Аня Сноу
Съдбоносно желание (15)

Епилог

Джон беше в новата си къща, смеейки се на брат си. Родителите им се бяха върнали и намериха синовете си живи и оцелели, след като живяха без тях. Джон така и не им беше казал, че бе станал безсмъртен и че Ейра също е такава. Осъзнаваше, че ще дойде време, когато както те, така и брат му ще се питат защо Джон не се променя. И тогава, може би, щеше да им разкрие истината.

— Ще те направя безсмъртен — каза му Зевс.

— Какво? — попитаха в един глас Джон и Ейра.

— Искам дъщеря ми да е щастлива и това ще стане, ако е с теб — започна кралят на боговете. — Ще те направя безсмъртен, за да бъдете заедно завинаги.

Последвалото не беше много приятно, но Джон го изтърпя, за да може да е с нея. Изгуби съзнание, а когато се събуди, видя Ейра да го гледа с любов. Зевс си беше отишъл, а Джон вече бе безсмъртен. Всичко след това се промени. С Ейра решиха да заживеят заедно, затова си купиха нова къща и се нанесоха веднага. Поддържаха връзка с Вея, която беше щастлива и също живееше с любовта на живота си. Томас също бе безсмъртен, което им гарантираше, че винаги ще бъдат заедно. През тази една година и Майк си бе намерил майстора в лицето на красива и опърничава жена. Направиха двойна сватба, той с Ейра и Майк с неговата любов.

— Ехо, Джон, слушаш ли ме? — изкара го от спомените му Майк.

— Да — излъга Джон.

Майк се засмя, усетил лъжата, но не каза нищо. Доста се бе променил през това време, е, от време на време отново дразнеше по-големия си брат. Джон нямаше как да не благодари на съдбата, че живееха в различни къщи.

— Хей, момчета — чуха да ги викат два женски гласа.

Джон и Майк видяха към тях да идват две красиви жени и побързаха всеки да прегърне съпругата си. Прекараха целия ден заедно, а вечерта ги изпратиха.

— Как си? — попита го Ейра.

Джон се намръщи и леко целуна съпругата си по челото.

— Добре, защо?

— Питам, защото все още не мога да свикна, че си безсмъртен — искрено каза Ейра.

Джон отново я целуна този път нежно по устните, с толкова много любов.

— Свикни с това — прошепна й той. — А ти как си?

— Добре съм — отвърна му Ейра. — Разговарях с Вея.

Джон се усмихна, през тази година Вея и Томас се бяха превърнали във верни приятели за тях. Общуваха почти всеки ден, а двете жени си звъняха постоянно и обсъждаха най-различни неща. Джон не питаше, а и Ейра щеше да му отговори, че не е негова работа. За това ги оставяше, а и се радваше, че са толкова близки и добри приятелки.

— Как е тя? — заинтригувано попита Джон.

— Добре е, с Томас са се преместили в друг град, без да се безпокоят, че някой ще ги раздели.

— Така трябва да бъде — съгласи се и той.

Ейра се надигна и го целуна, Джон отвърна на целувката като я задълбочи.

— Обичам те — прошепна й между целувките.

— И аз теб — отвърна му тя.

Двамата се отдадоха един на друг, знаейки, че ще бъдат заедно винаги.

10 години по-късно

Ейра се засмя на двамата боричкащи се пред нея. Джон си играеше с малкия им син, който беше пълно копие на баща си. Външно синът им Дейвид приличаше на баща си, но характерът му беше на Ейра. Гледайки ги, тя си спомни как преди пет години света й се бе преобърнал и станал още по-прекрасно място. С Джон бяха щастливи, не само като родители, но и като двойка.

— За какво си се замислила? — попита я Джон, здраво прегърнал сина им.

— За нищо — отвърна му Ейра с усмивка и се присъедини към тях.

Прегърна малкото момче и целуна Джон. Двамата се погледнаха с цялата любов, която чувстваха един към друг. После прегърнаха сина си, целунаха го по бузите, а той се засмя, което ги накара и те да се разсмеят. Останаха там, щастливи и заедно. Желанието на Джон, изречено на плажа, бе чуто от съдбата. Бе станало тяхното съдбоносно желание.