Метаданни
Данни
- Серия
- Опасни сънища (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Wake, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Валентина Донкова, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 35 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- midnight_sun17 (2015)
- Редакция
- maskara (2016)
Издание:
Лиза Макман. Бдение
Американска. Първо издание
ИК „Пергамент Прес“
ISBN 978-954-641-020-7
История
- — Добавяне
6 септември 1999
15:05
Джейни тича да хване автобуса след първия учебен ден в шести клас. Мелинда Джефърс, едно от момичетата от „Фийлдридж Норт Сайд“, протяга крак и Джейни се просва върху асфалта. Мелинда не спира да се смее по пътя до лъскавото червено чероки на майка си. Джейни се сдържа да не заплаче, докато изтупва прахта от дрехите си. Качва се в автобуса, стоварва се на предната седалка и се заема да изследва камъчетата, набити в разкървавените й длани и дупката на коляното на изтънелите й от носене панталони.
От тоя шести клас вече буца й засяда в гърлото.
Опира глава в стъклото.
Вкъщи майка й лежи на дивана, гледа „Пътеводна светлина“ и отпива от прозрачна бутилка. Джейни минава покрай нея, измива внимателно парещите си длани на мивката, подсушава ги и сяда на дивана. С надежда майка й да я забележи. С надежда да й каже нещо.
Но майката на Джейни вече е заспала.
Тя спи с отворена уста.
Леко похърква.
Гърлото на бутилката стърчи от ръката й.
Джейни въздиша, издърпва бутилката и я оставя на ниската очукана масичка, след което се захваща с домашните.
На средата на задачата по математика в стаята стана черно.
Джейни се спуска в облян от ярка светлина тунел, многоцветен като калейдоскоп. Няма къде да стъпи и се носи из въздуха, а стените се въртят около нея. Всеки момент ще повърне.
Редом с нея в тунела са майка й и още някой, който прилича на Исус Христос, само че рус. Мъжът и майка й се държат за ръце и летят. Изглеждат щастливи. Джейни вика, но звук не се чува. Тя иска да спре това.
Моливът пада от ръцете й.
Главата й се свлича върху страничната облегалка на дивана.
Мъчи се да се изправи и да седне отново, но в този вихър от цветове не може да се ориентира къде е горе и къде е долу. Прави усилие да балансира на другата страна и се изсипва върху майка си.
Цветовете спират да се въртят и всичко отново става черно.
Джейни чува заспалата жена да мърмори.
Усеща лакътя й в хълбока си.
Стаята бавно идва на фокус и в тишината иззвънтява шамар.
— Да се махаш оттук — казва майка й. — Какво, по дяволите, ти има?
Джейни се изправя и я гледа. Стомахът й ври, вие й се свят от цветната спирала.
— Лошо ми е — прошепва тя, надига се и тръгва залитайки към банята, за да повърне.
Поглежда оттам, бледа и трепереща. Майка й вече е станала от дивана и се е прибрала в спалнята си.
Слава богу. Наплисква лицето си със студена вода.