Моника Пец
Седем дни сами (20)

20

Пред тоалетните на партера цареше оживление. Кики се беше барикадирала в една от четирите кабини и се освобождаваше от чипса. Вероятно надхитрянето на вкусовите рецептори я беше накарало да поеме по-голямо количество от буламача в сравнение с приятелките си. Докато Каролине, Естел и Юдит си правеха разходки, тя не беше помръднала от тоалетната. Не смееше да се отдалечи и на метър от спасителното заведение. Така Кики имаше изключителната възможност да разгледа най-напред едновремешното казанче със синджир, а после и всяка плочка поотделно, и всичко това на фона на дискретна музика.

Някои парчета са в състояние да притъпят вандалщината и криминалната проява. Меките като памук мелодии, записани в тоалетните на приземния етаж на замъка, за да заглушат неприятните шумове, нямаше как да пробудят агресия у Кики. Тя прекара цяла вечност в това заведение. Боеше се, че сидито може всеки момент да започне отначало и да трябва отново да изтърпи парчето с флейтата, което я беше посрещнало. За щастие половин час си разменяха есемеси с Макс. Той не пишеше. Той изпращаше снимки. Макс и Грета в банята, Макс и Грета на закуска, в парка, с теглената кола, пред затворения автосервиз. На всички снимки Грета гледаше света с големи, любопитни ококорени очи. В никакъв случай не искаше да пропусне нещо. Баща и дъщеря. Двойка. Едно цяло.

Каролине и Ева не можеха да се начудят на това ново поколение бащи, чиято страст към бебетата не се изпаряваше дори от мокрото съдържание на пелените.

„Голям късмет си извадила с този мъж“, чуваше отвсякъде Кики. Понякога преставаше да разбира света. Когато Макс се грижеше за Грета, докато пише дипломна работа, получаваше аплодисменти, но когато Кики се грижеше за Грета, гонейки кариера, отсреща повдигаха вежди и питаха защо изобщо е родила дете. Когато Макс отиваше на работна среща с Грета, обявяваха го за супер татко, но ако тя направеше същото, излизаше, че постъпва непрофесионално. На никого не му хрумваше, че може би Макс е извадил късмет с нея. И най-вече на свекъра й. Негласното отхвърляне нараняваше самолюбието й. Също както килограмите от бременността.

„С лечебното гладуване ще започнете да гледате на тялото си по нов начин“, беше обещала госпожа Зенгер. Неприятният страничен ефект бе, че Кики започна да гледа по друг начин и на телата на своите колеги. Охкането, пъшкането и стененето от съседната кабина показваха, че и други са заети с вегетативни процеси. Тя предпочете да не споделя и обонятелните преживявания. Звуковите ефекти правеха от понятието „спокойно заведение“ пълна лъжа. Тази, която ги издаваше, можеше лесно да бъде разпозната по скимтящия дакел пред вратата на тоалетната. Облекчената въздишка до нея, последвала затръшването на вратата на тоалетната, можеше да се разпознае и без куче.

— Ева, това ти ли си?

— Тъкмо навреме — извика Ева. — Страхувах се, че няма да издържа.

Кики дочу трескав тропот, а после закопчаване на цип. Тя пусна водата. Шумът от водата определено беше по-приятен от предизвиканите от глауберовата сол шумове. Кики обичаше приятелките си. Но трябваше ли по тази причина да споделя всичко с тях? И насред цялата тази патърдия телефонът й иззвъня.

— Трябва да си предадете телефона — обади се Валкюре от съседната кабина.

Кики погледна дисплея и се ужаси:

— Това е Мол.

Гласът изкънтя в облицованото с плочки помещение.

— Днес? В събота? — учуди се от съседната кабина Ева.

— Някои хора са толкова стиснати. Ходят в събота в офиса, за да пият кафе на аванта — чу се гласът на Естел.

Така стана ясно кой е заел последното място до прозореца.

Телефонът на Кики звънеше силно и пронизително.

— Ами ако е нещо важно? — изхленчи тя. — Не мога да говоря с него със смъкнати до глезените гащи.

Но не можеше и да излезе.

— Изключете си най-накрая телефона! — тросна се изнервено Валкюре.

— Ако е нещо важно, ще се обади пак — каза Ева.

— Може да има още въпроси? Или конкретно предложение? Ако не могат да се свържат с мен, ще си намерят друг — отвърна припряно Кики.

— Кажи, че си на важна среща — предложи Естел.

— Това тук не е просто тоалетна. То си звучи като тоалетна — рече Кики.

— На изложение на порцелан си — разгорещи се Естел. — Санитарна керамика.

Отвън се чу шуртене на вода. Навъсената съмишленичка по постите беше напуснала кабината си и си миеше ръцете.

— Тъкмо си на представянето на нов модел чешмени кранове — предложи Естел.

Но вече беше късно. Телефонът спря да звъни. По сидито започна отново парчето с флейтата.

— Гадост — извика изтощено Кики.

— На кого го казваш? — чу се унило откъм Ева.