Давид Зафир
Исус е влюбен в мен (22)

Глава 21

Междувременно

Гавраил будуваше в кухнята на своя дом и чакаше завръщането на Исус. Неговата любима имаше среща в Хамбург, поради което не можеше да прекара нощта при него. Боже, колко му липсваше Силвия, макар че не я беше виждал само от няколко часа. В мъчителни моменти като този Гавраил беше убеден, че тази работа с любовта има много повече недостатъци, отколкото предимства. И че Бог, когато е сътворявал любовта, такава несъвършена, каквато е, вероятно се е намирал в лош период.

Е, да, Всевишният няма лоши периоди, това той като бивш ангел би трябвало да го знае, но не можеше да си обясни по друг начин своя породен от любов копнеж. Къде му е тук смисълът?

Беше нещо подобно на киселините. В тях също му убягваше божественият замисъл.

Най-после Исус се върна в пасторския дом. Изглеждаше дълбоко замислен.

— Какво те тревожи, господарю мой? — попита Гавраил.

— Какво знаеш за Мари? — попита Исус.

О, не, помисли си Гавраил, тази жена още ли се занимава с месията?

— Прощавай, господарю — отговори той, — но Мари е това, което тук на земята определяме като „посредствена“.

— Съвсем не ми прилича на посредствена. Напротив, виждам нещо необикновено у нея.

— Как необикновено? — гласът на Гавраил леко се повиши. — За една и съща Мари ли говорим?

— Тя ме накара да се засмея — изтърси Исус.

— Как, да не би като е разбивала с главата си стена? — попита Гавраил и веднага се изплаши от самия себе си. Усети как у него леко се надигаше гняв срещу Мари. Не можеше ли тя просто да остави месията на мира?

— Не, не е разбивала с главата си стена. Как ти хрумна това? — попита Исус и в този момент Гавраил се зарадва, че Исус не познава иронията.

— Не й ли липсва малко вяра? — осведоми се Исус.

— Малко? — Гавраил въздъхна леко. А наум добави: „На нея й липсва точно толкова «малко» вяра, колкото Голиат е «малко» голям“.

Исус се огледа замислено.

— Нали няма да се занимаваш с нея? — попита строго Гавраил. — Нямаш време за това, мисли за мисията ти!

— Искам само да науча повече за нея — отвърна Исус, след което се прибра в стаята си.

Гавраил гледаше втренчено затворената врата и се питаше: „Дали все пак Исус няма някакви чувства към Мари?“ После Гавраил сякаш се засмя на самия себе си. Това беше абсурдна мисъл. Исус едва ли бе способен на такива чувства. Пък и Мари не беше от класата на Мария Магдалена. Не беше от класата и на една Саломе, да не говорим за съпругата на Лот. Сигурно Исус просто искаше да вкара в правия път една заблудена овчица.