Даниел Стийл
Предателство (19)

19.

„Пясъчният човек“ получи възторжени отзиви за актьорско майсторство, режисура, музика и кинематография. Хората полудяха по филма. Млади и стари киноманиаци изпълваха докрай киносалоните, където го прожектираха. Оказа се колосален хит, а Тали беше във възторг. Невероятният успех на филма подейства като божествен балсам за нараненото й его след една болезнена година. Макс се прибра у дома същата вечер, когато беше премиерата, и дойде на нея с майка си. На следващия ден къщата беше затрупана с цветя, шампанско, подаръци, поздравителни писма. Тали безкрайно съжаляваше, че баща й не може да види всичко това. Той така се радваше всеки път, когато някой от филмите й се превръщаше в хит. А този филм щеше да му хареса. В него имаше динамика, сложна интрига и прецизна актьорска игра — всичко, което той обичаше.

Джим Кингстън също й се обади, за да я поздрави. Каза, че следващия уикенд ще дойде да я види, заедно с Боби. А Джош щеше да се върне у дома след няколко дни, за коледната ваканция.

— Трябва да е фантастично добър филм, ако се съди по оценките на критиката — каза й Джим ласкаво, а после я попита дали е готова за посрещането на Коледа.

Тя всъщност се ужасяваше от това. Щеше да посрещне още един важен празник без баща си. Болката от загубата още не беше заглъхнала, както за нея, така и за дъщеря й.

— Толкова готова, колкото е възможно.

Тя вече се беше отбила в „Максфийлд“, за да купи всичко, което смяташе, че Макс ще иска за празника. Бриджит винаги й бе помагала за коледното пазаруване, но сега Тали не помоли Меган да го свърши вместо нея. Вече си бе взела поука да не бъде толкова зависима от асистентката си, както беше с Бриджит, и се стараеше повече да се справя сама. Искаше деловите им отношения да бъдат по-балансирани и дори леко дистанцирани. Това й се струваше по-разумно след всичко, което се беше случило. Меган прояви разбиране. Тя вече бе започнала да се превръща в ценно допълнение към живота на Тали.

— А ти как ще прекараш празника? — попита Тали.

— Коледното пазаруване никога не е било моята стихия. Тези празници никога не са същите след големи сътресения и болезнени преживявания, както е и с теб. Зная колко ти липсва баща ти.

— Така е — призна тя. — Но той беше на осемдесет и шест, така че, макар ужасно да ми липсва, все пак това е естественият ход на живота. — Което съвсем не беше така в случая със съпругата на Джим.

— Трябва да уточним датата, когато ще отидем на пързалката да караме кънки — напомни й Джим и обеща: — Ще ти се обадя веднага щом се прибере Джош.

Затова тя не се изненада, когато той пак й позвъни след четири дни. Тя седеше на бюрото, мислеше за Бриджит и се питаше каква ли ще бъде нейната Коледа в затвора. Дори не можеше да си го представи, а и не искаше. Видя, че я търси Джим, и вдигна телефона. Той я поздрави въодушевено за последния й филм. Както беше обещал, двамата с Боби бяха ходили да го гледат през уикенда и много го бяха харесали.

— Удивителен е! — Сега, като я познаваше по-добре, Джим бе още по-впечатлен от уменията й като режисьор. Изпълнението беше невероятно. Боби беше харесал филма не по-малко от баща си.

На Тали й стана много приятно да го чуе.

— Благодаря ти — отвърна му топло. Филмът бе надминал всички рекорди в класациите за продажби, превръщайки се в ненадминат хит за сезона. — Наистина всичко се развива много добре.

— Имам коледен подарък за теб — смени темата той. Тя не му бе купила нищо, и внезапно се смути. — Вчера адвокатът на Бриджит се свърза с нас, както и с областния прокурор. Тя се е съгласила да се признае за виновна и по двете съдебни дела срещу нея, за да приключи всичко и да й се зачете времето, прекарано в ареста. Това означава, че не си длъжна да водиш гражданско дело за обезщетение, понеже след като Бриджит се е признала за виновна, от теб се иска само да сключиш споразумение с адвоката й за конкретната сума на обезщетението, което тя е склонна да ти плати. И с това всичко ще приключи. Няма да се налага да се явяваш в съда и да свидетелстваш. Никакви съдебни заседатели, никакъв процес… Почти всичко свърши, Тали — завърши той тихо.

Беше изпълнен с трепетна радост, че може да й поднесе такъв подарък. Много скоро тя можеше да загърби всичко, а той знаеше колко е важно това за нея. Очакването на насрочените съдебни процеси много й тежеше, а Джим знаеше от опит колко травмиращи могат да се окажат те. И докато не се приключи с всичко това, тя реално нямаше да е излекувана.

— Защо, според теб, се е съгласила на това? — попита Тали, едновременно изненадана и зарадвана. Това беше много важна новина.

— Вероятно защото нейният адвокат не е глупав. Тя не може да спечели нито едно от делата. Сега може да сключи много по-добра сделка с федералния прокурор и с щатския прокурор. С цел ограничаване на щетите. Ще се споразумеят колко години да прекара в затвора, вместо да се стига до процес, при който съдебните заседатели може да отсъдят максимално наказание по двете престъпления. За нея би било истинско самоубийство да се яви в съда. Постъпва правилно, а това улеснява гражданския иск, ако е благоразумна, което тепърва предстои да се разбере. Но се надявам, че ще прояви здрав разум. Това наистина е единственият й шанс.

Той беше изключително доволен от благоприятния развой на събитията, а Тали започна да схваща какво има предвид Джим. И тя се зарадва.

— Честита Коледа, Тали — пожела й той с искрена топлина в гласа.

— Благодаря ти, Джим, за всичко. — И наистина изпитваше безкрайна благодарност към него. И двамата се чувстваха въодушевени.

— Сега остава да се уговорим за карането на кънки на лед след празниците — продължи той приятелски.

— Ще ми бъде много приятно — призна тя с искрена радост, като си спомни колко се бяха забавлявали при предишната си среща в залата за боулинг.

После се обади на Макс, за да й съобщи какво е направила Бриджит. Искаше й се да може да каже и на баща си. Кошмарът беше почти свършил. Може би това всъщност бе коледният подарък на Бриджит за нея. Или пък не. Може би го бе направила само заради себе си. Ограничаване на щетите, както го бе нарекъл Джим. Бе трудно да се каже. Но беше за добро. И за нея беше много добра новина.

 

 

Във вторник сутринта, между Коледа и Нова година, Тали и Макс закусваха в кухнята. Тали преглеждаше имейли на компютъра си, а Макс четеше вестник. Изведнъж извика толкова силно, че Тали едва не подскочи от стола.

— О, за бога! Какво става? — Тя постоянно беше нащрек за лоши новини, като последица от всичко, което я беше сполетяло. Джим й бе казал, че лошото е свършило, но може би не беше така. — Какво има?

Лицето на Макс грееше. Тя започна да чете на глас, с тона си, запазен за важни неща.

— Чета от рубриката, посветена на всички филми, пуснати за Коледа. Те предвиждат, че ще спечелиш Оскар за „Пясъчният човек“, а журналистът, който води тази рубрика, обикновено се оказва прав. Какво ще кажеш, мамо?

— Звучи чудесно, но не може да се вярва на всички тези предвиждания. Той просто предполага. Ще видим. — Номинациите щяха да бъдат обявени едва в началото на февруари. След това добави: — Досега два пъти бях номинирана, но не спечелих. — Но дори и само да я номинират, щеше да бъде страхотно за филма.

По-късно се оказа, че тя може да бъде номинирана и за наградите „Златен глобус“.

— Това е една много хубава и оптимистична прогноза — каза Макс и попита: — Ако те номинират, може ли да дойда с теб? — Искаше да е сигурна отсега, че ще присъства на събитието.

Тали си спомни, че на предишната си номинация бе отишла с баща си, но и с Макс щеше да е забавно. Всъщност Макс я бе придружавала и преди, но понякога вечерта на церемониите можеше да е много дълга и скучна. Определено щеше да е изумително, ако спечели „Оскар“, при това в присъствието на Макс. Тази мисъл я изпълваше с трепетно очакване.

Време беше отново да започне да води нормален живот. След като Бриджит се призна за виновна по всички обвинения, Тали поне не трябваше да се тревожи за съдебните процеси. Нещата най-после започнаха да се уреждат. И може би в бъдеще я очакваше един „Оскар“. Но не смееше да се надява на това. Беше само едно глупаво предвиждане — Тали го знаеше, но щеше да е невероятно, ако спечели. Беше вълнуваща мечта.

Следобед Джим й се обади и също я поздрави заради статията. Каза, че се надява тя да спечели. Предложи й да се срещнат след няколко дни, за да отидат на пързалката. Всички очакваха тази среща с нетърпение.

— Как изкарахте Коледа? — попита той.

— Скромно. Тихо. Приятно. Много ни липсваше баща ми — честно призна тя, — но се забавлявахме. И оттогава сме все заети.

Когато Макс си беше у дома, времето винаги летеше по-бързо за Тали. Той каза същото за своя син Джош. Съобщи й, че след Нова година ще заведе двете момчета на ски в Скуо Вали, затова предложи да се видят на пързалката вечерта преди Нова година.

Макс и Тали се срещнаха с тримата мъже от семейство Кингстън при пързалката в четвъртък вечерта. Макс донесе кутия с ореховки, които беше направила за тях. Петимата прекараха няколко часа на леда, непрекъснато се смееха и шегуваха помежду си. Джош се оказа най-добър на кънки, тъй като наскоро бе карал в Мичиган. Той хвана Макс за ръката и двамата започнаха да се плъзгат с лекота. Той я придържаше да не падне, а Боби се пързаляше по-бързо с приятелите си. Джим и Тали се носеха доста по-бавно по ледената пързалка, разговаряха и се смееха. Накрая седнаха на пейката, за да си поемат дъх след цял час на леда. Много се забавляваха. Тали беше с розови наушници и ръкавици в същия цвят. Приличаше на хлапачка, с розови бузи и блеснали очи, а Джим не изглеждаше много по-голям от синовете си. Бяха приятна група, привличаща вниманието на хората, докато се пързаляха заедно.

— От цяла вечност не съм се забавлявала така — рече Тали с усмивка.

— Нито пък аз. Но винаги прекарвам чудесно, когато съм с теб — промълви Джим и за миг доби срамежливо изражение. — Надявам се, разбираш, че обикновено не запознавам децата си с хората, с които работя. — Не пожела да използва думата „жертви“, но тя разбра какво има предвид. — Ти си забележителна жена, Тали. За мен е чест, че те познавам. Иска ми се да можех да уредя по-благоприятен резултат за теб, или това изобщо да не се бе случвало. Но след като вече се е случило, се радвам, че ми възложиха твоя случай и имах възможност да те опозная.

Двамата бяха започнали да се чувстват като приятели и наистина се бяха сближили, след като той стана участник в най-трудните и тежки събития в нейния живот.

— И аз се чувствам по същия начин. Мисля, че ти свърши изумителна работа. Ако не беше ти, никога нямаше да успеем да изобличим Бриджит и да я спрем. Просто съм благодарна, че всичко вече отмина.

Тя бе успяла да преодолее проблемите по-добре, отколкото той бе очаквал. С всяка следваща среща му се струваше все по-силна и уверена. Освен това беше и много привлекателна жена, толкова мила и нежна, че той я харесваше все повече и повече и бе все по-привързан към нея. Никога не бе отделял от личното си време за някоя „жертва“, както правеше с Тали. Обичаше да бъде с нея и след всяка среща искаше да я види отново.

— Не искам да си мислиш, че това е нещо обичайно за мен. Всъщност — отклони той поглед за миг, преди отново да се загледа в зелените й очи, — не съм излизал на срещи с жени, откакто Джийни почина.

— Разбирам — промълви тихо тя, свали единия си розов наушник и го потупа по ръката, а той нежно пое ръката й в своята.

— Ще вечеряш ли някой път с мен, Тали? — попита я той с предпазлив поглед. Боеше се, че ще му откаже, че е съсипал всичко, което споделяха сега.

Тя се усмихна и кимна.

— С удоволствие.

При тези думи той засия. После стана и й помогна да се изправи. Тя току-що му беше дала всичко, което искаше, и Джим се боеше да каже нещо повече. За пръв път не се чувстваше нелоялен към покойната си съпруга, задето се интересува от друга жена. Беше сигурен, че тя щеше да хареса Тали, ако можеше да я види отнякъде. Щеше да й допадне колко внимателно се държи тя с момчетата му, а Макс беше прекрасно момиче. Изглежда, всички те много си допадаха. И трите им срещи досега бяха забавни и приятни. Джим вече бе предупредил Джош да не се държи зле с Макс, а синът му тържествено обеща, че няма да се случи нищо подобно. Джим не искаше нещо да се обърка в прекрасните им отношения. Тали бе преживяла достатъчно злини, както и Макс.

До края на вечерта младежите се пързаляха заедно; от време на време Джим и Тали се присъединяваха към тях. През паузите седяха на пейката и разговаряха. Джим каза, че иска да я заведе в ресторанта „Джорджо Балди“, където според него предлагаха най-добрите спагети в света.

На никого не му стана приятно, когато вечерта започна да клони към своя край. Неохотно си тръгнаха от ледената пързалка, защото вече щяха да затварят. Беше единайсет вечерта; бяха там от цели четири часа. По-младите членове на двете семейства никак не изглеждаха уморени. Но на сутринта тримата мъже Кингстън трябваше да потеглят за Скуо Вали за своята тридневна ски ваканция. Момчетата обещаха да се обадят на Макс, като се върнат, а Джим и Тали се спогледаха продължително на сбогуване и той я целуна по бузата. Те първи си тръгнаха от паркинга и Тали им махна. Вечерта беше чудесна, а по всичко личеше, че ще има и още такива срещи. Тя бе прекарала много приятно с Джим и момчетата; Макс също. Тя се бе облегнала на седалката в колата със затворени очи, заслушана в своя айпод. Тали шофира до вкъщи в пълно мълчание, потънала в мислите си.

 

 

Тали не се чу с Джим цяла седмица след завръщането му от Скуо Вали. Той беше зает с работа по множество нови случаи, които се бяха струпали върху бюрото му още от първия работен ден на новата година. Обади й се в деня, когато Бриджит се призна за виновна по обвинението във финансови злоупотреби, документни измами, злоупотреба с доверие и укриване на данъци. Тя се беше признала за виновна по всички обвинения. Както и за убийство първа степен. Произнасянето на присъдата бе насрочено за началото на април. В отдела за пробации сега изготвяха доклада преди съдебния процес и препоръките си към съдията. Джим каза, че вероятно ще получи десетина години, защото се е признала за виновна. В противен случай можеха я да осъдят на двайсет години или на доживотен затвор. Така че с това признание Бриджит беше спечелила много. При това положение гражданският иск на Тали щеше да бъде разрешен чрез споразумение за изплащане на обезщетение. В протокола за признаване на вината на Бриджит бе включена и клауза за пълно обезщетение на нейната жертва. Джим предупреди Тали, че тя може би няма да успее да си върне много, ако Бриджит е похарчила или укрила откраднатите пари, но все пак щеше да получи нещо. Така че, с изключение на произнасянето на присъдата и преговорите за обезщетението на Тали, с всичко останало беше приключено. На Тали й бе спестено мъчителното преживяване да се явява на съдебния процес. Тя се почувства безкрайно облекчена.

— Ти присъства ли в съда, когато тя се призна за виновна? — полюбопитства Тали.

— Да, бях там.

— И как се държа тя?

Той се поколеба за миг. После разказа на Тали всичко съвсем откровено, макар да беше болезнено.

— Тя беше хладна, спокойна, овладяна. Без никакъв признак за емоции. Не изглеждаше уплашена. Прочете признанието за вината си с непоколебим, силен тон, без никакви сълзи, без дори да трепне. През цялото време гледаше съдията право в очите. Тя е завършен социопат, отначало докрай. Косата й бе измита и грижливо сресана. Дори беше облечена с много секси рокля, за която вероятно ти си платила.

За Тали беше шокиращо да го чуе. Дори не можеше да си го представи.

— Не разбирам — каза тихо Тали.

— И не би могла. Такива хора са чужди на повечето от нас. Ето защо толкова често остават безнаказани. Не можем дори да си го представим — затова не ги подозираме, докато те ни лъжат, мамят, крадат, изневеряват ни, а понякога стигат и до убийства. Доста стряскаща история. Съжалявам за Хънтър Лойд — каза той тихо. — Но се радвам, че ти не си била на мястото му.

— Аз също — промълви тя.

Мислеше си за Макс. За нея би било истинска катастрофа, ако майка й бе загинала.

— Какво ще се разберем за нашата вечеря? Удобно ли ти е в петък вечерта? — попита той. Страхуваше се, че може да е размислила.

— Идеално. — Тази сутрин Макс се беше завърнала в Ню Йорк, и сега Тали беше свободна. Тя не се срещаше с други хора и тъй като в момента не работеше, разполагаше с много време. Засега беше заета само с преговори с инвеститорите за следващия си филм.

— Ще те взема в седем и половина — обеща той.

И двамата се усмихваха, когато затвориха.

В петък вечерта Джим пристигна точно навреме. Тали бе щастлива да го види. Новината, че Бриджит се е признала за виновна, действително й помогна през цялата седмица да се чувства облекчена, по-свободна, отколкото от месеци насам. А Грег беше придвижил напред преговорите за споразумението по гражданския иск, за да получи поне част от откраднатите пари. Макар и бавно, всичко се подреждаше благоприятно за нея и болката и разочарованието оставаха зад гърба й.

По време на вечерята двамата с Джим разговаряха неуморно за работата, за децата си, за бъдещите им семейства, когато решат да ги създадат. Вечерта премина неусетно, а храната в ресторанта на Джорджо Балди беше точно толкова вкусна, колкото й беше обещал Джим. Когато я изпрати до дома й, той се поколеба за един дълъг миг, докато стояха пред къщата. Накрая я целуна нежно по устните. После я погледна загрижено и призна нежно:

— Само искам да знаеш, че досега не съм целувал никоя жертва.

— Аз не съм жертва — прошепна тя. — И вече никога няма да бъда.

Тя несъмнено се възстановяваше съвсем успешно. Той се усмихна. По време на вечерята му беше казала, че същия ден получила поредното писмо от Програмата за идентификация на жертвите с нейния номер, написан върху плика, но моментално го изхвърлила.

— Знаеш какво искам да кажа — продължи той. — Никога не съм започвал връзка по време на работа. — Вече й го бе казал, когато бяха на пързалката, но искаше да е сигурен, че тя се е уверила в искреността му. — Не искам да си мислиш, че се опитвам да се възползвам от хората, с които работя.

Но тя никога не си го бе мислила. Преди той да я целуне, смяташе, че са просто приятели.

— И аз имам проблем — призна Тали, след като бяха толкова честни един към друг, което много й харесваше. За нея това винаги беше извънредно важно, а сега — повече от всеки друг път. — Не съм сигурна дали ще мога отново да се доверя на някого. — Изглеждаше много сериозна. Той се засмя, което я сепна. — Говоря сериозно — заяви тя.

— Знам и не те обвинявам… но ако не можеш да се довериш на един агент от ФБР, на кого да вярваш тогава?

Тя се замисли за момент, после се усмихна.

— Имаш право.

— Това може да се окаже най-безопасната връзка, която си имала. Не искам да звучи нахално, но… — Тя го целуна, преди да успее да довърши изречението.

И двамата бяха забравили вкуса на целувките. Тя беше изтласкала всичко от главата и сърцето си, а той вярваше, че е умрял заедно с Джийни, но сега разбра, че не е така. Беше съвсем жив, както и тя. И като вдигна очи към лицето му, тя нямаше представа какво ще се случи, но знаеше, че може да му вярва, и се чувстваше защитена.