Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Jesus Liebt Mich, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2015)
Разпознаване и корекция
aisle (2015)

Издание:

Давид Зафир. Исус е влюбен в мен

Немска. Първо издание

Редактор: Любка Йосифова

Коректор: Ива Михайлова

Технически редактор: Симеон Айтов

ИК „Ибис“, София, 2011

ISBN: 978–954–9321–19–7

История

  1. — Добавяне

Глава 50

Дълго плаках на леглото си, някъде между половината и две трети от вечността. Щом спирах да плача за Йешуа, започвах за Ката, спрях ли да плача за Ката, започвах за Йешуа. Беше като във влакче на ужасите. Ако зависеше от мен, този глупав свят можеше веднага да се срути, вече ми беше напълно все едно дали ще отида в небесното царство или ще горя вечно в огненото езеро. Важното беше всичко да свърши.

— Мари? — каза ми един дълбок глас.

В рамката на вратата стоеше пастор Гавраил, който сега ми трябваше точно толкова, колкото на Титаник му е трябвал още един айсберг.

— Баща ти ми отвори — обясни той и после попита: — Плачеш ли?

— Не, поливам стайните растения — отвърнах.

Забелязах, че присъствието на Гавраил си имаше и добрата страна. Не можех дълго да цивря пред него и това ми даде сили да спра.

— Заради Исус ли? — попита Гавраил и седна до мен на леглото, макар че не го бях поканила. — Той ми разказа, че си го отблъснала. Това много го е наранило.

Да не би Йешуа да го е изпратил при мен да ме придумва? Може би не е приел факта, че късам с него и иска да се бори за мен. Изглежда беше от мъжете, които усещат като предизвикателство покоряването на недостъпни жени.

— Този следобед той ще отпътува за Йерусалим — рече Гавраил и така разби надеждата ми.

За да не се разцивря отново, го попитах за какво е дошъл.

— Да ти се извиня — отговори Гавраил. — Ти не си пратеница на сатаната, иначе нямаше да пуснеш Исус. Съжалявам.

— Няма нищо — отговорих, бях твърде отпаднала, за да бъда язвителна с него.

— И с майка ти постъпих ужасно несправедливо — тук Гавраил искрено се разкайваше. — Би ли могла да й кажеш някоя добра дума за мен?

— Мисля, че ще е нужен цял водопад от добри думи.

Гавраил кимна в знак на съгласие, после се поколеба малко и каза:

— Има още нещо, което трябва да знаеш и което и тя трябва да знае.

— Какво е то?

— Аз съм ангел.

— Не е никак скромно от ваша страна.

— Имам предвид, че съм истински ангел — поясни той. — Архангел Гавраил, превърнат в човек.

До преди няколко дни щях да отговоря на това така: „Тралала“. Но вече нищо не беше в състояние да ме шашне. А и ако човек вникне по-дълбоко, щеше да намери обяснение за много неща: за белезите по гърба на Гавраил, които изглеждаха така, сякаш оттам са били ампутирани криле, за това, че Исус нощуваше при него, както и за неговото твърдение, че Гавраил някога бил казал на Мария за неговото раждане.

— Не трябва ли с ангелския сонм да се борите на страната на Исус в Йерусалим? — попитах.

— Така е, въпреки че сега съм човек, това си остава мой дълг.

— Обаче…?

— Няма да го изпълня. Искам да съм до Силвия и да се застъпя за нея, когато тя се изправи пред Бог.

Виждайки изумлението ми той ми разказа как някога заради майка ми е помолил Бог да го превърне в човек и как в следващите десетилетия напразно е очаквал знак от нея, че го обича. Бях трогната, когато чух това, беше толкова романтично от негова страна, толкова очарователно, разбира се и невероятно глупаво, но най-вече си беше романтично.

Улових се, че завиждам на майка ми, задето Гавраил заради любовта си към нея е обърнал на Бог крилатия си гръб.

Придумах майка ми по телефона да се срещне с Гавраил. Него го помолих да не разказва историята за своя произход, докато не дойде краят на света, понеже преди това тя нямаше да му повярва и щеше си помисли, че нещо я занася.

Гавраил споделяше това съображение и само се извини на майка ми, без да разкрива тайната си. После двамата поседяха известно време безмълвни един до друг на леглото ми като двама неуверени тийнейджъри. Дълго. Твърде дълго, както започна да ми се струва, тъй като времената бяха такива, че не биваше да се прахосват. Ето защо изтърсих:

— Ами хайде де, целунете се!

Двамата се засмяха смутено, после майка ми събра кураж и целуна Гавраил. В началото той се поколеба, все пак аз още бях в стаята, но. Майка ми така силно притисна устните си към неговите, че на него не му оставаше нищо друго, освен да отвърне на целувката. Дълго. Твърде дълго, както започна да ми се струва, още повече, че двамата междувременно ме бяха забравили и дори започнаха да се опипват. Аз си помислих: „Хей, сега е идеалният момент да се измъкна.“ Обърнах се към вратата и понечих да изляза, но там стоеше татко. И гледаше как неговата бивша съпруга се натискаше.

— Силвия? — попита смаяно той.

Двамата на леглото престанаха да се целуват и го погледнаха сконфузено. Има моменти, в които предпочитах да съм Спиди Гонзалес, най-бързият мишок на Мексико.

Очаквах, че баща ми ще изпадне, в амок, нали беше тъгувал по майка ми повече от двайсет години. Но нищо подобно не се случи. Вместо това той се усмихна и рече:

— Изглежда, че и двамата сме намерили щастието си.

В отговор мама също се усмихна:

— Да, явно сме го намерили.

Странно, допреди два дни все още копнеех родителите ми отново да се съберат, а сега бях невероятно щастлива, че те вече не се карат и са си намерили нови спътници в живота. Да, изглежда, че наистина е трябвало да порасна още и добре стана, че се получи навреме преди края на света.

Баща ми ни покани на зеле с наденица в кухнята и обяви, че малко по-късно ще ни почерпи с вкусен сладолед за десерт в центъра на града. Докато ядяха зелето, мама и Гавраил се гледаха влюбено, Светлана и татко също се гледаха влюбено, а аз гледах моето зеле не чак толкова влюбено.

Седях си сама между две влюбени двойки — съкровена мечта на всеки необвързан — и Йешуа ми липсваше ужасно. Имаше още няколко дни до идния вторник и трябваше да ги прекарам в любовни терзания. Супер, нямащо.

Дъщеричката на Светлана се втурна в кухнята, понеже баща ми извади от фурната специално за нея приготвените картофки. Малката беше домъкнала със себе си една нова приятелка на име Лулу, която беше от онези седемгодишни момичета, които използваха гланц за устни. Двете седнаха на масата и успешно саботираха всеки опит на Светлана да сложи в чиниите им поне малко зеленчуци. Гледах тези две момиченца и неволно се замислих за Мая и Марайке, двете дъщери, за които винаги съм мечтала, и изведнъж ми стана кристално ясно какъв страхотен, необикновен мъж беше Йешуа. Не само защото умееше да лекува чудодейно, не заради особения му аква джогинг, не, той беше първият мъж, който искаше да създаде семейство с мен и е, когото и аз исках да създам семейство. Когато имах връзка е Марк, аз бях тази, която копнееше за семейство, докато неговите схващания за децата бяха сходни с възгледите му за моногамията. В годините, прекарани със Свен, той настояваше за семейство, докато аз стриктно следях броя на противозачатъчните хапчета в опаковката. Но сега си дадох сметка, че най-неподходящият от всички мъже, в които бих могла да се влюбя, се бе оказал правилният.

И аз отблъснах този необикновен, страхотен мъж, защото Бог ми беше наредил. Е, не точно наредил, но можеше и така да се каже. Той беше предоставил решението на моята свободна воля. А аз бях взела решението си против собствената си воля.

Лиляна и нейната приятелка с гланца за устни избухнаха в смях, тъй като баща ми в опита си да им сложи кетчуп, се беше изпръскал целия с червен сос. Смехът на хлапетата не беше много приятен — ако трябва да съм честна, той звучеше като на малки хиенки, срещнали антилопа със счупен крак. Но се сетих за смеха на Мая и Марайке, който щеше да е много, много по-пленителен.

Защо не се борих за нашата любов?

Само защото бе нереалистична?

И Бог имаше нещо против нея?

Що за глупави аргументи бяха това, ако човек наистина обича?

Гавраил също не го беше еня за божествения регламент. Забелязах как видимо му стана кеф, когато майка ми постави ръката си в скута му така, както наистина не е прието да се прави пред хора. Щом Гавраил може да бъде толкова щастлив, без да следва предназначението си, защо да не може и Йешуа. Ако той наистина имаше чувства към мен — а бях убедена, че Йешуа е искрен — то той щеше да може да понесе и конфликта с Бог. И трябва! Човек не може да бъде вечно синчето на тати (мамино синче, или чието и да е синче), нали?

Погледнах часовника, Йешуа всеки момент щеше да тръгне за пристанището в Хамбург, за да се качи на своя кораб за Йерусалим. А може вече и да беше там и сигурно пееше псалми с проститутките и техните клиенти в „Мулен Руж“.

Ако продължавах да гледам втренчено чинията си, никога нямаше да го намеря.

И със сигурност никога нямаше да създам семейство.

Разбира се, знаех, че шансът за това бе горе-долу едно на 234 фантастилиарда. Но трябваше да се опитам да използвам този шанс. Ако Господ имаше нещо против, то тогава да ми беше отнел свободната воля! Или да не беше измислял проклетата любов.