Давид Зафир
Исус е влюбен в мен (57)

Глава 56

Междувременно

Ема Томпсън и Джордж Клуни седяха на пейката край езерото и хранеха патиците. Всеки път, когато някоя от тях изядеше отровен залък хляб от Клуни, Ема съживяваше животното, което много ядосваше Клуни. Но още повече го ядосваше факта, че явно е бил само инструмент в експеримента на Бог.

— Значи — попита най-накрая Клуни, когато забеляза, че губеше дори в борбата за патиците — вече няма да има Страшен съд?

— Човечеството е пораснало — отговори Ема.

— Но като цяло още не е перфектно.

— Никой възрастен не е такъв — подсмихна се Ема.

На Клуни не му беше забавно, през цялото си съществуване той се бе нахъсвал за финалната битка и сега изведнъж смисълът на съществуването му беше изчезнал. Може би така се чувстват всички безработни, които са били готови да продадат душата си, за да придобие животът им смисъл.

— Ти получи това, за което най-много копнееше — каза живо Ема.

— Свободна воля? — сатаната дори не смееше да се надява.

— Да, сега можеш да отпътуваш за самотния южен остров, както винаги си искал.

Клуни се усмихна, изпълнен с облекчение. Сега можеше да живее за себе си и не беше нужно вече да се занимава с тези досадни грехове. Все едно, че Господ му беше подарил своето собствено лично небесно царство.

— Мога ли…? — започна той.

— Не, не можеш да вземеш художничката.

Клуни прехапа устни, после сви рамене, каза „Човек не може да има всичко“ и си тръгна, без да благодари. Той щеше да лети с Лиърджета на калифорнийския губернатор до някакъв екзотичен остров.

Докато сатаната изчезваше, по брега се зададе Исус и седна до Ема Томпсън на пейката.

— А ти, синко, ще се върнеш ли с мен на небето?

— Не — отговори твърдо Йешуа.

— При Мари ли ще останеш? — смая се Ема, но не се разсърди, Исус можеше да се разпорежда със своята свободна воля, както си иска.

— И това няма да направя. Но благодарение на нея разбрах какво трябва да правя сега.

— И какво трябва да правиш? — искрено полюбопитства Ема.

— Ще тръгна по света.

— И никога повече няма да видиш Мари?

— Напротив, ще я видя — отговори Исус с трепет в гласа — винаги ще се връщам тук, без тя да разбере и ще проверявам дали е добре… и нейните деца… и нейните внуци.

— И правнуците ли? — усмихна се Ема.

— И техните деца — усмихна се в отговор Исус.