Давид Зафир
Исус е влюбен в мен (37)

Глава 36

Няколко часа по-рано

Ленят, прекаран в Маленте, за пореден път напомни на сатаната колко много хората проклинат Бог. Например, един мъж го правеше, защото годеницата му отговорила с „не“ пред олтара. Една жена пък за това, че била още девствена, макар че била навършила четирийсет години! А една банкова служителка — задето колегите й я наричали зад гърба й „Мата Космата“ заради космите по лицето й.

Реално всеки в Маленте мислено проклинаше Бога по три пъти на ден. Това беше по-често, отколкото самият сатана го правеше. Но не по-често отколкото на всички други места по света. Все пак, по този показател Маленте се намираше някъде под средното ниво.

Но все едно, почти у всеки човек имаше потенциала да стане апокалиптичен ездач, до този извод беше стигнал сатаната. Ето защо неговите Бойци спокойно можеха да бъдат вербувани и от това затънтено място. И тъй като беше очарован от художничката, той реши, че тя трябва да стане ездача на име „Болест“.

Докато Ката се бореше с болките си и се опитваше да нарисува нещо на хартията, на вратата се позвъни. Сатаната бе издебнал момента, в който тя беше сама вкъщи. Когато бяха сами, хората обикновено биваха по-възприемчиви спрямо него. Или поне в повечето случаи.

Ката слезе по стълбите. Силно се надяваше на вратата да не се окаже отново сестра й. Разбира се, все някога трябваше да разкаже на Мари за болестта си, но още не му беше дошло времето. Ката знаеше само едно: този път тя просто щеше да се предаде. Нямаше да може да понесе още една борба с тумора. Нито химиотерапията, а още по-малко безпомощните лица на лекарите, повечето от които имаха жълто около устата си и се питаха защо не са си избрали по-доходна професия, като например инвестиционен брокер.

Ката отвори входната врата и там за нейна изненада стоеше двойникът на Джордж Клуни.

— Какво търсиш тук? — попита нервно тя.

— Искам да ти направя предложение.

— Козметика на Avon?

— Мога да излекувам тумора ти — усмихна се сатаната Клуни толкова чаровно, че ако истинският Клуни се усмихваше така, щеше да спечели много повече Оскари.

За миг Ката остана безмълвна. Откъде пък този тип знаеше за нейната болест?

— В замяна трябва да ми дадеш само една дреболия — рече сатаната.

Разговорите, тип „Предлагам ти сделка“ му доставяха огромна радост. Хората с готовност продаваха душите си, само и само да получат това, което искат. Било то професионален успех или победа на любимия футболен отбор, или пък глътка кафе след уморителна разходка по магазините из града. И да не забравяме. Вечният бестселър в неговата оферта: секс.

— Аз… нямам тумор — отвърна Ката.

— Напротив — ухили се сатаната. — Но ако го излекувам, ще ми дадеш ли в замяна една дреболия?

За миг Ката изпита надежда, колкото и абсурдно да беше това. А нищо не тревожи един обречен повече от страха да бъде измамена надеждата му. Ето защо тя реши да се отърве от този неприятен тип и му отговори:

— Да, да… добре… само се разкарай.

— Изобщо ли не искаш да разбереш каква е тази дреболия? — попита сатаната.

— Не — заяви Ката и затръшна вратата.

Ха, усмихна се сатаната, вярно, че хората имат свободна воля. Но са крайно безотговорни по отношение на душите си.