Лиза Макман
Бдение (6)

2 март 2001

Джейни е на тринайсет.

Няма спален чувал, но Кари има един в повече, който тя може да използва. Джейни оставя на пода до дивана в хола на Кари найлоновия си плик със знака на близкия супермаркет.

 

 

В плика има:

Ръчно изработен подарък за Кари.

Пижамата на Джейни.

Четка за зъби.

 

 

Джейни не може да се отпусне. Но Кари бърбори и за двете в очакване на новата си приятелка Мелинда Джефърс.

Да, онази Мелинда Джефърс.

От „Фийлдридж Норт Сайд Джефърсис“.

 

 

Изглежда, Мелинда Джефърс е и председател на клуба „Да направим живота на Джейни Ханаган жалък“. Джейни бърше потни ръце в джинсите си.

Пристига Мелинда. Кари не любезничи излишно. Джейни поздравява с кимване.

Мелинда самодоволно се подсмихва. Опитва се да пошушне нещо на Кари, но Кари не я удостоява с внимание и предлага: „Хайде да си поиграем с косата на Джейни.“

Мелинда пронизва с поглед Кари.

Кари се ухилва и пита Джейни с очи съгласна ли е.

Джейни пуска някакво подобие на усмивка, Мелинда свива рамене и се прави, че няма нищо против. Но Джейни знае, че това я убива.

 

 

Трите момичета постепенно свикват или може би просто се примиряват една с друга. Помагат си в гримирането и гледат любимите филми на Кари със старите комици, някои от които Джейни никога не е чувала преди. После започват да играят на „истина или предизвикателство“^[1].

 

 

Кари редува: истина, предизвикателство, истина, предизвикателство.

На Мелинда винаги й се пада истината.

Следва Джейни.

 

 

На Джейни никога не й се пада истината.

Тя е момиче на предизвикателствата.

Така няма да допусне никого до себе си.

Не би могла да го позволи.

Защото може да узнае тайната й.

 

 

Кикотът им стига до истерия, когато Мелинда кара Джейни да приеме предизвикателството да излезе боса на снега, да заобиколи зад къщата, да свали дрехите си и да направи гол снежен ангел в градината.

 

 

Джейни няма причина да не го стори.

Какво толкова има да губи, наистина?

По-добре да приеме предизвикателството, отколкото да издаде тайната си.

 

 

Мелинда гледа със скръстени ръце и иронична усмивка на лицето как Джейни зъзне в нощния студ. Кари се киска, докато й помага да напъха мокрото си тяло отново в пуловера и джинсите. После хваща сутиена й, пълни чашките със сняг и изстрелва топките като с прашка към Мелинда.

— Уф, каква гнусотия, — мръщи се Мелинда. — Откъде взе тая стара дрипа, от Армията на спасението ли?

Усмивката на Джейни се изпарява. Засрамена, грабва сутиена от ръцете на Кари и го мушка в джоба на джинсите си.

— Не. — Ядосана е, но все пак се ухилва. — От магазина за втора употреба. Защо, да не би да си го познаваш?

Кари цвили от смях.

Дори Мелинда прихва, макар и против волята си.

Връщат се уморени обратно в къщата да хапнат малко пуканки.

 

 

Шумът в хола на Кари заглъхва заедно с угасването на светлината, след като господин Бранд, бащата на Кари, с тежка стъпка се появява на прага и изръмжава на трите момичета да млъкват и да си лягат веднага.

Джейни дърпа ципа на вмирисания на мухъл спален чувал и затваря очи, но е прекалено възбудена след веселбата с голия снежен ангел, за да заспи. Все пак успя да се позабавлява тази вечер въпреки Мелинда. Разбра какво е да си богато момиче. Не беше лошо за един ден, но гадните уроци й дойдоха в повече. Научи още, че според Кари най-секси в класа естествено е Люк Дрейк и че хората като Мелинда четири пъти в годината ходят на екзотични ваканции. Брей! Никога нямаше да се сети сама!

Вече и последните пошушнати шеги секват и Джейни обръща очи нагоре към тавана. Радва се, че е тук, нищо че Мелинда й се подиграва за дрехите. Даже се осмели да я попита дали изобщо някога е носила нещо ново, но Кари й затвори устата, като внезапно заяви:

— Джейни, страшно ти отива тази прическа! Нали, Мелинда?

За пръв път косата на Джейни е прибрана на френски плитки и в спалния чувал тя усеща как преплетените кичури притискат скалпа й върху тънката възглавница. Ако помоли, Кари сигурно ще й покаже как да си ги прави сама.

Пишка й се, но я е страх да стане, защото бащата на Кари може да я чуе и пак да се разкрещи. Остава тихо да лежи до двете момичета и да слуша дишането им, докато те се предават на съня. Мелинда е по средата, с лице към Кари и с гръб към Джейни.

 

 

 

Таванът в хола на Кари се появява отново, когато Мелинда въздъхва и се пльосва по корем в чувала си. Ужас! — мисли си Джейни. Поглежда часовника. 1:23.

 

 

 

Кари се изправя с писъци в чувала.

Джейни също крещи, но звукът засяда в гърлото й.

Гласът й е пресипнал.

Пръстите й са изтръпнали.

Тялото й се люлее от кошмара.

 

 

Двете момичета се споглеждат в тъмното. Мелинда се размърдва, промърморва нещо и отново заспива.

— Добре ли си? — шепти Джейни, докато се надига.

Кари кима задъхана и се засмива смутено. Тихият й глас трепери:

— Съжалявам, че те събудих. Сънувах кошмар.

Джейни се колебае. Трескаво мисли какво да каже.

— Искаш ли да поговорим?

— Не, няма нужда, лягай си. — Кари се обръща настрани. Мелинда отново се размърдва, приближава се до Кари и се укротява.

Джейни поглежда часовника. 3:42. Изтощена е. Унася се.

 

 

 

Джейни за пореден път се изправя и сяда в спалния чувал, като бурно разтърсва глава. Краищата на плитките й се удрят в бузите й, но тя не е в състояние да се махне от онази стая. Принудена е не само да стои там, но и да гледа.

 

И отново е в хола на Кари.

Този път се изправя Мелинда. Косата й е разрошена. Оглежда за Джейни:

— Защо, по дяволите, трябваше да правиш това?

Бясна е.

Преструвайки се, че спи, Джейни отваря едно око:

— Извинявай — промърморва. — По чувала ти лазеше паяк. Спасих ти живота.

— Моля?

— Забрави, вече го няма.

— Страхотно. Да не мислиш, че ще мога пак да заспя.

Джейни се ухилва в тъмното. Часът е 5:51.

 

 

Някой я дърпа за краката. Джейни отваря очи, без да разбира къде се намира. Тъмно като в рог. Кари отмята горната част на спалния чувал от очите й:

— Ставай, сънливке.

Слънцето е ослепително.

— М-м-м — изръмжава Джейни, докато се изправя бавно и сяда.

Седейки върху прасците си, Кари е вперила поглед в Джейни. Едната й вежда е силно извита нагоре.

Джейни си спомня. А Кари?

— Добре ли спа? — пита Кари.

Стомахът на Джейни се свива:

— Ами… да. — Любопитна й е реакцията на Кари. — А ти?

Кари се усмихва:

— Като бебе. И то на този твърд под.

— Хм. Браво. Това е чудесно. — Джейни рита с крака, за да оправи усуканата си нощница. — А къде е Мелинда?

— Тръгна си преди около пет минути. Държеше се идиотски. Забравила, че има урок по пиано в осем. — Кари изсумтява. — Представяш ли си?

Джейни лекичко се засмива. Умира от глад. Двете момичета си приготвят закуска. Кари, изглежда, не си спомня своя кошмар.

Но Джейни не може да го забрави.

Докато дъвчат препечени филийки, Джейни хвърля тайно поглед към гърдите на Кари. Гърдите й са колкото половин ябълка.

 

 

Джейни се прибира вкъщи и се просва на леглото с мисълта за странната нощ. Дали това се случва и на други, пита се тя. Но дълбоко в себе си знае отговора.

 

 

Джейни е на шестнайсет. Сама си купува дрехите. Често пазарува и храна. Чекът от социалните служби покрива наема, алкохола и почти нищо друго.

Преди две години Джейни започна да работи по няколко часа след училище и през уикендите в старческия дом „Хедър“. Сега, през лятото, ходи там на пълен работен ден.

Администрацията на дома и санитарите харесват Джейни, особено по време на ваканциите, защото тя поема смените на всеки, който се е разболял в последния момент или иска да си вземе почивен ден. На Джейни й трябват пари и те го знаят.

Тя е решена да учи в колеж.

Пет дни в седмицата, а понякога и повече, Джейни облича престилката и хваща автобуса за старческия дом. Тя харесва възрастните хора. Те не спят дълбоко.

 

 

Джейни и Кари още са приятелки и живеят врата до врата. Прекарват много време в дома на Джейни, като първо изчакват майка й да се прибере в спалнята си, а после гледат филми и говорят за момчета. Говорят и за други неща. Например защо бащата на Кари е вечно сърдит и защо майка й не харесва никого. Най-вече, предполага Джейни, защото са си кисели по природа. Толкова е просто. Всеки път, когато Кари пита дали Джейни може да преспи у тях, майка й отговаря:

— Ама нали твоите приятелки спаха вкъщи на рождения ти ден.

Кари не си прави труда да й напомня, че оттогава са минали четири години.

 

 

Джейни си мисли за Карсън и се пита дали Кари е единствено дете. Но Кари, изглежда, не обича бодливите теми. Може би се страхува, че ще се закачи на тях и ще се спука като балон.

Кари и Мелинда също продължават приятелството си. Родителите на Мелинда са все така богати. Имат скъп и апартаменти във Вегас, на остров Марко във Флорида, във Вейл, Колорадо, и някъде из Гърция.

Мелинда играе тенис. Участва в мажоретния състав. И прекарва повечето от времето си с другите богаташчета. Понякога и с Кари.

Джейни няма нищо против Мелинда. Мелинда все още не понася Джейни, която смята, че знае истинската причина за това и тя няма нищо общо с парите и богатствата.