Давид Зафир
Исус е влюбен в мен (55)

Глава 54

Изведнъж цялата сцена наоколо замръзна, сякаш някой бе натиснал „пауза“. Никой не помръдваше, всички приличаха на статуи. Опашатият дявол гледаше сърдито Исус, който се беше превил от божа, огънят, който излизаше от ноздрите на конете, бе застинал във въздуха, дори и Ката беше престанала да трепери. Никой не издаваше гък, никой не викаше от божа, жажда или агресия. Изведнъж всичко беше утихнало.

Пълна тишина.

Единственото, което се чуваше, бяха съскащите пламъци на горящия трънлив храст, който сякаш от нищото се беше появил до мен.

— Eloi, Eloi, dharma, sabaliti! — нападнах го обвинително, надявайки се този път да съм налучкала правилните думи.

— А Това Означава: Боже Мой, Боже Мой, Не Им Е Лесно На Червата Ми.

— Много добре знаеш какво искам да кажа! — кипнах и ми идеше да изпразня цял пожарогасител в листата му.

— ИЗВИНЯВАЙ — отговори храстът и мигом се превърна в Ема Томпсън, която този път не беше облечена в рокля от XVIII век, а изцяло с дрехи от „Н& М“ — изглежда Бог не си падаше по хубавото облекло.

— Не съм те изоставил. Никога няма да изоставя нито един човек — отвърна Ема/Бог.

— Ами, я виж сина си — отговорих, трепереща от гняв.

Ема/Бог погледна съчувствено, дори състрадателно Йешуа, който беше застинал с изкривено от болка лице. После каза:

— Моят син не желае да има Страшен съд.

— Ако смяташ да ми вменяваш вина, задето съм го разубедила, тогава моля, както искаш! Аз дори се гордея с това!

— Вина ли? Е, ти си отговорна за това — рече Ема/Бог със спокоен тон.

— Тогава ме хвърли в шантавото си огнено езеро! — нахвърлих й се аз, вече от нищо не ме беше страх, нито от сатаната, нито от Бог, от никого!

— Да те изгоря ли? — попита Ема/Бог.

— Ако искаш ме превърни и в стълб от сол, ако ти доставя удоволствие — беснеех аз.

— Защо да го правя?

Въпросът ме учуди и аз се поукротих:

— Защото… защото обърках всичко…

— Така е.

— Но?

— Направи го от любов.

Нейната прекрасна добродушна усмивка съвсем стопи гнева ми.

— Да, така е… — потвърдих.

Усмивката стана още по-добродушна, още по-прекрасна и тогава Ема/Бог ми каза:

— Как бих могъл да те накажа? Нищо не ме прави по-горд от това.