Давид Зафир
Исус е влюбен в мен (49)

Глава 48

Тичах към къщи, без да спирам, знаейки, че в противен случай щях да ревна. Постъпих правилно, това беше ясно, но защо, постъпвайки правилно, се чувствах толкова зле?

Едва бях отворила вратата и баща ми ме поздрави в коридора, като за първи път от дни наред отново ми се усмихваше:

— Толкова се радвам, задето се опитваш да намериш общ език със Светлана…

Помислих си: „Аз нямах никаква ползва от това“ но тогава ми стана ясно, че благодарение на златното правило сякаш отново бях спечелила баща си. Той се опита неумело да ме прегърне, както го правят бащите е порасналите си дъщери и аз му позволих. Когато ме пусна, каза:

— Сестра ти спешно замина.

— Какво? — не можех да повярвам. — А… а каза ли къде?

— Измърмори нещо за Йерусалим.

Грабнах мобилния си телефон и позвъних на Ката, за да разбера къде беше отишла. Но се включи само гласовата й поща, която ми каза: „Този ден не е като другите, ще се върна, без въпроси.“

Тя не биваше да заминава! Исус трябваше да излекува тумора й и той щеше да го направи, независимо че бях скъсала с него. Това не е обикновен оскърбен бивш приятел, това е проклетият Исус!

— Тя… тя ти остави нещо в стаята ти — рече татко.

— Прощален подарък… — изплаших се.

Той кимна, а аз изтичах горе в стаята си. Намерих на леглото си още един комикс от нея:

Щом го прочетох, вече ревнах.