Моника Пец
Седем дни сами (15)

15

Каролине беше впечатлена. От Фалк. От непринудеността, с която водеше въведението. От концепцията на лечебното гладуване.

— Постенето е като разчистване на собствения дом от непотребни вещи. Нещо като седмица за почистване на тялото и душата — обясняваше той. — Постенето оставя празнина и така подготвя помещението за новото.

Изхвърлянето на непотребното, беше прочела Каролине, не е понятие от науката за храненето. Макар че звучи логично. Съзнателното въздържание отваря гледката към собственото ти богатство. Като храна и като възможности. По време на пилигримското пътуване Каролине беше научила, че между небето и земята има много повече, отколкото чистата логика може да обясни.

— Постенето е обновяване — уверяваше Фалк. — Ново начало, изхвърляне на баласта и недопускане вече да ни напада това, което идва отвън. Броячът се наглася на нула. Ние се свиваме, за да се пръкнем в нова кожа.

Офицерът ревностно си записваше. Каролине се двоумеше. Възможно ли беше за една седмица да захвърли греблата? С прочистване да върне биографията си на нула? Ново начало?

— През първите три дни тялото пренастройва храненето „отвътре“ — говореше Фалк. — Това може да бъде съпътствано от неприятни ефекти. Не се учудвайте, ако получите главоболие. Пулсиращо чело, ниско кръвно, кожни реакции, лошо настроение — всичко това е напълно нормално. Отровните вещества се разтварят и си търсят вентил.

Фалк не спираше да хули шлаката и отровите, изхвърлени от организма с постене.

— Ако ей сега умра, не ми се полага гроб, а особен вид сметище — изкоментира сухо Естел.

Групата избухна в смях. Приятелките също. Най-силно се смееше Зайфритц-с-Т-и-Ц. На него му трябваше една добра шега и отново беше свежар. Той възторжено потупа Естел по гърба.

— Бива си те — похвали я той.

— Постенето е шест дни, на седмия започваме постепенно захранване.

— Вече си мечтая за деня, в който ще напусна замъка, облечена в костюма на „Шанел“ — въздъхна Естел.

Преди това имаше нещо, което накратко наричаха „Край на поста и завръщане“.

— Вероятно всеки от нас трябва да застане под някой зъбер и да ни поливат със злато — каза тя, предвид предполагаемата сума, която са дали за седем дни оскъдна храна.

Завръщането означаваше, че може отново да се яде. Който искаше, можеше да покани за последната вечер свой гост в замъка.

— Не е за моя крал на аптеките — добави Естел.

И после стана сериозно, Фалк ги призова да гледат на постенето като на универсална концепция и да оставят в кабинета всичко излишно: телефони, ключове за кола, лаптопи, работата, която са си взели. Юдит първа си остави телефона.

— Разбира се, тези неща са на ваше разположение по всяко време — обеща Фалк. — Мярката се налага само за да послужи като последен препъникамък към опита ви да ги използвате.

Юдит щракна на лицето си очарователна усмивка, сякаш едва сега разбра смисъла на начинанието.

— Това беше теорията. За практическата част ще ви предам в ръцете на жена си. През седмицата с вас ще бъде Беа Зенгер.

Долната челюст на Юдит увисна. При тези думи една фигура изплува от тъмния ъгъл. Беа Зенгер беше в края на трийсетте, висока и слаба. Със средно дълга тъмна коса на черта, прави дънки, бяла блуза и сива жилетка. Беше облечена спретнато и семпло. Беа се огледа на всички страни.

— Радвам се, че сте решили да поемете този риск — поздрави тя събралите се.

Нищо по нея не беше натрапчиво: нито излъчването, нито цветовете, в които бе облечена, нито дори гласът й. Тя говореше тихо, кротко и въпреки това имаше нещо решително.

— Най-напред да разгледаме дневния ред — предложи Беа.

Каролине погледна неспокойно към празния стол.

— Но какво става с Ева?