Лиза Макман
Бдение (5)

1 януари 2001

Товарен камион на „Ю-Хоул“ спира пред съседите. Мъж, жена и момиче на възрастта на Джейни слизат от него и нагазват в покритата със сняг алея за коли. Джейни ги наблюдава от прозореца на стаята си.

Момичето е с черна коса, красиво.

Джейни се пита дали и тя е сноб като другите в училище, които я наричат „бял боклук“. Възможно е, след като ще живее до Джейни — в грешната част на града да започнат и нея да наричат „бял боклук“.

Но тя наистина е красива.

Достатъчно, за да промени нещата.

Джейни облича нещо набързо, пъха се в ботушите, намята палтото и изтичва до съседната къща, за да се запознае първа с момичето, преди онези от „Норт Сайд“ да са стигнали до нея. Джейни отчаяно се нуждае от приятел.

— Хей, да помогна с нещо? — извиква Джейни и гласът й е по-уверен от нея самата.

Момичето спира. Трапчинките на бузите му се разтягат в усмивка и то накланя глава на една страна. „Здравей — отвръща. — Аз съм Кари Бранд.“

Очите на Кари просветват.

Сърцето на Джейни подскача.