятели.