Джон Гришам
Теодор Буун — Активист (12)

12

Пърси Диксън се върна триумфално в училище във вторник сутринта. Тео разбра, че става нещо, когато спря до стойката за велосипеди и видя телевизионен микробус, паркиран пред училището. И наистина, малко след това се появи едно комби. Майката на Пърси го паркира, извади инвалидна количка, настани сина си в нея и походът им към сградата започна. Кракът на Пърси беше вдигнат нависоко и увит с пластове бяла марля. Учителите и приятелите му го чакаха на вратата, а майка му го въведе в училището като герой, който се завръща от война. Следваха ги репортерка и оператор, които улавяха тази „водеща новина“, за да може спокойното градче Стратънбърг да е известено за най-актуалното.

Тео наблюдаваше от разстояние и не можеше да прецени на кого му харесва повече да бъде в светлината на прожекторите — на Пърси или на майка му. Пърси нападна змията, а наказаха него. Не беше честно.

През целия ден той постоянно се натъкваше на Пърси в инвалидната му количка по коридора или в кафето или виждаше как някой го бута покрай игрището, неизменно съпътстван от група почитатели, скупчени край него, докато той разказваше и преразказваше за смъртноопасната си среща с медноглавия щитомордник — змия, която, незнайно как, с всеки изминал час ставаше все по-голяма и по-зла.

Някои от учениците смятаха Тео виновен за нещастието, но повечето бяха наясно с истината. Малко бяха тези, които вярваха на Пърси, обаче това не му пречеше да се наслаждава на вниманието.

Тео просто изстрада този ден, мъчейки се да не забелязва цирка. Понякога му се искаше змията да бе ухапала Пърси право между очите.

След последния звънец Тео бързо се отправи към „Буун и Буун“, провери как е Джъдж и влезе в своя кабинет да си пише домашните. И двамата му родители бяха в кабинетите си на затворена врата — имаха среща с клиенти и всички в кантората бяха заети и притихнали. Тео написа домашните си за по-малко от час. Беше заваляло, нямаше къде да ходи и скоро му доскуча.

От любопитство влезе в интернет и прегледа материалите за обходния път през Ред Крийк. Намери колко щеш — стари статии от вестници, карти, проучвания, гневни писма до редактори. Имаше дори уебсайт, поддържан от гласовита група противници, които събираха и публикуваха всевъзможни материали за проекта. Разбира се, повечето не бяха благоприятни, но имаше няколко статии от бизнес средите, според които този път беше необходим.

След като разглежда публикациите цял час, на Тео отново му доскуча. Дъждът се беше усилил, Джъдж дремеше, а родителите му все още стояха затворени по кабинетите си. Той мина през склада, после по коридора и влезе в кухнята, където потърси нещо за ядене. „Заемането“ на храна от колега беше широко разпространено в кантората, а Тео често беше главният виновник. Но днес не видя нищо интересно.

Елза не беше на бюрото си, което бе необичайно. Обикновено тя изпълняваше поръчки късно следобед, когато не очакваха повече клиенти, и Тео предположи, че просто е излязла навън. Бюрото й беше в приемната, за да контролира входната врата. Който влезеше в „Буун и Буун“, най-напред трябваше да се справи с Елза — тя управляваше кантората като строг фелдфебел. Знаеше графика на всички — на адвокатите, на господин и госпожа Буун, на правния помощник Винс, на секретарката на отдела за недвижими имоти Дороти и дори на Тео, детето адвокат. Елза някак успяваше да е наясно с всички срещи, дати за явяване в съда, часове за посещение на лекари и зъболекари, рождени дни и тъй нататък. Нищичко не пропускаше.

Тео беше любопитен кой е в кабинета на баща му. Уудс Буун беше адвокат по сделки с недвижими имоти, който никога не ходеше в съда и при когото рядко идваха клиенти. Най-малко осем часа дневно той седеше на бюрото си, пушеше лулата си, ровеше из документи, изготвяше договори, проучваше и разговаряше по телефона. По мнение на Тео баща му практикуваше доста скучна област от правото, с която никой друг не искаше да се занимава. Ама въобще. Тео възнамеряваше да ходи в съда на големи процеси, да се явява пред съдебни заседатели и тълпи от зрители и да участва в драматични събития.

За пръв път беше гледал процес преди три години, когато беше десетгодишен. Беше през лятото, когато не ходеше на училище, затова четири поредни дни седя на първия ред и попиваше всяка дума на всеки свидетел. Млада майка и баща и техният петгодишен син бяха загинали при страховит сблъсък с влак на един прелез. Емоциите бяха бурни и дори Тео усещаше напрежението. Адвокатите се бореха като гладиатори, а приятелят на Тео, съдия Хенри Гантри, водеше делото много мъдро.

От този момент Теодор реши, че съдебната зала е неговата съдба. Понякога се чудеше дали да не стане велик съдия като Хенри Гантри, но по-често плановете му се въртяха около кариерата на безстрашен съдебен адвокат.

Елза държеше голям бележник-календар в средата на бюрото си и там вписваше всичко, включително срещите с клиенти. Графикът не беше таен или недостъпен, в крайна сметка нали беше върху бюрото, та всички да го виждат? Затова Тео надникна. Забеляза, че утре, сряда, в четири часа има записан преглед при ортодонта. Забеляза също, че майка му има среща с клиент на име М. Клайбърн.

В момента баща му пък имаше среща с някой си Джо Форд. Тео застина за миг, после си припомни разговора с Айк от предния ден. Джо Форд. Наричан още Бързия Форд. Предприемач в областта на недвижимите имоти, хищник според Айк, който дебнеше сгоден момент да заграби земята около Суини Роуд, ако обходният път бъдеше одобрен. Ловък манипулатор, когото Айк нарече и „разбойник“. Тео се помъчи да си припомни какво още беше казал Айк. Сделката била за двеста акра, всичко се правело тихомълком, потайно и така нататък. Айк не каза, че сделката е незаконна, но така прозвуча.

Тео се взира в името няколко минути. Връзваше се. Джо Форд беше в бизнеса с недвижими имоти. Клиентите на Уудс Буун бяха от този сектор. Защо обаче бащата на Тео ще представлява човек със съмнителна репутация?

На горния етаж се разнесоха гласове, после надолу затрополиха стъпки. Тео застина за секунда, обмисляйки как да изчезне. Можеше да изхвърчи през входната врата, но така щеше да вдигне шум. Можеше да се шмугне в заседателната зала или да се втурне по коридора към кабинета си. Понечи да тръгне, но ритна кошчето на Елза и на пода се разпиляха смачкани листове хартия. Тео бързо се наведе, събра ги и точно се опитваше да разчисти бъркотията, когато изникнаха баща му и още един мъж.

— Здравей, Тео — каза господин Буун. — Какво търсиш тук?

— Ами… Джъдж събори кошчето и аз разчиствам.

— А, да, добре. Запознай се с господин Форд, наш клиент.

Господин Форд, който държеше ръцете си в джобовете, се усмихна едва-едва.

— Това е синът ми Тео — гордо оповести господин Буун. — Той е в осми клас в прогимназията „Стратънбърг“.

Тео кимна бързо и смотолеви:

— Приятно ми е да се запознаем.

— На мен също — каза Джо Форд, но само защото се налагаше.

Носеше сив костюм с жилетка и колосана бяла риза. Косата му беше накъдрена и няколко кичура падаха над ушите му. Тео тутакси изпита антипатия към него и остана с впечатлението, че Джо Форд също не го хареса особено. Според бързата преценка на момчето този мъж нямаше време за никой, който не му носи печалба.

Освен това господин Форд не си падаше по любезностите. Той се извини и напусна сградата. Тео побърза да се върне в своя кабинет, включи лаптопа си и веднага отвори папка за господин Джо Форд.