Джеймс С. А. Кори
Войната на Калибан (44)

43.
Боби

Всички пропускаха нещо. Чувството беше все едно някъде дълбоко в ума й някой чука и настоява да влезе. Боби се зае да премисли отново нещата. Разбира се, по всичко личеше, че този гад Нгуен смята да унищожи „Росинант“, без да му пука за високопоставения земен политик на борда. Авасарала бе заложила на това, че присъствието й ще накара корабите на ООН да отстъпят. Явно щеше да загуби. Шестте разрушителя все още се носеха към тях.

Но по петите им летяха и шест други кораба.

Включително, както бе отбелязала току-що пред Холдън, два бързи кръстосвана от клас „Раптор“. Върхът на марсианската военна технология и напълно способни да се справят с всеки разрушител на ООН. С тях имаше и четири марсиански разрушителя. Те може и да бяха по-добри от земните, а може и да не бяха, но с двата кръстосвача по фланга си имаха значително предимство в тонажа и огневата мощ. И следваха корабите на ООН, за да се уверят, че те няма да направят нещо, което да ескалира военния конфликт.

Като например да убият единствения земен политик, който не подскачаше от нетърпение при мисълта за война с Марс.

— Хей, знаете ли какво? — каза Боби, преди да е осъзнала, че се кани да заговори. — Хрумна ми една идея…

Каюткомпанията притихна.

Боби внезапно бе завладяна от неловкия спомен как беше заговорила в конферентната зала на ООН и съсипала военната си кариера. Капитан Холдън, сладурът с твърде високо самомнение, я зяпаше глуповато. Приличаше на много ядосан човек, който си е загубил мисълта насред гневната си тирада. Авасарала също я зяпаше. Макар че, след като се бе научила да различава по-добре израженията на старицата, Боби не виждаше у нея гняв. Само любопитство.

— Ами — поде Боби, като прочисти гърлото си, — има шест марсиански кораба, които следват корабите на ООН. И ги превъзхождат по сила. И двата флота се намират в повишена бойна готовност.

Никой не помръдна, нито пък заговори. Любопитството на Авасарала се бе сменило с мръщене.

— Така че — продължи Боби, — може би те ще проявят желание да ни помогнат.

Мръщенето на Авасарала се бе усилило.

— От къде на къде — попита тя — на марсианците ще им пука дали ще бъда убита от собствения си проклет флот?

— Нещо пречи ли да ги попитаме?

— Не — каза Холдън. — Мисля, че не. Всички други на същото мнение ли са?

— Кой ще им се обади? — попита Авасарала. — Ти? Предателката?

Думите й подействаха като удар в стомаха. Но Боби осъзна какво прави старицата. Атакуваше я с възможно най-лошия марсиански отговор. Преценяваше реакцията й.

— Да, мога да открехна вратичката — каза Боби. — Но вие сте тази, която ще трябва да ги убеди:

Авасарала се взира в нея цяла една дълга минута, а после каза:

— Добре.

* * *

— Повторете, „Росинант“ — помоли марсианският командир. Връзката беше идеално чиста, все едно се намираха в една и съща стая. Но не качеството на звука смущаваше мъжа. Въпреки това Авасарала заговори бавно, като произнасяше отчетливо думите.

— Тук е помощник заместник-секретарят на ООН Крисджен Авасарала — повтори тя. — Отцепнически елементи от флота на ООН се канят да ме атакуват, докато пътувам към системата на Юпитер с мироопазваща мисия. Спасете ме, мамка му! Ще ви се отплатя, като разубеди правителството си да превърне планетата ви в стъкло.

— Ще трябва да препратя това на висшестоящите — съобщи командирът. Не използваха видеовръзка, но усмивката в гласа му бе ясно доловима.

— Обадете се на когото трябва — каза Авасарала. — Само вземете решение, преди тия негодници да почнат да ме засипват с торпеда. Става ли?

— Ще се постарая, госпожо.

Кльощавата — казваше се Наоми — прекъсна връзката и се завъртя да погледне към Боби.

— Я обясни пак, защо ще ни помогнат?

— Марс не иска война — отвърна Боби, надявайки се, че не говори наизуст. — Ако разберат, че гласът на разума в ООН се намира на кораб, който всеки момент ще бъде унищожен от земни разрушители, логично е да се намесят.

— Имам чувството, че говориш наизуст — каза Наоми.

— Освен това — добави Авасарала — току-що им дадох разрешение да стрелят по флота на ООН без политически последици.

— Дори и да ни помогнат — намеси се Холдън, — няма начин да попречат изцяло на корабите на ООН да стрелят по нас. Ще ни трябва боен план.

— Току-що сглобихме наново тази проклетия — оплака се Еймъс.

— Аз все още смятам, че трябва да качим Пракс и Наоми на „Рейзърбек“ — каза Холдън.

— Започвам да си мисля, че идеята е лоша — поклати глава Авасарала. Отпи от кафето си и направи гримаса. На старицата определено й липсваха петте чаши чай дневно.

— Обяснете — подкани Холдън.

— Ами, ако марсианците решат, че са на наша страна, това поставя онези кораби на ООН в съвсем различна ситуация. Не могат да ни победят всичките седем, ако разбирам правилно сметките.

— Дотук ясно — съгласи се Холдън.

— Така че в техен интерес е да не останат в учебниците по история като отцепници. Ако конспирацията на Нгуен се провали, всеки от неговия отбор ще получи минимум военен съд. Най-добрият начин да предотвратят това е, като се погрижат аз да не преживея битката, независимо кой победи.

— Което означава, че ще стрелят по „Роси“ — вметна Наоми. — Не по скутера.

— Разбира се, че не — възрази със смях Авасарала. — Защото е напълно естествено аз да съм на скутера. Допускате ли дори за секунда, че те биха повярвали, че така отчаяно се мъчите да защитите бягащ кораб, на който аз не съм? А се обзалагам, че „Рейзърбек“ няма от онези ОО, за които говорихте. Нали?

За изненада на Боби Холдън кимаше, докато слушаше Авасарала. Тя почти го бе отписала като всезнайко, влюбен само в собствените си идеи.

— Да — потвърди капитанът. — Напълно сте права. Те ще изстрелят всичко, което имат, по „Рейзърбек“, докато се опитва да се измъкне, а той не разполага със защита.

— Което означава, че всички ще живеем или ще умрем на този кораб — въздъхна Наоми. — Както обикновено.

— Та както вече казах — изтъкна Холдън, — ще ни трябва боен план.

— Екипажът е доста малоброен — отбеляза Боби, след като разговорът вече бе навлязъл в нейната професионална област. — Къде седят обикновено всички?

— Старши офицер — каза Холдън и посочи към Наоми. — Занимава се също така с електромагнитните бойни средства и противодействието на такива. И е доста добра, като се има предвид, че никога не го е правила, преди да се сдобием с този кораб.

— Механик… — продължи той, посочвайки към Еймъс.

— Омаслена маймуна — прекъсна го Еймъс. — Старая се да попреча на кораба да се разпадне, когато в него има дупки.

— Аз обикновено заемам място на тактическия пулт — каза Холдън.

— Кой ви е стрелецът? — попита Боби.

— Тук — обади се Алекс и посочи към себе си.

— Едновременно пилотираш и прехващаш мишените, така ли? — поинтересува се Боби. — Впечатлена съм.

И без това тъмната кожа на Алекс потъмня още малко. Провлаченият му говор бе започнал да става от дразнещ очарователен. И много сладко се червеше.

— О, не. Обикновено капитанът ги прехваща от пулта. Но аз трябва да командвам огъня.

— Ето това е — каза Боби и се обърна към Холдън. — Дайте ми оръдията.

— Не се обиждай, сержант… — започна той.

— Сержант-оръжейник — поправи го Боби.

— Сержант-оръжейник — съгласи се с кимване Холдън. — Но имаш ли квалификация да командваш огъня на военен кораб?

Боби реши да не се обижда и вместо това му се ухили.

— Видях броните и оръжията, които носехте в шлюза. Намерили сте ДС в товарния отсек, нали?

— ДС? — не разбра Авасарала.

— Десантно снаряжение. Пехотинска екипировка. Не толкова добра като моята, но пълен комплект за половин дузина бойци.

— Да — потвърди Холдън. — Оттам ги взехме.

— Били са там, защото това е многоцелеви бърз кораб. Торпедоносец е само една от възможните му употреби. Друга е доставяне на абордажна група. А сержант-оръжейник е звание със съвсем конкретно значение.

— Да — каза Алекс. — Специалист по екипировката.

— От мен се изисква да владея отлично всякакви видове оръжейни системи, които може да се наложи да използва моят взвод или рота по време на акция. Включително оръжейните системи на кораб като този.

— Разбирам… — започна Холдън, но Боби го прекъсна с кимване.

— Аз съм вашият стрелец.

* * *

Подобно на повечето неща в живота на Боби, креслото на оръжейния офицер бе направено за по-дребен от нея човек. Предпазната мрежа се впиваше в бедрата и раменете й. Макар да бе преместила контролната конзола възможно най-далеч от себе си, тя пак бе прекалено близо, за да може да отпусне удобно ръце върху подлакътниците, докато работи. Всичко това щеше да е проблем, ако им се наложеше да правят резки маневри. А разбира се, щеше да им се наложи, щом битката започнеше.

Тя прибра лактите си колкото се може по-близо до тялото, за да не й се изкълчат ръцете при висока тяга, и донагласи ремъците. Така би трябвало да е добре.

От креслото си зад и над нея Алекс подхвърли:

— Всичко ще свърши бързо, по един или друг начин. Едва ли ще има време да ти стане прекалено неудобно.

— Много окуражително.

Холдън заговори по общия канал:

— Вече се намираме в зоната на максимална ефикасност на оръдията им. Могат да стрелят веднага или след двайсет часа. Така че останете закопчани в креслата. Напускайте ги само при опасност за живота или при пряка заповед от мен. Надявам се, че всички са си сложили правилно катетрите.

— Моят е прекалено стегнат — оплака се Еймъс.

Алекс се обади иззад нея, а миг по-късно се разнесе и ехото по радиоканала:

— Това е катетър тип кондом, партньоре. Слага се отвън.

Боби не можа да сдържи смеха си и протегна ръка назад, докато Алекс не я плесна.

— Тук в командния център цялото табло е зелено — съобщи Холдън. — Моля всички да докладват за нивото си на готовност.

— Всичко е зелено в пилотската кабина — отзова се Алекс.

— Зелено на електромагнитните бойни средства — каза Наоми.

— Тук долу сме готови — обади се Еймъс.

— Оръдията са на зелено и готови за стрелба — докладва последна Боби. Макар и привързана към кресло, твърде малко за нея, на краден марсиански боен кораб, командван от един от най-търсените мъже на външните планети, се чувстваше, адски добре да е тук. Потисна напиращия радостен крясък и вместо това изкара на екрана тактическия дисплей на Холдън. Той вече беше отбелязал шестте преследващи ги разрушителя на ООН. Боби маркира водача и изчака „Росинант“ да направи анализ на мишената. „Роси“ изчисли вероятността за попадение на по-малко от 0,1 процента. Тя започна да прескача от мишена на мишена, опитвайки се да свикне с уредите и времето за реакция. Чукна по един бутон, който извеждаше информация за мишената, и прегледа характеристиките на разрушителя.

Когато й омръзна да чете корабни характеристики, се върна на тактическия дисплей. Една малка зелена точица, преследвана от шест малко по-големи червени точки, те пък на свой ред преследвани от шест сини точки. Това не беше правилно. Трябваше земните кораби да са в синьо, а марсианските в червено. Тя каза на „Роси“ да смени цветовете. „Росинант“ бе обърнат към преследвачите си. На картата изглеждаше, че летят един срещу друг. Но всъщност в момента „Роси“ забавяше ход, за да позволи на корабите на ООН да го настигнат по-бързо. Всичките тринайсет кораба се носеха в посока към Слънцето. Просто „Роси“ го правеше с опашката напред.

Боби хвърли поглед на часовника и видя, че докато си играеше с контролните уреди, беше успяла да убие само петнайсет минути.

— Мразя да чакам битка.

— Не само ти, сестро — ухили се Алекс.

— Нямате ли някакви игри на това нещо? — попита Боби, потупвайки по конзолата си.

— Виждам, виждам… нещо, което започва с буквата Р — каза Алекс.

— Разрушител — отвърна Боби. — Шест торпедни апарата, осем ОО и бързострелно електромагнитно оръдие на кила.

— Позна. Твой ред е.

— Мамка му, как мразя да чакам битка.

* * *

Когато битката започна, започна отведнъж. Боби беше очаквала няколко пробни изстрела. Няколко торпеда, изстреляни отдалеч, просто за да проверят дали екипажът на „Росинант“ контролира напълно оръжейните си системи и дали всичко работи. Вместо това обаче корабите на ООН бяха скъсили разстоянието, докато „Роси“ набиваше спирачки, за да ги посрещне.

Боби гледаше как шестте разрушителя пълзят към червената линия на тактическия й дисплей. Червената линия бележеше мястото, от което пълен залп от всичките шест кораба щеше да преодолее отбранителната система на „Роси“.

Междувременно шестте марсиански кораба се приближаваха към зелената линия, която показваше оптималното разстояние за стрелба по корабите на ООН. Това беше една голяма игра на „шубе“ и всеки дебнеше да види кой ще трепне пръв.

Алекс си играеше с тягата в опит да се увери, че марсианците ще влязат в обсег преди земляните. Когато стрелбата започнеше, щеше да даде газ и да се опита да мине през бойната зона колкото се може по-бързо. Точно затова бяха тръгнали да посрещнат корабите на ООН. Бягането щеше да ги задържи в обсега им далеч по-дълго.

А после една от червените точки — бърз марсиански кръстосвач — пресече зелената линия и из целия кораб заехтяха аларми.

— Бързо движещи се обекти — съобщи Наоми. — Марсианският кръстосвач изстреля осем торпеда!

Боби ги виждаше. Малки жълто-оранжеви точки, които летяха с високо ускорение. Корабите на ООН реагираха моментално. Половината от тях се завъртяха да посрещнат преследвачите и откриха огън с електромагнитните и отбранителните оръдия. На тактическия екран пространството между двете групи бързо се изпълни с жълто-оранжеви точици.

— Приближаващи се торпеда! — изкрещя Наоми. — Шест по пресечен курс!

Половин секунда по-късно на контролния дисплей на Боби изскочи информация за векторите и скоростта на торпедата. Холдън беше прав. Кльощавата поясна си я биваше. Времето й за реакция бе изумително. Боби маркира и шестте торпеда за отбранителната система и корабът затрепери, когато оръдията откриха огън в бързо стакато.

— Сокчето пристига — каза Алекс и Боби усети как креслото й я убоде на половин дузина места. Във вените й се вля хлад, който бързо се превърна в пареща горещина. Тя тръсна глава, за да прогони образуващия се пред очите й тунел, докато Алекс броеше: — Три… две…

Така и не каза „едно“. „Росинант“ се заби в гърба на Боби, размазвайки я върху противоускорителното кресло. Тя в последния миг се сети да държи лактите си подравнени и така избегна счупването на ръцете си, докато всяка част от нея се опитваше да полети назад с ускорение от десет гравитации.

На тактическия дисплей шестте торпеда от първата вълна угаснаха едно по едно, докато „Роси“ ги проследяваше и унищожаваше. Вече бяха изстреляни и други, но сега цялата марсианска ескадрила бе открила огън срещу земляните и космосът около корабите се бе превърнал в хаос от огнени дири и взривове. Боби нареди на „Роси“ да прехваща всичко, движещо се по вектор на сближаване, и да стреля по него с отбранителните оръдия, уповавайки се на марсианската техника и вселенския късмет.

Превключи един от големите дисплеи към предните камери и той се превърна в прозорец към битката. Пред нея небето бе изпълнено с яркобели проблясъци и разширяващи се облаци газ от взривяващите се торпеда. Корабите на ООН бяха решили, че истинската заплаха са марсианците, и всичките шест се бяха завъртели да посрещнат врага. Боби накара компютъра да наложи върху екрана тактическа схема и изведнъж небето се изпълни с невероятно бързи петна светлина, когато той очерта всяко торпедо и проектил.

„Росинант“ се приближаваше бързо към разрушителите на ООН и тягата спадна до 2 g.

— Започва се — обяви Алекс.

Боби изкара на екрана системата за насочване на торпедата и взе на мушка дюзите на двигателите на два от корабите.

— Изстрелвам две — съобщи тя и пусна първите си две рибки във водата. Ярките огнени опашки озариха небето, когато торпедата излетяха. Индикаторът за готовност за стрелба светна в червено, докато корабът презареждаше оръдията. Боби вече се прицелваше в дюзите на следващите два земни разрушителя. В мига, щом индикаторът позеленя, стреля и с двете. Взе на прицел последните два кораба и провери как се движат първите й торпеда. И двете бяха изчезнали, свалени от кърмовите оръдия на разрушителите. Към тях се носеше вълна от бързо движещи се светлинни петна и Алекс сви рязко, за да се измъкне от линията на огъня.

Но това не бе достатъчно. В пилотската кабина засвятка жълто предупреждение за загуба на атмосфера, придружено от вой на сирена.

— Ударени сме — каза спокойно Холдън. — Изхвърлям атмосферата. Надявам се, че всички сте си нахлупили здраво шапките.

Когато Холдън изключи подаването на въздух, звуците в кораба заглъхнаха, докато накрая Боби чуваше само собственото си дишане и тихото съскане на радиото в шлема си.

— Уха — извика Еймъс. — Три попадения. Малки проектили, вероятно от отбранителни оръдия. Успяха да минат през нас, без да улучат нищо важно.

— Минаха през стаята ми — обади се ученият, Пракс.

— Бас държа, че са те събудили — каза весело Еймъс.

— Напълних гащите — призна Пракс без никакъв помен от хумор.

— Тишина — нареди Холдън, но в гласа му нямаше гняв. — Не говорете по този канал, моля.

Боби остави мислещата част на мозъка си да следи размяната на реплики. Тази част и без това не й трябваше в момента. Другата, която бе обучена да прехваща мишени и да изстрелва торпеда, работеше и без нейната намеса. Сега гущерът в подсъзнанието й командваше нещата.

Не знаеше колко торпеда е изстреляла, когато изведнъж блесна ярка светлина и екранът почерня за момент. Когато се включи отново, един от разрушителите на ООН беше разкъсан на две и въртящите се парчета се раздалечаваха бързо, оставяйки след себе си рядък облак газ и дребни отломки. Някои от тези точици, излитащи от разбития кораб, навярно бяха земни моряци. Боби изтласка тази мисъл. Гущерът ликуваше.

Унищожаването на първия кораб на ООН наклони везните и след броени минути останалите пет бяха тежко повредени или унищожени. Един земен капитан прати зов за помощ и моментално даде сигнал, че се предава.

Боби погледна към дисплея си. Три земни кораба бяха унищожени. Три тежко пострадали. Марсианците бяха загубили два разрушителя и един от кръстосвачите им бе сериозно повреден. „Росинант“ имаше три дупки от куршуми, които му бяха изпуснали въздуха, но никакви други щети.

Бяха победили.

— Мама му стара — възкликна Алекс. — Капитане, трябва да си вземем една такава.

На Боби й трябваше известно време, за да осъзнае, че говори за нея.

* * *

— Имате благодарностите на правителството на ООН — казваше Авасарала на марсианския командир. — Или поне на тази негова част, която ръководя аз. Сега отиваме на Йо да взривим още малко кораби и може би да предотвратим апокалипсиса. Искате ли да дойдете?

Боби отвори частен канал към Авасарала.

— Вече всички сме предатели — подхвърли тя.

— Ха! — отвърна старицата. — Само ако загубим.