Моника Пец
Седем дни сами (65)

65

Дворът на замъка беше утихнал. Лампионите се вееха от лекия ветрец, проблясваха пъстри светлини. Лицата бяха празнични, дрехите, настроението.

Каролине притегли Филип за брадичката. Точно под прозореца на Естел.

— Притесняваш ли се? — попита го.

— Защо да се притеснявам? — отвърна Филип.

— Не знам — отклони въпроса Каролине.

— Чувствам се така, сякаш ще искам ръката ти от твоите приятелки. Иначе всичко е наред.

— По-лошо няма как да стане — обади се Естел.

Филип и Каролине погледнаха нагоре.

— Ти си пробният камък за нашата толерантност — каза без заобикалки Естел. Не звучеше особено любезно, но пък беше самата истина.

Каролине поведе Филип нататък.

Рицарската зала беше неузнаваема. Кръглите полилеи блестяха. Из помещението се носеше миризма на пчелен восък. В средата на залата беше подредена дълга трапеза. Ослепително бели калъфи покриваха простите дървени столове. Върху тежката покривка бяха подредени букети, вази, винени чаши, стар порцелан и изкусно сгънати салфетки. След седем дни размотаване, по анцузи и плетени жилетки, господата и дамите се бяха облекли изискано и празнично.

— Постенето и празнуването вървят ръка за ръка. — Фалк поздрави Каролине и Филип.

Часът на Юдит беше настъпил. Бледа и нервна, тя очакваше срещата с бившия си любовник.

— Аз всъщност така и не съм ти се извинил — започна Филип предпазливо.

— Тогава не го прави и сега — каза Юдит.

Той я прекъсна:

— Ако ти преча, ще се махна. Това е твоят празник.

— Няма проблем — отвърна Юдит. — Ще се опитам да потисна негативните мисли и да не им обръщам внимание — добави упорито тя.

— Ще се получи ли?

— Не.

Филип пристъпи към нея. Юдит се отдръпна. Това беше повече, отколкото можеше да понесе.

— Ще седна възможно най-далеч от вас — извини се тя на Каролине. — Не мога да направя като теб. Не и толкова бързо.

Беа й махна.

— Ти да не би да я харесваш? — смая се Каролине.

— С Беа си приличаме — каза Юдит. — Само не знам как биха живели заедно две такива като мен.

Каролине стисна ръката й. Всичко беше наред.

Носеха плата със зеленчуци, поднасяха вода във винени чаши. Алкохолът беше табу. Това не помрачи доброто настроение.

— Не се нахвърляйте на храната. Иначе стомахът ви ще се разбунтува — предупреди Беа. — Вие преминахте към един по-здравословен начин на живот. Сега трябва само да се придържате към наученото.

Фалк допълни:

— Не яжте прави, докато ходите, пред телевизора, между две телефонни обаждания, пред компютъра. Намирайте време да се погрижите за себе си.

Каролине се огледа наоколо. Юдит разговаряше оживено с Беа, Ева обсъждаше с Фалк миналото. Тя установи учудено, че в групата се бяха създали нови отношения. В последните дни Каролине така бе погълната от себе си и проблемите на приятелките си, че й беше убягнало какво се случва в замъка. Мълчаливата дама с „балеринките“, която се оказа, че не е никаква бивша балерина, а служителка в една здравна каса, седеше до дребната Симоне с неизменната си строга прическа. Симоне не само беше укротила буйната си коса и прибрала изскачащите кичури, тя като цяло изглеждаше отпочинала. За Каролине те бяха идеална двойка: балерината мълчеше неподвижно както винаги. Симоне говореше. Отново както винаги. Най-после си бе намерила слушател, който да не й бяга, нито да възразява на коментарите й. Каролине се озърна за дъщерята на не-балерината. Направо не можеше да я познае. Сивата мишка, която едва се вписваше в групата, сега беше току-що изрусена и флиртуваше с Хаген Зайфритц.

Лицата изглеждаха поизтънели, порозовели, панталоните на всички участници бяха поразхлабени. Настроението беше прекрасно. Точно преди отпътуването хората се бяха сближили.

Само Филип още не беше много убеден в полезността на мероприятието:

— Положителното въздействие на постенето още не е доказано научно.

— Което не означава, че няма такова — отвърна замислено Фалк.

Под масата скимтеше дакелът. Сигурно защото господарката му току-що се беше произнесла за предимствата на вегетарианската храна за кучета. Или може би се досещаше, че любовта му към двете индийски патици щеше навеки да остане несподелена?

Но най-силно се чуваше гласът на вече не така сдържания шофьор, който тази вечер доказа, че умее да води дълги монолози. С много мимики и жестове той сподели как тъстът и тъщата му, и двамата птичари-многознайковци, се пошегували с него при първото му посещение с някакъв изкуствен папагал.

— По-рано бях пълен неудачник — разказваше възторжено той. — После се появиха работата, семейството, червеното вино и рутината.

До него Валклюре закима отривисто.

— Догодина ще сваля двайсет килограма и меланхолията си — зарече се тя. — Това беше само началото.

Всички измърмориха нещо в знак на съгласие.

Само Грета намираше събитието за тъпо. Тя ревеше, крещеше, търкаше си очите и извиваше малкото си телце. Беше нахранена, преповита, утешаваха я, пееха й песни, люлееха я — нищо не помагаше. Нищо не можеше да я отклони от грижите й. Грета ревеше гръмогласно.

— Понякога човек трябва да се съобразява, че има и други хора — каза високо господин Айзерман.

— Все пак Кики разнася вашата пенсионна осигуровка — обясни Каролине.

— Нищо чудно, че детето реве — рече компетентно госпожа Айзерман. — Такова малко бебе има нужда от някой, който постоянно да се грижи за него. Нормално е децата да откачат.

Естел погледна заинтригувано към Айзерман.

— Абе какъв ви е проблемът на вас? Лошо детство? Или се предава по наследство?

Беа тайно се изкикоти:

— Надявам се, че тези двамата вече няма да ни препоръчват на приятелите си. — Откакто се примири, че не може да излезе наглава с хора като Айзерман, камък й падна от раменете.

— А няма ли да получим формуляри, където да отбележим предложенията си за подобрение? — сети се господин Айзерман.

— Би било добре да обобщим как е най-добре за нас — присъедини се към него жена му.

— На нас ни е добре — отвърна Естел. — И без формуляр.

Тя остави салфетката си. Не е като да не си знаеше отпреди: групите не бяха за нея. Време беше да се приключи с това. Естел напусна тържеството заедно с Кики и Грета. Каролине тикна заговорнически в ръката й ключовете за колата.

— В случай, че бързаш.

Кики и без това щеше да пътува с влак, а Юдит и Ева можеха спокойно да се приберат на следващия ден заедно с нея и Филип.

Естел прие с благодарност предложението да вземе колата й.

— Ако някога се влюбя в жена, то това ще си ти — каза тя и изчезна.

Каролине се облегна назад. Какво й ставаше? Труден въпрос. Тя гледаше как Филип разговаря професионално с Фалк. Като че ли никога не се бяха разделяли. Толкова добре познаваше жестовете и маниерите му. Проследи как той оставя ножа на покривката, как си пълни чинията, после рови безучастно в яденето и не оставя Фалк да се изкаже. Каролине забеляза как прокарва ръка по косата си. От десетилетия той ровеше в косата си с този характерен жест. На светлината на полилеите блесна халката му. Това беше шок.

Допреди петнайсет минути тя си бе въобразявала, че може да започне на чисто. Но простичкият жест на Филип да си сложи отново халката развали всичко. Вместо да се опитва внимателно да се сближи отново с нея, той бе обявил пътя, по който току-що бяха поели, за изминат. Толкова ли беше сигурен, че всичко ще се върне постарому? Сериозно ли очакваше, че у дома тя ще си сложи халката, ще разопакова багажа и мълчаливо ще отстрани последните следи от Сиси? И после пак ще започне брачното всекидневие? Каролине се наслаждаваше на приключението, а Филип искаше да се върне в брачния хомот.

И докато приятелките говореха, надвикваха се, разказваха и се наслаждаваха на всяка хапка от вечерята като на непознат досега деликатес, Каролине усети, че изпада в паника. Сладкото напрежение от флирта нямаше да бъде вечно. Какво щеше да последва? Отново потапяне в брачното всекидневие? Отново да свиква със странностите на Филип? Да живее с него? Да чака да се появи поредната Сиси? Без да забележи, Каролине беше прежалила Филип. Само за някакви си двайсет и пет месеца траур! Беше намерила най-краткия път. Без каквато и да е навигационна система.