Алиса Дей
Непокорни сърца в Атлантида (12)

Глава 12

Бастиян трептеше из къщата, спирайки само, за да вземе оръжията си. После се превърна в мъгла, за да отлети през отворената врата към небето пред къщата на Кат. Той се молеше на всичките богове на дедите си, тя да го послуша и да остане скрита. Не желаеше да се натъкне на потрошеното тяло на земята. Кат не харесваше Фелън, но бе твърде състрадателна, за да иска да я види по този начин, с безжизнени очи, вторачени в нощта.

Той отпусна сетивата си, докато все още бе под формата на мъгла, в опит да открие вампира. Накрая, бе принуден да се признае за победен и да се върне към телесната си форма, докато спираловидно се приземяваше пред къщата с кинжали в ръце.

— Да не би да се боиш от мен, нечестивецо? — извика той своето предизвикателство.

Смразяващият смях се материализира преди източника му.

— Да се страхувам от теб ли, атланте? Не мисля така. Ти си просто една малка досада, цирей на задника ми, нищо повече. Дори не си направих труда да взема някой от кръвното си потомство заедно с мен, за да се справя с незначителен дразнител като теб.

Бастиян невъзмутимо оглеждаше вампира, който се носеше надолу към земята на няма и четири метра от него. От призрачно бялата бледност на кожата му до червения огън в очите — всяка една от чертите му, разкриваше неговия опасен характер.

— Пелерина? Сериозно? Не е ли малко старомодно? — Гласът му бе равен и развеселен, знаейки, че нищо не може да извади един вампир — господар от равновесие по-бързо, от това, да срещне човек, който се не бои.

Верен на природата си, вампирът изсъска от гняв.

— Как смееш? Виждаш ли какво направих с половинката на алфата? Искаше да сключи изгодна сделка с мен, представяш ли си? Недорасла женска котка, която се осмелява да се мери с някой, който е от повече от хиляда години на власт?

— Тя беше глупачка. — Бастиян бавно пусна единия си кинжал на земята, като задържа другия в лявата си ръка и извади меча с дясната. — Аз не съм.

— Но ти не попита какво е било естеството на сделката — размишляваше вампирът, докато присвитите му очи следяха всеки ход на Бастиян. — Толкова ли си уверен или просто твърде глупав?

— Може би ти трябва да решиш, вампире — отвърна Бастиян спокойно, незаинтересован от бръщолевенето на създанието.

Вампирът се засмя и звукът се спусна по гръбначния стълб на Бастиян като препускащата орда от смъртоносни бръмбари в древен Египет, чиято диря сякаш носеше злостния шепот на гибелта.

— О, но аз искам да чуеш това. Помирисвам курвата мелез по теб, така че може да го намериш за интересно.

Бастиян извърна глава, борейки се да овладее гнева си. Едва се сдържаше да не се хвърли към отвратителната глава на Органос, с вдигнат меч, за да я отреже от шията му. Той стисна челюст и не каза нищо, но заповяда на водата, да образува ледени парчета и ги запрати към Органос, за да отделят главата на вампира от шията му.

Вампирът се засмя и вдигна ръка, за да отклони леда. Той се стопи във въздуха.

— Тази ме помоли да изсмуча живота от твоя мелез. Въпреки че убих Фелън заради нейната самонадеяност, може да ми е забавно да взема рейнджъра за лична употреба. Бих могъл да измисля много приложения за красива жена в плен, особено такава, която притежава силата на двете си природи, за да й помогнат да оцелее при тъмните ми пориви.

Мъгла от стихийна ярост, толкова тъмночервена, че бе почти лилава, замъгли зрението на Бастиян, когато яростта пламна в него.

— Няма да я имаш — изрева той. Скочи направо в тъмното нощно небе, призовавайки елементите на въздуха да го отведат към врага му.

Органос изсумтя и замахна с ръка пред себе си, преди да изчезне и да се появи отново точно зад Бастиян. Болката от кинжала, забит между ребрата му, накара Бастиян да се срине на колене върху твърдата почва. Мечът му внезапно се изплъзна от безсилните му пръсти.

— Бе достатъчно лесно, да те победя, атланте. Чудя се на слабостта на Терминъс, ако слуховете са верни? — каза Органос с глас, изпълнен с презрение и неуважение, докато се носеше надолу, за да се изправи пред Бастиян. После се протегна, за да вземе меча му от земята. — Може би трябва да запазя главата ти, за да краси стената ми.

Докато вампирът вдигаше меча над Бастиян, за да го убие, воинът се приготви за една последна, отчаяна атака.

Гласът й спря и двамата.

— О, Органос, можеш да направиш нещо по-добро от това. Можеш да ме имаш доброволно, ако пуснеш атланта.

Бастиян погледна към Кат, която стоеше беззащитна пред древния вампир и сърцето изсъхна в гърдите му.

Кат се преструваше на смела, но единственото, което наистина искаше да направи, бе да се свие и да се скрие. Фелън — въпреки че не й бе приятелка, особено след това, което току-що бе дочула — не заслужаваше да умре по този начин. Първият мъж, когото някога беше обичала, бе коленичил и кървеше на земята, в сянката на вдигнатия меч на вампира.

Тя го призна пред себе си, въпреки че нямаше никакъв смисъл. Някак си вече се бе влюбила в този свиреп воин.

— Няма начин да го оставя да умре — промърмори тя.

След това, тя повтори предложението си по-силно.

— Какво й е забавното на поробената любовница, била тя шейпшифтър или не? Няма ли просто да си лежа там?

Тя не обърна внимание на протестиращия рев на Бастиян и не си позволи дори да го погледне.

— Пусни го и аз обещавам, че ще играя всички мръсни игри, които ти харесват, вампире.

Взирайки се право в него, с широко отворени тревожни очи, тя насочи вълни от мир и спокойствие в Органос с всички сили, които имаше. Безсмислено, може би, но трябваше да опита. Нещо в главата й щракна от усилието и тя усети как от едната й ноздра потича струйка кръв.

Органос дори не мигна. Той отстъпи крачка назад от Бастиян, очевидно бдителен само по отношение на падналия воин, но не към това, което тя бе направила, а после хвърли размишляващ поглед към нея.

— Ще участваш в игрите ми, независимо от волята си, курво. Какво те кара да мислиш, че не предпочитам да го правиш, докато си в плен на моите прищевки? Знам за твоята така наречена дарба — каза той презрително. — Дори да желаеш, няма да бъдеш в състояние да ме победиш. И такива дреболии не вършат работа срещу моя вид.

Безнадеждността и ужасът заплашваха да я смажат. Живот като безсмислено зомби — като робиня на вампир. Това изглеждаше по-лошо дори от смъртта и за миг смелостта я напусна. Докато тя се опитваше да принуди думите да преминат през буцата неподправен ужас, която бе заседнала в гърлото й, почувства първите пипала на спокойствието да успокояват страха й, когато дарбата й започна да се проявява.

Не, не сега! Не мога да си позволя да се успокоявам! Имам нужда от ярост!

Тя стисна ръцете си в юмруци, забивайки ноктите в дланите си до кръв, борейки се с всяка частица от себе си срещу своята дарба. Срещу своето проклятие.

Молеше се на богинята на всички шейпшифтъри за предимство. За чудо.

Бастиян направи леко движение, почти незабележимо, но Органос изсъска и насочи вниманието си към него, губейки интерес към нея. Тя не го интересуваше и го знаеше.

Нито изцяло шейпшифтър. Нито изцяло човек. Не бе достатъчно добра за нищо. Къде беше нейното чудо?

— Те винаги ме викат, когато се нуждаят от чудо, потомците на моето семе, нали?

Гласът в главата й бе отегчен и подигравателен, но някаква искрица топлина и развеселеност се завъртя в ума й заедно с него.

— Кой си ти и какво правиш в главата ми? — Тя погледна към Бастиян, но погледът му беше насочен към Органос. А и това не бе гласът на Бастиян. Не, този беше някой по-… повече…

— Да. Повече. И повече, и повече. Аз съм Посейдон, правнучке, кръстосана със зверовете.

Кат се опита да помисли, но това й дойде в повече. Органос всеки момент щеше да убие Бастиян, а някой отвличаше умът й. Някой…

— О, Боже мой. Ти си…

— Да. Аз съм твоят Бог и Бог на всички атланти. Аз съм Посейдон, владетел на морето. А ти си моя потомка и твоят кураж ме впечатли. Нека видим как ще се справиш без препятствието на дарбата си.

Гласът — присъствието — се оттегли, но пречупи нещо в Кат. Органос нямаше да докосне Бастиян дори с един нокът. Повече нямаше да живее този безполезен полуживот.

Стига вече! Ярост, чиста и истинска, се стрелна в нея като порой от огън и бурно настървение. Котката в нея, затворена от толкова дълго от човешката й страна, посредством неестествено спокойствие, изрева в неподчинение.

Кат стисна зъби, за да се овладее и да не издаде звук, докато наблюдаваше как Органос отново бавно вдига меча, наслаждавайки се на играта с Бастиян, преди да го убие.

Но пантерата вътре в Кат нямаше търпение, за да остане в нея още малко. Тя си проправи път, пропуквайки кости и изкривявайки плът, докато скачаше към своята плячка. В средата на скока — подвиг толкова труден, че само най-мощните шейпшифтъри можеха да го постигнат — Кат се промени напълно от човек в котка, хвърляйки се към оголения врат на вампира.

Още докато летеше във въздуха с удължени нокти, видя как Бастиян се хвърля към Органос. Тя вдигна едната си мощна лапа във въздуха, ликувайки заради свободата и силата на това ново тяло, и я заби в шията на вампира, като почти откъсна главата от тялото му.

Дори когато падна, претърколвайки се на земята, тя видя Бастиян да забива кинжала си в сърцето на Органос. Тя изкрещя с див вик от гняв и триумф, като се изстреля и се наведе пред вампира, готова да разкъсва и раздира.

Бастиян се хвърли върху нея и я бутна назад, докато Органос се превръщаше в киселинна тиня. Тя му изръмжа, но прибра ноктите си, напомняйки си коя е.

Не пантера, а жена. С двойна природа, но все пак човек.

Той се взря в очите й и тя се чудеше какво вижда. Чудеше се дали новоизлюпените му чувства към нея щяха да се превърнат в отвращение сега, когато тя наистина бе една от расата, с която неговия вид се беше борил в продължение на хилядолетия.

Бастиян се протегна, за да вземе лицето й в ръцете си, наведе челото си и докосна нейното.

— Вечно съм ти задължен, заради опита ти да се пожертваш и смелостта ти, милейди.

Той се изправи рязко.

— И все пак, ако някога отново се поставиш в опасност, ще те заключа и никога няма да те пусна — каза Бастиян грубо. — Сърцето умира в гърдите ми при мисълта, че може да бъдеш наранена.

Тя изръмжа отново, след това закрачи около него, наслаждавайки се на усещането от новото си тяло. Новата й сила. Но един поглед към него спря разходката й. Страстта, която светеше в очите му — любовта — я прониза със силата си. Котката отпусна хватката си и жената се завърна.

Мускулите и костите й се променяха, но сега Кат познаваше усещането. Знаеше, че може да се преобрази отново и се зарадва.

Кат се изправи, горда и гола — дрехите й бяха разкъсани от промяната — и застана пред него. Той се усмихна с онази бавна, опасна усмивка и я взе в ръцете си.

— Моя си, малка пантерке. Никой враг няма да може да те отнеме от мен.

Тя обви ръце около врата му и се усмихна.

— Отнася се и за двамата, атланте. Ти също си мой. — После усмивката й изчезна. — Но имаме много проблеми, с които да се справим. Трябва да кажем на Итън за Фелън и да организираме погребението й. — Гласът й се пречупи. — И това на Ники.

Главата на Бастиян внезапно се извъртя и той я пусна, изваждайки кинжалите си.

— Покажи се — извика воинът към по-тъмните сенки в края на поляната.

Една огромна пантера се хвърли напред, като се преобрази, докато тичаше и след миг Итън застана пред тях, напълно облечен.

Трябва да се науча на това, помисли си тя разсеяно, осъзнавайки изведнъж, че е гола. Бастиян свали тениската си и й я подаде. Когато я навлече през главата си, подгъва стигаше почти до коленете й. После тя чу неописуемо уморения глас на алфата на нейния прайд.

— Не е нужно да ми казваш нищо. Тук съм — заяви Итън, гледайки надолу към тялото на мъртвата си половинка. — Иска ми се да не чувствам нищо при тази смърт, като се има предвид колко евтино е платила за предателството си.

— Смъртта никога не се приема с лека ръка, а теб те беше грижа за тази жена — отговори Бастиян, като придърпа Кат близо. — Съжалявам за загубата ти. Може би тя е била подведена.

— Моите хора са срещнали твоите по време на търсенето им на „доказателство, втора част“, както воините ти го нарекоха — продължи Итън. — Заедно, те открили няколко новопревърнати вампири, желаещи да продадат Органос, с надеждата, че нашите хора ще ги оставят живи. Сведенията ти бяха верни. Също така имаме имената на практикуващите в черното сборище, които му помагаха.

— А направиха ли го? — попита Кат.

— Кое дали са направили?

— Оставиха ли вампирите живи?

Самата смърт блестеше в дивите очи на Итън.

— Не, не са. Нито ще допуснем вещици да живеят.

Бастиян повдигна вежди.

— Цитираш Библията?

— Нашата форма на религия не се различава толкова много от християнството, атланте — каза Итън. — Бих приветствал възможността да обсъдя идеологията си с вашия жрец някой ден.

— Сигурен съм, че той би я обсъдил с теб. В по-спокойни времена.

Кат трепна.

— Това е нещото, за което трябва да се молим всички. Повече мирни времена.

Бастиян обви ръцете си около нея.

— Да се молим и да се бием. Каквото Посейдон и вашите богове изискват.

Чу се шум от приближаващ автомобил.

— Това са моите хора. Ще свикам Съвета, за да обсъдим тези въпроси, но може да си сигурен, че ще бъдем на ваша страна в предстоящата война, Бастиян.

— Една война, която ще спечелим, Итън. Силните съюзници и справедливостта трябва да надделеят.

Мъжете стиснаха ръцете си и след това Итън погледна към Кат.

— Виждам, че си направила своя избор, моя Кат, макар вече да не си моята Кат.

— Никога не съм била твоята Кат, Итън. Ти направи своя избор, както и аз моя — каза тя. — Аз също съжалявам за загубата ти. Без значение каква е тя или какво е направила, не заслужаваше това. Радвам се, че убихме Органос и отмъстихме за нея.

Бастиян издаде звук на недоволство.

— Ти наистина беше страхотна като пантера.

В очите на Итън пламна интерес.

— Това също е нещо, което искам да видя и чуя. Но друг път. — Той се наведе, за да вдигне потрошеното тяло на Фелън, когато фаровете блеснаха в алеята.

— Друг път — повтори Кат тъжно. Двамата с Бастиян стояха и наблюдаваха, докато Итън потегляше с тялото на мъртвата си половинка. Тогава тя се обърна към собствената си половинка, тъй като сега вече знаеше, че той е такъв.

— Чух морския бог в главата си — каза му тя, леко усмихната. — Той изглежда мисли, че аз съм отдавна изгубената му правнучка или нещо такова.

Очите на Бастиян се разшириха учудено.

— Посейдон ти е говорил?

— Да, и мисля, че направи повече от това. Мисля, че ми помогна да преодолея дарбата си, за да се преобразя.

— Посейдон винаги е уважавал смелостта — призна Бастиян. — Но сега имаме много работа.

— Първо, трябва да се облека — посочи тя.

Той се засмя и я взе в прегръдките си.

— Не бих избрал това на първо място, любима.

— Бастиян, ние трябва да присъстваме на този Съвет — каза тя, макар че й се искаше да може да прекара следващата седмица, скрита в спалнята си с него.

— А принц Конлан трябва да научи за тези неща — добави Бастиян, докато вървеше към къщата и я държеше в прегръдките си.

— Трябва да спрем този контрол над ума и да пазим хората от него. О, и трябва да преодолееш това твое държание на „аз съм воинът, ти иди да се скриеш в спалнята“.

Той изръмжа, после я целуна и когато влезе през вратата, я затвори с ритник зад тях.

— Ще пренебрегна това, засега. Трябва да изковем съюз между хората ти и Атлантида, така че злите шейпшифтъри да престанат с ловуването на хора.

Тя въздъхна и отпусна глава на рамото му.

— Проблемът между нас не е дреболия от типа на „мразя бъдещата си тъща“, Бастиян. Нашите проблеми могат да бъдат…

Той я целуна отново, този път по-дълбоко. Когато накрая вдигна глава и двамата трепереха.

— Нашите проблеми са проблемите на света, ми амара. Докато ги решим, така че да подсигурим бъдещето на всички раси.

Тя се усмихна, осмелявайки се да се надява.

— Заедно?

Нейният воин затегна прегръдката си.

— Заедно.