Метаданни
Данни
- Серия
- Опасни сънища (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Wake, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Валентина Донкова, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 35 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- midnight_sun17 (2015)
- Редакция
- maskara (2016)
Издание:
Лиза Макман. Бдение
Американска. Първо издание
ИК „Пергамент Прес“
ISBN 978-954-641-020-7
История
- — Добавяне
Къде започва всичко
Вечер, 23 декември 1996
Джейни Ханаган е на осем. Облечена е в тънка лятна рокля на избелели червени фигурки, с окъсели ръкави, чорапогащи слонова кост с провиснало дъно, сребристосиви ботуши и кафяво палто с вид на одеяло, с две липсващи копчета. Косата й, дълга, мърляво руса на цвят, стърчи във въздуха от статичното електричество. Пътува с майка си във влак на железопътната компания „Амтрак“ от Фийлдридж, Мичиган, където двете живеят, до Чикаго, при баба й. Майка й чете „Глоуб“ на седалката отсреща. На корицата има снимка на огромен господин в пепелявосин фрак. Джейни подпира глава на прозореца и се заглежда в облачето образувано от дъха й.
Облакът бавно размътва погледа на детето и то губи представа за това, което се случва. Първоначално се носи в мъглата за няколко мига, после изведнъж попада в огромна зала, където седи на конферентна маса заедно с петима мъже и три жени.
Пред тях се е изправил висок, оплешивяващ господин с куфарче в ръка. Стои по долни гащи, представя нещо и изглежда объркан. Опитва се да говори, но думите трудно излизат от устата му. Всички други са в изрядни костюми. Смеят се и сочат плешивия господин по долни гащи.
Плешивият гледа към Джейни.
После към онези, които му се присмиват.
Лицето му се сгърчва от срам.
Придържа куфарчето пред срамните си части и това кара другите да се кикотят още по-силно. Изтичва до вратата на конферентната зала, но дръжката е хлъзгава — нещо лигаво капе от нея. Не може да я отвори — тя трака и играе в ръцете му и хората от масата се хилят с удвоен ентусиазъм. Гащите на плешивия са сивкави и висят отзад.
Джейни не знае какво да прави.
Застива на мястото си.
Спирачките на влака рязко изскърцват.
Картината помътнява и се губи в мъгла.
— Джейни! — Майка й се е надвесила над нея. Дъхът й лъха на джин и едното й око е закрито от разчорлен кичур. — Джейни, казвам, че баба ти сигурно ще те заведе в онзи голям магазин за играчки. Мислех, че това ще те зарадва, но може би не. — Майката на Джейни отпива от плоска бутилка, скрита в дрипава, стара чанта.
Джейни фокусира поглед върху лицето й и се усмихва.
— Звучи забавно — отвръща, въпреки че не харесва кукли. По-скоро би се зарадвала на един чорапогащник. Размърдва се на седалката в опит да оправи своя. На чатала е опънат до скъсване и не може да го вдигне повече от средата на бедрото. Сеща се за плешивия и търка очи. Странно.
Влакът спира, двете събират багажа си и излизат в коридора. В същия момент пред майка й изниква, току-що напуснал купето си, смачкан, оплешивяващ господин.
Той бърше лице с носна кърпа.
Джейни го зяпа с отворена уста.
— Леле! — успява да измърмори.
Мъжът се обръща вяло, усетил погледа й, и се отправя към изхода.