Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Jesus Liebt Mich, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2015)
Разпознаване и корекция
aisle (2015)

Издание:

Давид Зафир. Исус е влюбен в мен

Немска. Първо издание

Редактор: Любка Йосифова

Коректор: Ива Михайлова

Технически редактор: Симеон Айтов

ИК „Ибис“, София, 2011

ISBN: 978–954–9321–19–7

История

  1. — Добавяне

Глава 41

Щом Ката си легна, се прибрах в моята стая. Това, че тя отново беше болна, ме съсипваше, но не трябваше да се вайкам, а да пийна витамин В и да се надявам, че Исус ще може да я излекува. Но затова със сигурност трябваше да го убедя, че хората — в това число и Ката — заслужават още един шанс. Ставаше все по-рисковано.

Извадих от чантата си Библията и докато легнала търсех Проповедта от планината — тази Библия наистина имаше нужда от съдържание — се спирах на разни други пасажи, при което научих, например, че „Шеба“ не е само храна за котки и какъв точно грях е извършил Онан (в тази Библия имаше повече секс и крими сюжети, отколкото по RTL2). Когато най-накрая намерих проповедта, бях толкова развълнувана, че първо погледах телевизия — просто се страхувах от изискванията към мен, които щях да прочета там. По ARD мернах Флориан Силберайзен, който още повече ме изплаши. Ето защо изключих телевизора и се зачетох в думите на Исус. Проповедта беше един вид „The Best“ от неговото учение, тук беше и хубавата притча за безгрижието на птиците, която той ми разказа на първата ни среща — струваше ми се, че е минала цяла вечност оттогава. Разделих учението му на следните категории: 1) Мога да го спазвам без проблем; 2) Няма да е чак толкова лесно; 3) Ще бъде трудно; 4) Ще бъде дяволски трудно; и 5) Божичко!

В категории 1 и 2 обаче влизаха малко неща. Без проблем можех да изпълня само изискването му да не проклинаме. Пазенето от фалшиви пророци ми изглеждаше изпълнимо. И естествено, че нямаше да хвърлям перли на свинете — макар да предполагах, че това е пак някаква притча, която не разбирам сто процента.

По-трудно ми се виждаше да живея, без да се притеснявам за храна и пари. Бях толкова добра в това да се притеснявам, че ако имаше такава олимпийска дисциплина щях да получа сребърния медал, давайки лека преднина на Уди Алън. (В най-добрия случай Мари би получила бронзов медал, отстъпвайки първенството на Уди Алън и Давид Зафир. Въпросът беше само кой ще бъде с първи, Уди или аз? — бележка на автора). Не трябваше и да съм привързана към имуществото си, като за съжаление нищо не пишеше за възможни изключения, касаещи хубави, обувки, iPod-и и CD-та на Нора Джоунс. Но всичко това не беше нищо в сравнение с изискванията, които имаше Исус относно междуличностните отношения. На хора, които са причинили зло някому, трябва да им се дава. Или както Исус се изразяваше: „Ако някой иска да ти вземе ризата, дай му и палтото си.“ Изглежда това правило е намерило широк прием във финансовите институции.

Но се съмнявах, че мога да съм толкова всеотдайна. А и това, при кавга да подложиш и другата си буза, също не беше за мен — да не съм мазохистка. Вече истински проблематично ставаше положението по темата: „Не съди, за да не бъдеш съден.“ Това ми беше подхвърлила Светлана, която аз бях искала да екзекутирам. И тогава нямаше да ми помогне дори притчата на Исус: „Как можеш да кажеш на брат си «Чакай да извадя сламката от окото ти», като в същото време от твоето око стърчи греда.“ Макар и да знаех, че върху гредата в окото ми е издълбано името „Свен“, тоест в моя случай бях не по-малко виновна от Светлана, това не ми пречеше да й бъда бясна.

В категорията „Божичко!“ Исус искаше от хората искрено да обичат враговете си. Като се изключи Светлана, аз нямах врагове. Как да обичам тази жена? Искрено? Не лицемерно? Нима съдбата на света зависеше от това, дали ще успея да го направя?

В този момент звънна мобилният ми телефон. Беше Михи, възбуден до немай-къде, който искаше да узнае кога точно ще настъпи края на света. Когато му казах, той се развълнува още повече, а когато му съобщих и какво сме се разбрали с Исус, и че някои неща зависят от това, дали до утре сутринта ще заобичам Светлана, той само изстена:

— Втасахме я…

Веднага след това преглътна и произнесе:

— … и Франко Потенте ще си умре девствен.

Стана ми мъчно за него:

— Съжалявам за Франко.

— Аз още повече — въздъхна Михи.

В знак на солидарност въздъхнах и аз. Това сякаш го окуражи и той започна отдалече:

— Знаеш ли…

— Какво?

— Ами… — той се поколеба още малко, след което каза съвсем слабо: — … ти можеш с Франко поне веднъж…

— НЕ!

— Окей — съгласи се бързо той. Стана ми мъчно, че така брутално го отрязах. Но нали не бях влюбена в него, а секс без любов не беше по-голямо удоволствие от това, да си правиш кола маска.

— Тогава… тогава надявам се от името на моя добър стар приятел Франко, че ще успееш да убедиш Исус — прошепна дрезгаво Михи и затвори.

Въздъхнах и отново се заех с проповедта. Не може Исус току-така да създаде една камара изисквания, без да даде напътствия как обикновен смъртен да успее да ги изпълни!

Поразлистих малко и видях в Евангелие от Матей 7:12 златното правило: „Така, както искате хората да се отнасят с вас, така и вие се отнасяйте с тях“.

Добре, това се ядваше и звучеше малко като табелите в обществените тоалетни: „Моля, оставете помещението така, както бихте искали да го заварите.“ Всеки път, когато прочитах такава табела, си мислех: „Да не съм вътрешен дизайнер?“

Но сега, когато за първи път в живота си размишлявах върху думите на Исус, стигнах до заключението: може би точно това беше начинът! Ако се държах мило със Светлана, може би и тя щеше да бъде мила с мен и да се промени. И може би тогава наистина щях да я обичам искрено. Като цяло доста нереалистичен сценарий, но пък мечтите бяха позволени.

А може би, да, може би, нямаше нищо лошо в това, понякога да си мечтая и за Йешуа и мен.