Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Jesus Liebt Mich, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2015)
Разпознаване и корекция
aisle (2015)

Издание:

Давид Зафир. Исус е влюбен в мен

Немска. Първо издание

Редактор: Любка Йосифова

Коректор: Ива Михайлова

Технически редактор: Симеон Айтов

ИК „Ибис“, София, 2011

ISBN: 978–954–9321–19–7

История

  1. — Добавяне

Глава 45

След тази целувка бях като зашеметена. Йешуа също. Известно време гледахме втренчено езерото. Вече не бяхме Мари и месията. Бяхме само двама напълно неуверени души към средата на трийсетте.

— Извинявай, извинявай, идеята ми не беше никак добра — смотолевих най-накрая.

— Беше безразсъдна идея — потвърди той с неуверен глас.

— Най-безразсъдната идея на света — добавих отново.

— Не, безразсъдно беше хрумването на Петър, че и той да може да ходи по вода — усмихна се Йешуа.

Да, той се усмихваше. Леко, но се усмихваше. Не ми ли се сърдеше?

— Не ми ли се сърдиш?

Той се поколеба за малко, после каза:

— Не, не ти се сърдя.

Не ми се сърдеше!

Какво означаваше това? Харесала ли му е целувката? Да не би да искаше пак? Във всеки случай, аз исках! Но трябваше ли да насилвам щастието си? Да опитам още веднъж?

Чак такава смелост нямах. Реших като начало да се повзирам още малко в езерото.

— Понякога… — понечи да заговори Йешуа, но се отказа.

— Понякога…?

— Понякога се питам дали зад Страшния съд не се крие някакъв друг божествен план и че все пак не предстои вечно наказание за грешниците.

— Друг план? — попитах.

— Не знам какъв… но неведоми са пътищата Божии.

— По-скоро чудати… — измънках.

— Моля?

— А-аа… нищо, нищо.

Отново се вторачихме в езерото. И тогава — сякаш целувката беше смъкнала от мен всички задръжки — видях изхода от цялата дилема.

— Защо не се поразходиш няколко години по света?

Йешуа ме погледна смаяно:

— И да отложа Страшния съд?

— Именно, тогава ще можеш да покажеш на хората как да живеят според Проповедта от планината — казах аз горещо ентусиазирана — и ще спасиш още някоя и друга душа.

Йешуа също изглеждаше запален от тази мисъл:

— Това е прекрасна мисъл.

А мен ме запалваше мисълта, че някоя моя мисъл е запалила него.

— А ти ще ме придружаваш ли? — попита той.

Той искаше да ме вземе със себе си? Ей така, като последователка? Дълбоко в себе си усещах, че от мен нямаше да стане най-добрата последователка.

— А-аа… но няма да ми се налага да спя по пещерите, нали?

— Не — засмя се той — няма да ти се налага.

— Тогава… с удоволствие.

Двамата се усмихнахме един на друг. Усмивката му беше толкова прекрасна. Идеше ми отново да взема лицето му в ръцете си и още веднъж да го целуна. Но успях с всички сили да се въздържа.

— Защо си седнала върху ръцете си? — попита недоумяващо той.

— Просто така… — смотолевих.

Отново се умълчахме и изведнъж Йешуа каза:

— С удоволствие бих подържал ръката ти.

— Тогава… направи го — предложих му, при което сърцето ми щеше да се пръсне от вълнение.

— Но ти си седнала върху ръцете си.

— О… а, да… — запелтечих и ги освободих.

И ето че ние отново седяхме на мостчето, хванати за ръце. Бях щастлива. Той също. Сякаш с моето предложение той беше намерил златната среда, понеже в този момент той беше както месията, така и Йешуа.

Няколко минути след като така хубаво си поседяхме на мостчето, настъпи време за една от любимите ми сцени „В състояние съм да разваля всеки хубав момент“.

— Бог няма ли да има нещо против? — попитах, имайки предвид както това, че с Йешуа се държахме за ръце, така и неговият нов план да обходи още веднъж света.

— Смятам да му се помоля и се надявам той да прояви разбиране — отговори Йешуа. При което прозвуча твърдо и решително. Че все пак беше леко неуверен, аз почувствах по отпускането на ръката, с която стискаше моята.

— Ще съм ти благодарен, ако ме оставиш сам, докато се моля — помоли той.

— Да, да… разбира се — отговорих и си тръгнах от мостчето, колкото и да ми беше трудно да се разделя с него.

Отправих се към брега. При което си представях как ли ще се промени животът ми. Мари от Малеите ще тръгне с Исус по света! Това звучеше откачено. Но също и прекрасно. Дали по време на това странстване ние с Йешуа ще се целунем отново? Самата представа за това ме изпълни с възторг, при мисълта ми стана огнено горещо… а може и да се дължеше на трънливия храст, който гореше току пред мен.

 

 

— МАРИ! — рече изведнъж някакъв глас. Беше едновременно импониращ, плашещ и прекрасен. Но преди всичко: идваше от проклетия трънлив храст!

Огледах се наоколо, търсейки с поглед някакъв високоговорител или нещо подобно.

— С Теб Трябва Да Си Поговорим.

Нямаше високоговорител. Наистина говореше не друг, а самият трънлив храст.

— Да не би ти да си този, за когото се опасявам, че си…? — попитах горящия трънлив храст, давайки си сметка, че за първи път разговарям с растение.

— Да, Същият.