Даниел Стийл
Предателство (8)

8.

Тали смяташе да се обади на агента от ФБР веднага щом се прибере вкъщи, но продължаваше да плаче неудържимо. Хънт го нямаше, къщата тънеше в мрак. Тя просто седеше във всекидневната, притиснала до гърдите си папката със снимките от разследването, а сълзите се лееха неспирно по страните й. Това, което се съдържаше в папката, и всичко, което й беше казала Мег, беше ужасно. Но вече не можеше да избяга от истината. След малко отвори папката и отново разгледа снимките, без да спира да плаче. Взираше се в снимката, направена само преди шест дни, на която той целуваше Анджела Мориси и държеше за ръката малкото й момче в зоологическата градина. Не можеше да се отърси от усещането, че целият й живот е рухнал като къщичка от карти.

Когато след един час Хънт се прибра, тя още седеше в тъмнината. Той носеше торба с покупки. Влезе в кухнята, без да забележи спотаената в мрака Тали. Тя се изправи и го последва като призрак. Той се сепна, като я видя. Изглеждаше напълно съкрушена. Взираше се мълчаливо в него. Още стискаше папката в ръцете си.

— Още ли си болна? Горкото ми бебче, изглеждаш ужасно. Трябва да си легнеш. Ще ти направя супа.

Беше в добро настроение, но тя дори не се опита да си представи защо. Единствено Бог знаеше какво бе правил, преди да се прибере вкъщи. Питаше се защо още е с нея, след като Анджела разправя наляво и надясно, че ще се омъжи за него, а той прекарва с нея всяка свободна нощ. Тали разбра, че всеки път, когато й бе казвал, че е с японския инвеститор, навярно я е лъгал. Целият й живот с Хънт се оказа една огромна лъжа. Вероятно не бе откраднал парите й, но беше разбил сърцето й.

— Добре ли си? — Изражението й го изплаши. Тя приличаше на призрак от друго измерение. Беше почти прозрачна — толкова бе пребледняла.

Без да промълви и дума, тя извади една от снимките от папката и му я подаде. Той я погледна. В първия миг се зачуди какво е това, но после очите му се разшириха и той застина, вперил обезумял поглед в нея. Сякаш всеки миг щеше да припадне. Точно така се чувстваше и Тали в момента.

— Хубаво си поиграл тенис миналия уикенд — тихо изрече тя, когато погледите им се срещнаха.

— Защо го направи? — попита той, едва сдържайки сълзите си. Тя отново се разплака. — Не биваше да го правиш. Ако ме бе попитала, щях да ти кажа.

— Не знаех, докато не видях тези снимки. Трябваше да те проследя, за да разбера. Тя твърди, че ще се ожените. Вярно ли е?

Той за дълго остана мълчалив.

— Не знам. Не знам какво става с мен. Не съм искал да се случи така. Изпитвах съжаление към нея. Опитах се да й помогна. Откараха я в болницата, след като съпругът й я пребил. И тогава някак си неусетно… Тали, обичам ви и двете. Обичам всичко в нашия съвместен живот и в нашата работа… но тя е мило момиче и има нужда от мен.

Извиненията му звучаха жалко и малодушно. Всичко беше толкова предсказуемо. И толкова тъжно.

— И аз имам нужда от теб — промълви тя през сълзи.

Той си пое дъх и реши да й каже всичко. Вратата на хладилника остана да зее разтворена, докато Хънт и Тали се взираха нещастно един в друг.

— Тя току-що разбра, че е бременна. Това усложнява нещата още повече.

Беше толкова нелепо, като в долнопробна сапунка, но не обясняваше това, което бе правил преди с Бриджит.

— Ами Бриджит? И тя ли имаше нужда от теб? — Очите на Тали се впиха пронизващо в неговите.

Той простена.

— О, боже! Тя ли ти каза?

— Не. Тя също ме излъга. И двамата сте ме лъгали. От три години.

— Ти беше на снимки извън града. Тя ми помагаше с организацията в работата няколко месеца, след като започнахме връзката си. Беше преди да се нанеса при теб, когато останах тук за един уикенд. Реших, че е много мило от нейна страна да ми помага. Една вечер пихме доста вино и, не ме питай как, но се озовах в леглото с нея — най-голямата глупост, която съм вършил някога. На следващия ден се опитах да поговоря с нея за това, но тя не ми позволи да се измъкна от примката й. Заплаши ме, че ако се опитам да я зарежа, ще ти разкаже за случилото се помежду ни. А аз бях влюбен в теб и не исках да те загубя. В продължение на три нещастни години, заради заплахите й, се срещахме по два пъти седмично. Това бяха трите най-лоши години в живота ми. Никога не съм я обичал. Просто не знаех как да се отърва от нея, без да съсипя живота си завинаги. Тя продължаваше да ме изнудва, като заплашваше да ти каже, ако престана да се виждам с нея. А после се появи Анджела, и аз някак си съумях да се откопча от Бриджит, предизвиквайки я да изпълни заплахите си. Влюбих се в Анджела, а сега ви обичам и двете. Няма да те обвинявам, ако ме намразиш, но, честно, Тали, обичам те и не зная какво да правя.

Досега тя не бе виждала друг човек толкова бързо да разголва душата си. Но нямаше извинение за отношенията му с Анджела или Бриджит, дори ако това, което бе казал за асистентката й, е вярно. След всичко, което бе научила през този следобед, вече всичко беше възможно. Но ако признанията му за Бриджит бяха истина, излизаше, че е спал с Бриджит почти от самото начало на връзката си с Тали.

— Ще се откажеш ли от Анджела? — попита Тали със силен, ясен глас, което изненада и двамата.

Той остана скован, вперил очи в нея със съкрушено изражение, неспособен да отговори.

— Тя иска да роди детето ни — изрече задавено накрая.

— А ти какво искаш? Анджела или мен? Не можеш да имаш и двете ни. Изневерявал си ми от четири години, Хънт, през цялото време, докато сме били заедно. Не зная дали ще мога отново да ти вярвам. Вероятно не. — И тогава изненада самата себе си. — Може би ще пожелая да опитам, но ти трябва да ми се закълнеш, че ще се откажеш от нея.

Хънт се взираше нещастно в Тали. Сълзи се търкаляха по страните му. И двамата знаеха истината, преди да отговори.

— Не мога — едва чуто изрече той. — Не мога да й причиня това. Не и сега.

— А ако не беше бременна?

— Не знам. Обичам я, както и малкото й момче… и теб също. Боже, каква проклета каша е всичко това — изруга той, отпусна се тежко върху един от кухненските столове и затръшна вратата на хладилника. — Защо трябваше да наемаш частен детектив? — Беше бесен, но повече го бе яд на себе си.

— Заради парите и сметките от хотелите. Казал си на Виктор, че си бил в тези хотели с мен, а това е лъжа. Всичко е лъжа.

Тя отново се разплака. Искаше единствено да върне времето. Ала не можеше да го върне достатъчно назад. Той я бе мамил през цялото време, и ако признанието му за Бриджит бе истина, това бе още един кошмар, с който тя трябваше да се справи. Беше загубила двама от хората, които обичаше най-много.

— Не крада пари от теб — заяви той.

— Знам. Вярвам ти. Но за всичко останало си ме лъгал. Целият ни съвместен живот е бил лъжа. През цялото време си ми изневерявал.

— Не исках да стане така — изрече той с отпаднал глас.

— Но въпреки това си го направил. А сега не искаш да се откажеш от онова момиче. Това е достатъчно красноречиво. Няма да се примиря, докато въртиш любов с друга жена и дори очакваш дете от нея.

— Разбирам — въздъхна той. — Какво да направя?

— Ако не си съгласен да престанеш да се виждаш с нея, искам да се изнесеш от дома ми.

Той кимна. Това, което всъщност искаше, бе да я обича и да се откаже от Анджела, но вече бе убедена, че той няма да го направи. Беше обвързан с нея. Личеше си от снимките, от начина, по който я гледаше. От години не бе гледал така Тали. А може би никога.

— Не исках да разбереш по този начин — промълви той нещастно.

— Тогава трябваше да ми кажеш.

— Не знаех как.

— Частният детектив го направи вместо теб. Предполагам, че една снимка струва повече от хиляди думи. — Тя сведе поглед към фотографията, на която той целуваше Анджела, и Хънт потръпна.

— Тали, толкова съжалявам — изрече той, прекоси кухнята и се опита да я прегърне, но тя рязко се отдръпна и извика:

— Недей! Не влошавай още повече нещата. Мисля, че една година с Анджела и приблизително три с Бриджит са достатъчни. Ако толкова си искал, отдавна си могъл да престанеш.

— Но ти не знаеш каква е тя всъщност. Не исках да развали всичко, което имахме с теб.

— Ти така или иначе го развали. И си спал с нея три години. — Толкова й бе трудно да повярва. През цялото това време си бе въобразявала, че най-после е щастлива и че той е най-добрият човек на света, а той постоянно й бе изневерявал. — Няма да направя следващия си филм с теб, Хънт — заяви тя и той се сви болезнено.

— Нека не се опитваме да решим всичко за една вечер.

— Няма какво да се решава. Ако оставаш с Анджела, аз съм дотук. Няма да работя с мъж, който ми причинява това и е толкова подъл. — Той беше доказал, че няма капка почтеност. Не й отговори, а само я гледаше с очи, преливащи от смущение и отчаяние. Бе объркал всичко, още от самото начало. Трябваха четири години, за да се стигне до този мрачен финал заради грешките му, но накрая и това се случи. — Искам да се изнесеш още сега — продължи Тали сподавено.

Не знаеше какво друго да направи. Не можеше да прекара още една нощ с него, в тяхната спалня, в същото легло, знаейки, че е влюбен в друга и ще има дете от нея, макар да се кълнеше, че обича и двете.

— Ще си взема някои неща — процеди той тихо. — Ще се върна за останалите, докато си в Палм Спрингс.

— Ще ти ги изпратя — рече тя и той мина покрай нея.

Пак се опита да я докосне, но тя се отдръпна.

Очите й го прогаряха като въглени. Усети как нейната болка го опари. Това го накара да разбере какво й причинява. Той имаше Анджела и детето им, а едва сега започна да осъзнава, че Тали е загубила всичко. Когато Хънт се изниза покрай нея, тя изглеждаше напълно съкрушена. Той бе извършил нещо ужасно и го знаеше. Бриджит бе зла и лукава, а той беше просто слаб. Изобщо не биваше да се забърква с Анджела. Беше отишъл да я види в болницата само от любезност, а докато се усети, вече бе влюбен и не искаше да се раздели с нея и сина й. Но ето че сега това означаваше да загуби Тали. Каквото и да стори, все някой щеше да бъде наранен. Или пък всички. Последното, което желаеше, беше да нарани Тали, и точно затова толкова дълго бе крил истината от нея. А сега истината експлодира. Всички бяха съсипани, а животът му с Тали бе унищожен завинаги. Но той всъщност не искаше да остане с нея. Не можеше да изостави Анджела, особено сега, когато чакаха дете. Нямаше друг избор. Качи се на горния етаж, за да си събере багажа.

След десет минути слезе долу с малък сак в ръка. Беше си оставил дрехи при Анджела, а и можеше да си купи каквото му трябва. Не знаеше какво да каже на Тали, когато се спря на прага и я погледна. Без да отрони и дума, се върна и я прегърна. Тя избухна в сърцераздирателен плач. Той я притисна до гърдите си, едва сдържайки се да не изрича обещания, които знаеше, че не може да изпълни. Накрая се отдръпна нежно и тръгна към вратата, а по лицето му се стичаха сълзи. Тихо затвори вратата след себе си, без да се обърне назад. Миг по-късно тя чу как колата му потегли и се озърна, ридаеща, в празната къща. Не знаеше къде да се скрие от болката, не знаеше какво да направи. Просто стоеше там, плачеше и мислеше за Хънт, Анджела, тяхното бебе и за това, което й бе причинила Бриджит. Беше предадена от всички.