Метаданни
Данни
- Серия
- Опасни сънища (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Wake, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Валентина Донкова, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 35 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- midnight_sun17 (2015)
- Редакция
- maskara (2016)
Издание:
Лиза Макман. Бдение
Американска. Първо издание
ИК „Пергамент Прес“
ISBN 978-954-641-020-7
История
- — Добавяне
26 ноември 2005
9:59
Джейни чака пред вратата на градската библиотека. Когато отварят за посетители, тя се насочва към отдела за научнопопулярна литература. Самоучители. Сънища.
Сваля и шестте книги от рафта, намира си маса в задната част, сяда и чете.
Когато група сънливи ученици влизат и се настаняват на съседна маса, тя се премества в друга част на библиотеката.
Изчаква търпеливо компютърът в ъгъла да се включи. Прекарва там цял час. Не може да повярва какво открива с помощта на Гугъл.
Разбира се, няма нищо за хора като нея. Но все пак е някакво начало.
17:01
С четири от шестте книги Джейни се прибира вкъщи. Очарована е. Приготвя си вечеря с книга в ръка. Чете до полунощ. Затваря книгата, поема дълбоко дъх и започва да разговаря със себе си, докато се приготвя за лягане.
— Имам проблем — казва със спокоен глас, стараейки се да не звучи нелепо. — Имам проблем и трябва да го реша. Бих искала да сънувам решението на проблема си.
Концентрира се. Пъха се в леглото, затваря очи и продължава:
— Бих желала да видя в съня си как да блокирам лошите сънища на другите. Искам… — колебае се. — Искам да помагам на хората и освен това… ще ми се… да имам нормален живот. Така че техните сънища да не ме прецакват винаги.
Джейни диша дълбоко. Спира да говори и фокусира съзнанието си над проблема. Изведнъж се сеща:
— О, и бих искала да си спомням съня, след като се събудя — добавя тя на глас.
После отново и отново повтаря думите в главата си.
Погледът й се отклонява към часовника и тя се ядосва, че е развалила магията.
00:33
Отново се съсредоточава. Диша дълбоко. Оставя мислите си да се носят и сливат в съзнанието й.
Усеща как изпълват стаята. Вдишва ги. Чувства топлината им по кожата си. Оставя ума си да се освободи, мускулите да се отпуснат.
И пуска в себе си съня.
Отначало нищо не се случва.
Което е добре.
Просветлението не идва веднага.
02:45
Джейни се намира насред тъмно езеро. Крачи във водата, струва й се часове наред. Започва да губи сили. Изпада в паника. Съзира Кабъл на брега с въже. Трескаво маха с ръце, но той не я вижда. Вече не може да пази равновесие. Ушите и устата й се пълнят с вода.
Потъва.
В дълбокото има много хора — мъже, жени, деца, бебета. Поглежда ги с ужас, дробовете й изгарят. Труповете я фиксират втренчено с изпъкнали от смъртта очи.
Оглежда се ужасена. Напрежението в дробовете я омаломощава. Всичко се замъглява и става черно. Усеща очните си ябълки да изскачат и чува натрапчивия вътрешен смях на плаващите около нея тела.
Джейни остава без дъх и сяда в леглото. Часът е 03:10.
Запъхтяна, записва съня в тетрадката.
Опитва се да не се отчайва заради неуспеха. Тя всъщност го е очаквала.
Още не е свършило, мисли си тя и ляга отново.
Нека го сънувам пак, казва си вече по-спокойна. Но този път няма да се удавя. Ще дишам под вода, защото сънят си е мой и мога да правя каквото си искам в него. Ще плувам като риба. Защото знам как. И… и имам хриле. Да, точно така, имам хриле.
Повтаря го, докато заспива.
03:47
Тя няма хриле.
Мята се и стене отчаяна върху възглавницата. Повтаря отново мантрата си.
04:55
Всичко започва отначало.
Потъва, спуска се надолу, изтощена, с горящи дробове и гледа към другите тела, плаващи наоколо.
Обзема я паника.
Опулените очи са там.
И тогава.
Госпожица Стюбин й намига под водата. Усмихва се окуражително. Тя не е една от мъртвите.
До госпожица Стюбин се носи втора Джейни, която й кима и отвръща на усмивката.
— Това е твоят сън — казва.
Давещата се Джейни мести поглед от госпожица Стюбин към другата Джейни. Зрението й се замъглява.
Започва да губи разсъдъка си.
— Концентрирай се — вика Джейни. — Промени го.
Давещата се Джейни затваря очи. Потъва все по-надълбоко. Рита с крака, докато губи съзнание, отчаяно опитва да се движи, да се върне горе, на повърхността.
— Концентрирай се — повтаря другата. — Хайде, направи го!
На кожата на врата й пробиват хриле.
Тя отваря очи.
Диша. Дълги пречистващи вдишвания. Под водата. Усеща гъдел. Смее се невярваща на мехурчетата.
Поглежда нагоре — Джейни и госпожица Стюбин й се усмихват. Пляскат с ръце във водата, забавено, беззвучно. Доплуват до нея.
Бившата давеща се Джейни се засмива.
— Успях — казва тя. От устата й излизат балончета, които се пукат и се превръщат в думи, като в анимация.
— Успя — кима другата Джейни, а косата й се стеле след нея като коприна.
— А сега да плуваме — подканва я госпожица Стюбин. — Някой те чака там горе на брега.
Другата Джейни и госпожица Стюбин плуват донякъде с нея, после спират и й махат да продължи сама.
Тя приближава брега, стъпва и се изправя, а хрилете й изчезват. Излиза от водата. Тениската и боксерките, с които обикновено спи, са подгизнали.
Там е Кабъл. И той е по боксерки. Мускулите му се открояват на слънчевата светлина. Тялото му е загоряло. Блести.
Мястото прилича на пуст тропически остров.
Той е неподвижен.
Въжето го няма в ръцете му.
Седи на пясъка.
Тя очаква от него да направи нещо, но той не помръдва.
— Помни, сънят е твой — чува гласа на другата Джейни. Онази, която знае, че тя сънува.
Тя се приближава към него след кратко колебание:
— Здравей, Кабъл.
Той вдига поглед и казва:
— Загрижен съм за теб. — Кафявите му очи помътняват.
Джейни иска да му повярва. И му вярва.
— Ами Шей? — пита тя.
— Сънищата не са спомени — отвръща той. — Моля те, говори с мен.
06:29
Джейни се усмихва в съня си. Тя вече може да го контролира, връща се обратно в него, променя го, започва го от различни моменти, за да го направи забавен или секси, или красив, или смешен.