Давид Зафир
Исус е влюбен в мен (24)

Глава 23

Междувременно

— Ти пак имаш среща с Мари? — Гавраил не можеше да асимилира това, което чу от Исус. Месията седеше на кухненската маса в дома на пастора и пиеше кафе, напитка, за която смяташе, че е едно от най-хубавите неща на модерните времена. Както и пицата.

— Правилно си разбрал, тази вечер ще прекарам с Мари — отвърна съвсем спокойно Исус и си подари насладата от нова глътка кафе.

— Ама защо? — попита ужасено Гавраил.

— Защото мисля, че чрез Мари ще мога да науча повече за хората. Как живеят днес, какво чувстват, в какво вярват.

— Но това можеш да го научиш и от друг човек — подхвърли Гавраил. Той веднага се сети за няколко вярващи, които ходеха на църква, и с които беше къде-къде по-уместно месията да прекара вечерта, отколкото с Мари. Според него дори атеистите бяха по-подходящи за това от тази жена, ненавистта му, към която все повече растеше, въпреки че тя беше дъщеря на неговата любима Силвия.

— Няма да отменя вече веднъж уговорена среща — заяви решително Исус. — Пък и общуването с Мари ми доставя удоволствие.

Щом той произнесе това, киселините на Гавраил отново напомниха за себе си.

— Но няма ли да е по-добре да се подготвиш за своята мисия? — попита Гавраил с надеждата, че Исус все още може да се отметне от срещата.

— Не е нужно да ме поучаваш — сряза го Исус.

Гавраил млъкна, никой не можеше да поучава месията. Той бе наясно с това.

— Ти самият трябва да се подготвиш за финалната битка — напомни му Исус.

— Ами аз… аз го правя — запелтечи Гавраил, заел внезапно отбранителна позиция.

— Не, ти се забавляваш с тази жена — в гласа на месията имаше упрек.

Гавраил се изчерви. Наистина по-голямата част от последните два дни той прекара в леглото със своята голяма любов. Да не би Исус да е подочул нещо? Силвия не беше много тиха, което беше объркващо, но също и някак си хубаво, а и дори самият Гавраил понякога изгубваше контрол над гласа си, докато практикуваше това великолепно забавление.

— Аз, ааа… искам само да я върна в правия път — смотолеви Гавраил. Това не беше лъжа в истинския смисъл на думата. Никога не би могъл да излъже месията! Просто Силвия не се поддаваше на поучаване. Тя упорито не желаеше да подчини живота си на Библията.

— Какво значи десу^[1]? — попита Исус.

Гавраил получи пристъп на кашлица.

— Случайно чух как казваш на тази жена, че харесваш десу.

— А-аа, това е френско ястие… — отговори Гавраил. Изглежда, че все пак можеше да излъже месията, установи с ужас той.

— А какво значи танга? — попита Исус.

— Танга… това… това е нейната котка — отговори Гавраил. Колко бързо свикна да лъже Исус. Изумително.

Тогава месията стана от масата и заяви:

— Ще тръгвам за срещата с Мари.

Гавраил не искаше това. Той се боеше, че Мари ще му повлияе зле. Дори да беше само наполовина напориста и опитна в съблазняването, колкото майка си, ако това бе в природата на женската част на това семейство, то тогава… тогава… двамата също биха се… позабавлявали… О, Боже, побъркал ли се беше да си представя такива неща?!?! Ама че абсурдна мисъл!

— А не би ли предпочел да вечеряш с мен тази вечер? — попита отчаяно Гавраил.

— Нямаш ли среща със Силвия? — попита в отговор Исус.

— Можем да хапнем заедно — предложи Гавраил.

— Десу ли? — попита Исус.

— Не! — отговори Гавраил с леко рязък глас.

— Защо не?

— А-аа… от него се получават киселини. — Това, с лъженето, бързо се превърна в рутинно действие.

Исус се усмихна:

— Защо трябва да се страхувам от киселини?

Преди още Гавраил да измисли правдоподобен отговор, на вратата се позвъни. Исус отвори. Беше Силвия. Гавраил отчаяно се надяваше, че Исус няма да спомене нищо за десу и танга. Силвия влезе и лепна бърза целувка на бузата на Гавраил. В присъствието на Божия син това беше ужасно неловко за бившия ангел.

— Случило ли се е нещо? — попита Силвия, която бе забелязала неговото притеснение.

— Не… не — успокои я Гавраил. Той си даде сметка, че всъщност не беше спрял да лъже.

— Имаш ли нещо против Йешуа да прекара вечерта с нас?

Погледът на Силвия не остави никакво съмнение относно нейното против.

Исус каза:

— Аз имам друга среща за тази вечер.

Силвия въздъхна облекчено, а Исус добави:

— Ще имам удоволствието да пробвам вашето десу някой друг път.

Това на свой ред удиви Силвия:

— Искате да пробвате моето десу?

Гавраил бързо я прекъсна:

— Нека не говорим за храна, имам малко стомашно неразположение.

Сега вече Силвия нищо не разбираше.

Исус се обърна към нея и попита:

— А къде е малката ви танга?

Силвия направо не можеше да повярва.

— Гавраил ми разказа за нея.

В този момент Гавраил се разкайваше, че е избрал да се превърне в човек.

— Лъскава ли е козината й? — попита учтиво Исус.

— А-аа — отговори Силвия — сигурно има танга с козина, да, може и да има някъде, но…

Тя не продължи, изтормозеният Гавраил каза на Исус:

— Ще закъснееш за срещата си.

Той просто искаше да сложи край на това положение и не виждаше никаква друга възможност, освен тази, да отпрати месията. И в този момент му бе напълно безразлично дали месията ще отиде при Мари.

Исус кимна:

— Имаш право, скъпи приятелю.

Той се сбогува и затвори вратата след себе си. Гавраил въздъхна облекчено.

Силвия обаче погледна озадачено след месията през прозореца и попита Гавраил:

— Той гей ли е?

Гавраил затвори очи. Дойде му твърде много. Той бе накарал Божия син да произнесе думите „десу“ и „танга“. И го беше излъгал.

И най-вече: беше го подтикнал към още една среща с Мари!