Дон Лучио
Смърт във влака (2)

Убиецът, който не оставя следи

Със сутрешния влак от Лондон на малката гаричка Уестлямсън пристигна висок слаб млад човек. Веднага се отправи към полицейския участък, където се представи на началството:

— Милтон Силс от Скотланд Ярд!

— Е, добре, че идвате. Този случай не е в нашите възможности!

Милтон Силс кимна разбиращо и пое подадените му протоколи — от огледа на трупа, огледа на влака, на местността, където бе станало убийството, протокола от разпита на задържаните, за които той се разпореди да бъдат освободени. После детективът поиска да го заведат на местопроизшествието. Взеха полицейската кола и скоро бяха на мястото в долината, където железопътната линия правеше причудливия си завой. Виждаше се и вилата на Бъканън. Милтон Силс обикаля известно време около посоченото му място, където бе спрял влакът, прави някои изчисления и скоро застана до една скала, обрасла с храсти.

— От тук трябва да е стреляно. Но убиецът явно е бил добър стрелец — каза детективът, като преценяваше на око разстоянието до линията.

— Познавам Бъканън — махна с ръка полицейският началник на Уестлямсън. — Хич го няма като стрелец…

— Ами ако пушката бъде снабдена с оптически мерник?

— Хайде сега…

Двамата полицаи се качиха отново в колата и след няколко минути бяха при вилата на Бъканън. Слугата ги въведе в полутъмен хол и след като почакаха малко, при тях се яви домакинът. Беше човек на около 40 години, малко пълен и нисък. Лицето му бе добродушно и спокойно. Полицейският началник представи лондонския детектив, след което седнаха до масата, на която тутакси бе сервирано уиски и кафе.

— Какво се откри досега? — запита Бъканън.

— Ами ето какво — вгледа се в домакина Милтон Силс. — Убиецът е дебнал в едни храсти. Стрелял е с ловна пушка „Централ“, осми калибър…

— Боже! — възкликна Бъканън. — Моята пушка е „Централ“, калибърът е осми…

— Освен това вчера, по време на убийството, сте били на лов — каза полицейският началник и тържествуващо погледна към Милтон Силс. — Сега остава да кажете, че сте били в близост с местопрестъплението.

— Е… ами да… Вярно е, че бях на лов, аз тръгнах на лов, когато изпратих приятелите си, това знаят всички, хич не съм обръщал внимание накъде да ловувам… Да, бях в близост, даже видях как влакът спря, но никакво внимание не обърнах, не бях всъщност толкова близо до линията…

Милтон Силс кимаше с глава и гледаше журналиста с разбиране:

— Всичко говори против вас, господин Бъканън… Няма как, но ще трябва да ме последвате в Лондон.

— Това арест ли е? — запита със спокоен тон домакинът, след което, без да чака отговор, стана и допълни. — Добре, да вървим.

В Скотлънд Ярд Бъканън още веднъж потвърди трите улики, говорещи против него: еднаквостта на оръжието, намирането му в близост с мястото на убийството; съвпадение и във времето, в което бе извършено престъплението.

— Много странно — каза капитан Монтгомери, в кабинета на когото се провеждаше разпитът. — Били сте близо, видял и сте спирането на влака, чухте ли гърмеж? Видяхте ли някого наблизо до вас?

— Не…

Когато Монтгомери остана насаме със Силс, той озадачено го изгледа:

— За първи път попадам на такъв случай. Всичко да говори против определен човек…

— Само едно не говори против него — каза Силс. — Дръпването на внезапната спирачка, причина да спре влакът… Ето ти мистерия — всички приятели на убития поет са били с него в купето, никой от тях не е излизал да дръпне внезапна спирачка.

— Случаят е странен — Монтгомери явно се колебаеше какво да прави. — Въпреки всичко налага се да поставим в ареста Бъканън, но ако той не е убиецът, а на мен интуицията ми говори, че не е, как после ще излезем от това положение — да арестуваме човек с неговия ранг несправедливо? Остава да се обадим на адвоката му, всичко да премине без шум, а вие да се заемете със случая, разкривали сте и по-големи мистерии.

— Благодаря за доверието.

Детективът стана.