Лиза Макман
Бдение (29)

22 октомври 2005

Джейни е дневна смяна. Събота. Пращат я в залата за арттерапия. Това я радва. Повечето обитатели на дома не спят по време на заниманията там.

По обяд директорката се появява, въпреки че е почивен ден. Вика Джейни в офиса и затваря вратата.

Джейни е притеснена. Направила ли е нещо? Да не би да са я видели, докато е била в нечий сън, и да са решили, че спи на работа? Сяда плахо на стола до бюрото на директорката.

— Всичко наред ли е? — пита нервно.

Директорката се усмихва. Подава й пощенски плик и казва:

— Това е за теб.

— Какво е?

— Не знам. От госпожица Стюбин е. Намерихме го във вещите й след идването на съдебния лекар. Можеш да го отвориш.

Очите на Джейни се отварят широко. Пръстите й леко треперят. Разкъсва печата и изважда сгънат лист хартия. От него на земята изпада друго по-малко късче хартия. Тя чете. Буквите едва се разчитат. Неясни. Написани от сляпа ръка.

Скъпа Джейни,

Благодаря ти за моите сънища.

От един ловец към друг.

Марта Стюбин

П. С. Имаш повече сила, отколкото предполагаш.

Сърцето на Джейни спира. Вдишва шумно. Не. Това е невъзможно.

Директорката вдига малкото правоъгълно листче от пода и го подава на Джейни. Чек.

На реда за бележки на платеца пише: „за колеж“.

Пет хиляди долара.

 

 

Джейни поглежда директорката, която сияе толкова неудържимо, че лицето й всеки момент ще се пропука.

Поглежда чека и отново бележката.

Директорката се изправя и прегръща Джейни през рамото.

— Добра работа, скъпа — казва тя и подсмърква. — Толкова се радвам за теб.

 

 

Обаждане за Джейни.

Тя бърза към рецепцията. Какъв странен ден.

Майка й.

— Има някакво хипи пред вратата. Казва, че няма да си тръгне, докато не говори е теб. Скоро ли се прибираш? Защото той иска да знае, а аз си лягам.

От гърдите на Джейни се отронва въздишка. Записва си смените на календара в хола всяка седмица. Но все пак й е забавно. Може би защото получи чек от госпожица Стюбин. Може би защото майка й смята Кабъл за хипи.

— Малко след пет, мамо.

— Трябва ли да се притеснявам от този тип отпред, или мога да си лягам?

— Може да си легнеш. Той е… не е изнасилвач.

Поне това знам. Затварят.

 

 

Кабъл го няма пред вратата.

Джейни влиза. На плота под една мръсна чаша се подава бележка с драсканиците на майка й.

Хипито каза, че не може да остане. Ще дойде пак утре.

С обич. Мама.

Там пише „С обич. Мама“.

Това е най-впечатляващото от всичко.

Джейни къса бележката на парчета и я хвърля в преливащата от боклук кофа.

 

 

Преоблича се, пъха някакъв полуфабрикат във фурната и изважда документите за кандидатстването.

Пет хиляди. Капка в морето, Джейни го знае. Но псе пак е нещо.

Също като писмото на госпожица Стюбин.

То наистина беше нещо.

Джейни още не може напълно да го разбере.

Преглежда лист по лист купчината хартии. Всичко й се струва чуждо. Формуляри за финансова помощ, заявления за стипендии, писане на входно есе? Майчице. Трябва да започне да се оправя с тези неща.

Няма никаква идея е какво би желала да се занимава в бъдеще.

Физика, математика… може би някаква изследователска работа. Изследвания на съня например.

Или не.

Тя наистина иска да забрави тази част от своя скапан живот.

 

 

Звъни на Кари:

— Какво правиш?

— Седя си вкъщи. Сама. А ти?

— Чудя се дали няма купон в някоя от къщите на богатите ти приятелки.

Кари прави пауза.

— Защо? — В гласа й звучи подозрение.

— Не знам — лъже Джейни. — Скучно ми е. Не може ли да ме вкараш някак?

— Джейни.

— Какво?

— Ти не искаш да направиш това.

— Защо не? Просто ми е скучно. Никога не съм била на онези организирани партита, забранени за простосмъртни. Сещаш се, където родителите ги няма и оставят всичката пиячка на децата.

Кари пак мълчи. После казва:

— Него търсиш, нали. Идвам при теб.

И затваря.

 

 

Пристига след десет минути със спален чувал.

— Може ли да остана? — пита тя мило. — Не сме преспивали заедно кой знае откога.

Джейни я поглежда скептично.

— Какво става? — пита. — Просто ми кажи какво става.

Кари си хвърля нещата на дивана:

— Имаш ли нещо за хапване? Не съм яла цял ден.

Души наоколо и отваря фурната:

— Ужас. Не може ли да сготвим нещо истинско?

— Хубаво — въздъхва Джейни. Тършува из кухнята. Хладилникът е изненадващо пълен днес. — Фахитас^[1] става ли?

— Идеално — отвръща Кари радостно. Забърква две водки с тоник, добавя малко портокалов сок и подава едната на Джейни.

— Би ли престанала с това, ако обичаш?

— С кое?

— Целия този захаросан мил разговор. Започва сериозно да ме изнервя.

Кари премигва.

— Не знам за какво говориш. Все едно, дай да кълцам тъпите зеленчуци.

 

 

Приготвят си храна, забъркват сами гуакамолето^[2] и всичко останало. Джейни взима полуфабриката, увива го във фолио и го прибира в хладилника. Майка й със сигурност ще го изяде. Студен. За закуска или нещо подобно.

Докато стане вечерята, Джейни започва второто си питие. Вече е леко замаяна, а Кари пие шотове направо от бутилката.

Отиват в хола и пускат музикален канал.

— Е, ще ми кажеш ли най-после какво, по дяволите, се случва? — пита Джейни.

Кари въздиша и я поглежда с тъжен поглед:

— О, Джейни. Ти още си падаш по Кабъл, така ли?

Джейни отпива от коктейла си и лъже:

— Не… Вече го преживях. Не му говоря.

— Видях го тук, пред вратата ти, сутринта. Ти на работа ли беше?

— Да. Той май е висял отпред цял ден. Майка ми му вика „хипи“ — казва Джейни през смях.

Кари удря още един шот.

— Уф! — потръпва цялата, докато преглъща. — Леле. А… да. Кабъл. Ами той е у Мелинда тази вечер. С Шей.

— Ами да, няма да е с Мелинда.

Кари я гледа с любопитство:

— Защо да не е с Мелинда?

Джейни се чувства по-смела под въздействието на алкохола:

— Кари! Мелинда е лесбийка. Още ли не си разбрала?

— Какво?

— Тя е безпаметно влюбена в теб.

— Не е.

— Е.

— Ти откъде знаеш?

Джейни се колебае.

Не бива да й казва.

Но го прави:

— Сънува те. Виждала съм сънищата й.

Кари я гледа слисано.

Джейни седи с каменно лице.

И тогава Кари прихва:

— По дяволите, Джейни. Чувството ти за хумор се върна.

Джейни също се засмива като ехо:

— Хвана се — отвръща тя нервно.

Кари опитва малка хапка от фахитата:

— Ей, много е вкусно, хлапе.

Джейни вдига пълен с досада поглед към тавана. Кари е прихванала от Стю навика да я нарича така.

— Както и да е. Продължавай? — подканва я Джейни.

— Какво?

— За Кабъл?

— А, да. Вярно. Е, след като ти го заряза, се е посветил на богаташки. Навсякъде се мъкне с Шей.

— Въпреки че уж са го спипали на някакъв неин купон?

Кари се смее:

— Да, защото можеш ли да си представиш с кого работи. С баща й! Имат си някаква „сделка“. Шей ми каза. Не е ли забавно. Истински семеен бизнес. И не говорим само за трева.

Джейни се тъпче с храната.

Кари продължава:

— Шей се похвалила на Мелинда, че е спала с него.

Кари се плясва с длан през устата.

— Мили боже. Не мога да повярвам, че го казах.

Джейни изтръпва. Но странно, иска да чуе още. Иска да го мрази.

— Не, не, всичко е наред — казва тя с равен тон. — Тотално съм го преживяла. Той е такъв позьор. Нали? — Подканва Кари да продължи.

— Да, тотален позьор! — казва Кари с писклив глас и едва не изпуска бутилката с водка. Пълни чашата на Джейни. — Нищо чудно, че дрехите му са съвсем нови и най-накрая си е купил мобилен. Страшни пачки изкарва. Аз мисля, че са от кока. Но това е само предположение.

Джейни не може да повярва.

Той каза, че не пие. Че не се друса.

И изглеждаше сякаш не понася Шей Уилдър.

Какъв лъжец.

— Предполагам, че всички дилъри лъжат — казва Джейни.

Кари кима, превъзбудена от алкохола:

— Доста са добри в лъжите. Не можех да повярвам, като разбрах какво прави Кабъл. Но още преди три години, когато се появи в нашия клас, разбрах, че се друса. Сигурна съм, че оттогава си кара така.

— Наистина ли се е друсал?

— Даже съм си купувала от него — шепне Кари.

— Ти си купувала?

Кари пак кима:

— И то доста често.

Джейни скача рязко и занася съдовете в мивката. Залавя се да ги мие, докато вихрушката от мисли уляга в главата й. Правил е секс с Шей? Цялото й тяло я боли като нажилено.

Влиза отново в хола и заварва Кари вцепенена пред телевизора.

Джейни сяда до нея:

— Ако Кабъл си пада по Шей, защо ще стои на вратата ми цял ден и защо ще се опитва така упорито да говори с мен?

Кари поглежда към Джейни:

— Може би не иска да те изгуби като бъдещ клиент? Или като готино парче. Така е, скъпа, напоследък си доста секси.

Джейни усеща как стомахът й кипва.

Извинява се и отива до тоалетната.

Когато се връща, Кари е просната на дивана в несвяст.

Изключва телевизора. Почиства и си сипва чаша вода.