Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Sieben Tage ohne, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Людмила Костова, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- karisima (2016)
Издание:
Моника Пец. Седем дни сами
Немска. Първо издание
ИК „Enthusiast“, София, 2013 г.
Редактор: Велислава Вълканова
Коректор: Людмила Стефанова
Предпечат: Митко Ганев
Художник: Барбара Тобен
ISBN: 978-619-164-169-0
История
- — Добавяне
23
Каролине се обърна по гръб. Безпомощно като майски бръмбар.
„Компресът на черния дроб гарантира оптимално отпускане“, беше обещала Беа, когато й постави горещата ленена кърпа на корема. В нея бе увита топла бутилка, а отгоре й — още една кърпа. Влажният компрес трябваше да изземе топлината изпод десните ребра, да стимулира кръвообращението и пречистването на черния дроб и да осигури следобедния сън на Каролине. На теория. Кики сновеше напред-назад и внасяше оживление в стаята, която отсега нататък щяха да си делят двете. Без видима причина тя подреждаше своите дрехи, книги, бележки и моливи. Присъствието й се усещаше на всеки сантиметър. Все нещо не й харесваше.
— Имам остра непоносимост към хотели — каза тя. — Все трябва да преподреждам.
Отмести нощното шкафче и видя умрял бръмбар.
— Защо бръмбарите винаги умират по гръб? — питаше се Кики.
— Вероятно защото са твърде слаби, за да се обърнат, а после да умрат от глад — предположи Каролине.
С това илюстрираше и собственото си душевно състояние. Да лежи неподвижно, да се отпусне, да не мисли за нищо, това не беше за Каролине. Идеше й да се откаже. Всичко й липсваше: храна, чаша вино, заетост, постоянно звънящият телефон, запълненият до дупка календар. Тя не беше свикнала да се занимава необезпокоявано със себе си и собствените си усещания. Каролине се развличаше с шетането на Кики. В нейния двустаен апартамент всяко нещо си имаше точно определено място. Сега й доставяше удоволствие, че край нея се мотае някой, който създава безредие, суматоха и изненади. Кики бутна бюрото до прозореца, сложи креслото в ъгъла, извади някакъв копринен шал и го метна върху лампата, после постла леглото с топло одеяло. Навсякъде постави свещи и снимки. Накрая покри огледалото с кърпа.
— Последното, което ми се гледа в момента, е големият ми тумбак — каза Кики в отговор на въпросителния поглед на Каролине. — Последният мъж, който пожела да се срещне с мен, беше господин Ян от банката в Айгелщайн. За съжаление по погрешни причини.
— Отскоро имаш бебе — възрази Каролине.
— И бръчки — добави кахърно Кики. — Откакто Грета стана на шест месеца и половина, ми се появиха бръчки пачи крак.
— Единствената алтернатива на бръчките е преждевременната смърт — каза замислено Каролине.
Кики продължи сериозно:
— Понякога, когато отивам с Макс на площадката, всички ме мислят за бабата. Нищо чудно, като се има предвид, че не са виждали истинската.
— Родителите му още ли не са се обадили?
Кики поклати глава:
— Утре Талберг устройва годишното си есенно тържество. На поканата пишеше само името на Макс. Сякаш аз не съществувам.
— Ако искаш да се видите, покани ги ти.
Кики не беше убедена, че решението е толкова просто:
— И какво да им кажа? Сега работя в кафене. Ако ще се срещам с Талберг, то трябва да съм му на нивото. В момента се чувствам като градинско джудже. Малко дебело градинско джудже.
Кики се облегна назад, за да види резултата от разтребването си. С пипване тук-там тя бе успяла за половин час да превърне обикновената хотелска стая в дом.
— Ако Талберг не вижда таланта ти, и аз не знам — похвали я Каролине.
— Не искам семейство, в което цари вражда. Като вас с Филип, не бих понесла такова нещо — рече Кики.
Каролине рязко се изправи. С отпускането беше свършено.
— Как реши, че Филип ми е враг?
Кики се учуди от острата й реакция:
— Омразата се подразбира. При неговия двойствен живот.
Каролине усети, че й кипва.
— Да го мразя? Защо да го мразя? — изрепчи й се тя. — Що за смисъл би имал животът, ако от двайсет и петте години, прекарани с Филип, е останала омраза?
Кики се учуди на избухливостта й:
— Ще му простиш ли? След всичко, което ти причини?
Каролине дръпна топлата кърпа от корема си.
— Прочистването на черния дроб не е за мен — реши тя.
— Звучиш така, сякаш искаш отново да се съберете — продължи Кики.
Каролине излезе от стаята. Кики никога не беше виждала приятелката си толкова разстроена. Имаше усещането, че е казала нещо нередно. Но какво?