Давид Зафир
Исус е влюбен в мен (45)

Глава 44

Междувременно

Сатаната стоеше пред лекарския кабинет, в който Ката си беше уговорила спешен час по повод необичайната липса на болки от близо двайсет и четири часа. Този път князът на мрака се беше преобразил не като Джордж Клуни, а като стройната черна соул дива Алиша Кийс. Той знаеше, че така ще се приближи до идеала на Ката за красота. Макар и вече да притежаваше душата на художничката, той искаше да й се покаже като особено съблазнителен, толкова много го беше омагьосала тя. Ако спечелеше финалната битка, може би щеше да й отреди място до себе си на трона, който щеше да изгради от костите на месията.

— Ей, шоко — беше изтръгнат внезапно от мислите си сатаната. Двама недорасли с бръснати глави се приближаваха към него. По принцип смахнатите скинове бяха една от неговите целеви групи — и това, че в ада трябваше да се занимава с такива типове, беше другият аспект на неговата работа, който допълнително го депресираше — тези скинарчета си търсеха белята.

— Разкарай се от нашия град, негроидна повлекано! — заплаши по-якият от двамата.

— Направи ми удоволствието и с всичка сила се блъсни в онази стена — нареди сатаната със своя соул глас и екипът се втурна, както му беше заповядано, към отсрещната тухлена стена. Като видя това гологлавият му другар пребледня.

— А ти — обърна се сатаната към него — иди в най-близката зала за източни бойни изкуства и кажи на тамошния сенсей, че е жълтурко.

— На вашите услуги. — Гологлавият се отдалечи целеустремено.

След което най-после Ката излезе от кабинета. Тя изобщо не забеляза лежащия на пода скинар. Беше прекалено объркана. Беше и облекчена, но най-вече объркана. Туморът го нямаше! Като по чудо. Беше необяснимо. Дали шантавата история с Исус имаше нещо общо с това или пък побърканият Клуни? Внезапно видя пред себе си Алиша Кийс. Ката се ококори.

— Здравей — каза Алиша Кийс.

— Здравей… — отговори Ката, смаяна.

— Позволете да ви се представя. Аз съм сатаната — заяви Алиша Кийс.

За доказателство тя се превърна, което бе съпътствано от ужасен мирис на сяра в същество с кървавочервено лице, рога, копита и една доста грозна опашка. От цялото тяло бълваха пламъци, в които, разбира се, сатаната не изгаряше. Той се показа така само за малко, след което отново се преобрази в Алиша Кийс, като заедно с това изчезнаха и пламъците. Когато и мирисът на сяра се разнесе и Ката отново си възвърна способността да говори, тя каза храбро:

— Уха, наистина разполагаш с добри специални ефекти.

— Разполагам и с душата ти — ухили се Алиша.

Ката преглътна, сега вече наистина изплашена. А само допреди секунда не вярваше, че изобщо съществува такова нещо като душа.

— Знам какво си мислиш в този момент — каза ухилено сатаната. — Чувстваш се измамена от мен. Но e’est la vie^[1], аз съм сатаната, което поставя надлъгването напълно в реда на нещата. Вероятно се чудиш и за това, дали можеш да си върнеш душата като ми погодиш номер. На всички хора това е минавало през ума, но още никому не се е удало.

Ката изкриви лице.

— Знам какво си мислиш и сега. Че ти ще бъдеш първата, на която това ще се удаде. Абсолютно всички се надяват на това. Просто всички вие сте чели в книгите или сте гледали на филм доста истории, в които някому се е удавало нещо толкова нереалистично.

Алиша Кийс се усмихваше, докато Ката размишляваше дали пък сестра й не беше тръгнала все пак с истинския Исус. Вероятно той можеше да й помогне. Само трябваше да изтича при Мари и…

— Сега ще ти представя твоя колега ездач — каза сатаната.

— Ездач? — Ката вече нищо не разбираше. Какво искаше този? Да си играят на лов на лисици?

Сатаната щракна с пръсти и внезапно Ката престана да бъде пред лекарския кабинет, а на една маса в малентската сладкарница. Там обаче двамата не бяха сами.

— Нека ти представя — рече сатаната — този господин е апокалиптичния ездач, наречен „Война“… — Той посочи към бившия годеник на Мари, Свен.

— …_а този тук е апокалиптичният ездач, наречен „Глад“. — Той посочи един мъж, който беше облечен в пасторска роба, изпод която се виждаха маратонки._

— А ти ще бъдеш ездача, наречен „Болест“.

Ката не разбра и половината от това, което й се говореше. Тя знаеше само едно: искаше да излезе от този фарс.

— Аз изчезвам! — каза тя с цялата смелост, която можа да събере.

— На твое място не бих го направила — усмихна се Алиша Кийс.

— Ако правилно схващам — упорстваше Ката — ти ще получиш душата ми, когато умра. Значи, мога да правя каквото си искам. Например, да си тръгна сега.

— Да, но аз мога да те убия по всяко време — усмихна се сатаната и подхвърли със своята женска, черна, с перфектен маникюр ръка една огнена топка.

Хлъцвайки, Ката отвърна:

— Определено ще влезе в работа, ако запалката в колата се повреди.

— А когато умреш, ще притежавам душата ти, а ти, затова че ми се противопоставяш, ще бъдеш наказана за вечни времена да понасяш болките от тумора.

Ката изпита панически страх, че може да има тези болки завинаги. Тя все още не беше напълно откачила от страх, защото я крепеше само една надежда: че може би щеше да е първият човек, който ще си върне душата, надхитряйки сатаната.