Давид Зафир
Исус е влюбен в мен (9)

Глава 8

Междувременно

За любовта някои хора жертват брака си, други професията си, трети пък нервите си. Но в сравнение с пастор Гавраил, тези хора бяха само хленчещи жертви аматьори. Преди трийсет години той пожертва не само своето досегашно съществуване, но и такива незабележими неща, като крилата си и своята безсмъртност. И всичко това, защото като ангел се беше влюбил в една смъртна. Това не беше прецедент сред ангелите, но Гавраил никога не бе допускал, че ще му се случи нещо такова. Той беше някогашен ангел. Някогашният ангел Гавраил! Предводителят на всички ангели! Онзи, който бе съобщил на Мария, че очаква дете.

Но веднъж той видя на земята една млада жена, която го докосна дълбоко в сърцето (образно казано, понеже ангелите нямат органи). И не само това, когато той я видя, искрено се зарадва, че няма органи, защото от силното вълнение сигурно щяха да се разбъркат в тялото му.

Още първия път, когато видя това същество, Гавраил беше загубен. А не е като да не беше виждал куп красиви жени по време на своето безсмъртно съществуване: Клеопатра, Мария Магдалена, загадъчното девойче, което бе нарисувал Леонардо да Винчи… А и колко много смели жени беше срещал Гавраил, Жана д’Арк например, въпреки че имаше нещо дразнещо в нейната войнственост.

За разлика от тях, дамата, в която той се влюби, беше съвсем обикновена. Една от хилядите, дори милионите като нея. Той не можеше да си обясни защо точно тази жена толкова го омагьоса, защо внезапно му се прииска да прави разни глупави неща, като например, часове наред да гали косите й. А, любовта има това невероятно откачено свойство да бъде необяснима. Дори и за ангелите.

Дълго се бореше Гавраил със своите чувства, ала накрая се помоли на Господ да го превърне в човек, за да може да се ожени за тази жена. Господ го чу, Гавраил загуби своите крила, слезе като смъртен на земята и се опита да спечели сърцето на своята любима. Напразно, защото тя не го обичаше.

Да им се не види и загубените хора с тяхната свободна воля!

Вместо това толкова обичаната от него жена се омъжи за друг. И тя имаше от този мъж две деца. Ката и Мари.

В утрото след провалената сватба на Мари, Гавраил се появи ненадейно пред вратата на жилището в Хамбург на майката на Мари, с която беше поддържал контакт през всичките тези години. Тя не знаеше за неговата любов. Не знаеше и това, че Гавраил е бил ангел. Господ беше забранил на него и на всички останали триста ангели, които през хилядолетията заради любов са били превръщани в хора (сред които впрочем и Андрей Херувим), да споменават за своя произход.

— Чела ли си откровението на Йоан в Библията, Силвия? — попита настойчиво Гавраил.

— Да, то е странно, някак не се връзва с останалото — отвърна Силвия, майката на Мари.

— Повечето хора не познават откровението — сопна се Гавраил. — А то представлява последните двайсет и две глави от Библията.

— Повечето хора едва ли четат Библията до края — подсмихна се Силвия.

— Но е важно да бъде прочетена докрай! — настояваше Гавраил. Дразнеше се, че на по-голямата част от Светото писание се гледа като на бюфет и всеки си взима оттам каквото пасва на мирогледа му. Когато той самият ходеше в някой бюфет, винаги опитваше от всички ястия! Поне така правеше преди, но напоследък все по-често го мъчеха киселини в стомаха. Това, да бъдеш смъртен, определено си имаше недостатъци!

— Но само си помисли — усмихна се майката на Мари — в тази част на Библията се говори, че ще има финална битка между доброто и злото. Прилича на непубликуван откъс от „Властелинът на пръстените“.

— Това не е „Властелинът на пръстените“-протестираше Гавраил.

— Не е, но много прилича: Сатаната изпраща трима апокалиптични ездачи на земята…

— Четирима ездачи! — поправи я Гавраил. — Война, Глад, Болест и Смърт.

— И Исус отново тръгва по земята и побеждава сатаната и неговите екзалтирани ездачи — каза подигравателно Силвия.

— Да, точно това ще се случи — настояваше Гавраил.

— И после двамата, Исус и Бог, ще си направят небесно царство на земята — не спираше да се усмихва Силвия.

— Така и ще стане!

— Звучи така, сякаш този Йоан, който е написал това в Библията, е отглеждал канабис като странично занимание.

Гавраил изпита смъртен страх, че неговата любима не приема Библията на сериозно и заключи:

— Не всеки човек ще бъде приет от Исус в небесното царство.

— О, мога ли сега, на стари години, да стана вярваща?

Загрижеността на Гавраил към нея й се стори някак сладка.

— Да! По дяволите! — извика Гавраил.

Това негово избухване я обърка:

— За първи път те чувам да ругаеш.

— Всички неверници ще бъдат наказани — заяви Гавраил, но вече съвсем тихо и загрижено.

— Затова ние неверниците имаме по-добър живот тук и сега, защото не се оставяме да ни сплашат такива ужасяващи библейски текстове — възрази тя.

После Силвия погледна часовника си, трябваше да отиде в кабинета си, защото имаше приемен час. Но Гавраил беше толкова сладък, като се вълнуваше така. Защо едва сега го забелязваше? Много просто, защото нейният бивш съпруг си имаше младо белоруско зайче и тя внезапно беше изпитала страх, че ще остарее сама. Това й подсказваше нейното аналитично съзнание на психолог. Но то й подсказваше и че беше напълно нормално да реагира така на новата любов на бившия си мъж. И че човек трябва да изживее това, което го кара да се чувства добре.

Затова на раздяла, тя накрая каза на Гавраил:

— Ще дойда да те видя тази вечер.

Тя го целуна приятелски по бузата. После с бодра стъпка заслиза по стълбите.

Гавраил сложи ръка на бузата си: значи такова било усещането да си целунат от нея. Сега още по-малко от преди искаше да я загуби. Но не му оставаше много време, за да спаси голямата си любов. Исус отново бродеше по земята.