Лиза Макман
Бдение (27)

18 октомври 2005

Джейни се обажда в училището, преструвайки се на майка си.

— Днес няма да идва на училище. Има настинка.

Обажда се и в старческия дом:

— Болна съм — подсмърча. — Не мога да дойда довечера.

Всички съжаляват.

— Дано се оправиш по-бързо, миличка — пожелава й директорката.

Но Джейни знае, че няма да се оправи. Това е. Такъв е животът й.

Свлича се изтощена обратно в леглото.

Джейни се измъква от леглото, сяда на пода в спалнята и пише домашното, което е останало от предишната вечер.

Не понася да изостава в училище.

Дори изпреварва другите.

Майка й се мотае из къщата, без да забелязва присъствието й. Гадна кучка. Тя е виновна, че ме е родила, псува наум Джейни. Би обвинила и баща си, ако имаше представа кой е. За миг се сеща за калейдоскопа от съня на майка й. Чуди се дали хипито Исус е баща й и какво ли се бе случило, че тази жена да се откаже от всичко. Вероятно никога няма да разбере.

Може би така е по-добре.

Телефонът звъни. Майката на Джейни вдига.

— На училище е — измънква тя.

Джейни за пръв път вижда майка си да вдига телефона.

Джейни седи увита в одеяло на дивана с ролка тоалетна хартия до себе си и гледа „Цената на истината“. Влиза Кари.

— Здрасти, кучко — поздравява я тя весело. — Днес изпусна, беше забавно. Болна ли си?

— Здрасти. Да. — За потвърждение Джейни издухва шумно носа си в тоалетната хартия.

— Изглеждаш ужасно — продължава Кари. — Носът ти е целият червен.

— Благодаря.

Кари сяда на дивана до Джейни.

— Странно… И Кабъл изглежда отвратително — подхвърля тя небрежно. — Сигурна ли си, че няма нищо, което да искаш да ми кажеш?

— Сигурна съм.

Кари се цупи. После пребърква раницата си и вади сгънато листче хартия. Хвърля го на масичката за кафе.

— От него е. Да не си надула корема?

Джейни поглежда Кари.

— Ха-ха.

— Каквото и да е, трябва да е нещо много важно, за да те спре да ходиш на училище. Не си пропуснала и ден от осми клас насам. Освен това, извинявай, може и да изглеждаш ужасно, но не мисля, че си болна.

— Мисли каквото искаш — отвръща Джейни с безразличие. — А и може би трябва да правиш секс, за да забременееш. Поне аз така съм чувала.

— Аха! Значи има и секс! — заявява Кари триумфално.

— Прибирай се вкъщи, Кари.

Кари се подхилква.

— Знаеш къде да ме намериш. „Напътствия и съвети за секса“. Само викни през прозореца.

Джейни потиска импулса си да я удуши и директно я отпраща:

— Довиждане.

— Добре, добре. Разбирам от намеци.

Кари тръгва към вратата, но преди да излезе, се обръща към Джейни с любопитство и примигва широко ухилена.

— Дали случайно всичко това има нещо общо с факта, че Кабъл се е забъркал с наркотици този уикенд?

— Моля?

— Ами той е нещо като дилър, предполагам… От онези, дето действат като посредници. Или както там им викат. Значи Шей танцувала с него на някакъв купон в неделя вечерта. Ама била много напушена. Чух, че са го спипали. Вярно ли е?

Джейни всеки момент ще повърне.

— Не — отвръща бавно, — няма нищо общо с това.

Сълзи бликват в ъгълчетата на очите й и тя ги бърше с пръсти.

Лицето на Кари помръква.

— По дяволите, Джейни. Ти не си знаела.

Джейни поклаща глава вцепенена.

Не забелязва кога си тръгва Кари.