Давид Зафир
Исус е влюбен в мен (50)

Глава 49

Междувременно

Сатаната, все още в образа на младата Алиша Кийс, отиваше с тримата си апокалиптични ездачи към пистата на едно намиращо се в близост военно летище. Там ги чакаше един Лиърджет, който трябваше да ги отведе в Йерусалим и който принадлежеше на един австрийски културист, много задължен на сатаната.

Докато се изкачваха по подвижната стълба с лекия си багаж, Ката отчаяно се бореше за душата си, като изтъкваше на сатаната безсмислието на цялата тази апокалиптична игра:

— Но ние ще изгубим финалната битка, нали Бог е по-силен от теб?

— Няма да я изгубим — не се съгласяваше сатаната.

— Но нали е писано, че ще изгубим срещу Исус и че ще бъдем хвърлени живи в огненото езеро — уплашено започна да разсъждава и свещеникът с маратонките, докато Свен при мисълта за такава перспектива нервно си загриза ноктите.

— Това няма да се случи — заяви строго сатаната и понечи да се качи на последното стъпало на подвижната стълба.

— Но може би ти също си инструмент в ръцете на Бог, така, както ние сме В твоите — не се отказваше Ката. При тези думи черното, женско чело на сатаната се сбърчи. Жената, която така го беше впечатлила, бе докоснала чувствителна струна, тъй като той самият потискаше това съмнение още от времето, когато беше змия в рая при Адам и Ева. Още тогава при аферата с ябълката, сатаната не можа да се отърве от чувството, че там горе в рая Господ по някакъв начин само го беше използвал.

— С всичко, което правиш, ти си само играчка в ръцете на Бог — обясни Ката.

Сатаната спря да се изкачва, прекрасната художничка имаше право. Той беше подготвил всичко точно по разписание и ако продължаваше така, щеше да загуби, следвайки същото това разписание.

— Това е вярно — призна той след дълги размишления.

Ката не можеше да повярва, че наистина е посяла съмнения у сатаната.

— Няма да летим за Йерусалим — обяви той.

Ката се обнадежди, наистина ли беше толкова просто?

— Нито ще започнем финалната битка идния вторник.

Ката вътрешно ликуваше, толкова просто било! Тя бе осуетила плановете на сатаната. Но насред вътрешното й ликуване, той рече:

— Ще започнем Войната срещу доброто още днес! В Маленте!

А Ката си помисли: „Не стана така, както се надявах.“

— Веднага ще получите конете си! — обяви сатаната.

— Коне? — попита Ката, тя мразеше конете още от времето, когато нейните съученички облепяха стаите си с плакати на понита.

— Ами да, да не сте апокалиптични пешеходци — пошегува се сатаната, твърде неумело според Ката, и й обясни: — Ще те направя Втория по могъщество ездач.

Факт, който предизвика у Свен и свещеника с маратонките силна ревност.

— Втора? Не съм ли твоята фаворитка? — попита хапливо Ката.

— Напротив. Но мястото на най-могъщия ездач вече е дадено. Аз нямам власт над него. Това е някой, който броди по земята още от началото на времето — отвърна сатаната с глас, който накара Ката да потръпне.

— Но по-добре направо да ти представя това създание — каза той и посочи Мари, която за изумление на Ката в този момент слизаше по подвижната стълба на Лиърджета.

— Това е ездача на име „Смърт“ — обяви сатаната.

— Това е сестра ми — отвърна смаяно Ката.

Сатаната само се ухили:

— Смъртта обича да приема образа на човека, когото скоро ще прибере при себе си.