Лиза Макман
Бдение (22)

10 октомври 2005

Джейни се събужда, закъсняла за училище. Примигва.

Никога преди не е сънувала — или поне не помни.

Била е само в съня на другите.

Хубавото е, че по време на собствените си сънища може да спи.

С мокър гребен слага в ред правата си пепеляворуса коса, мие зъбите си с рекордна бързина, пъха два долара в предния джоб на джинсите и грабва раницата си, като междувременно отчаяно търси ключовете. Ето ги на кухненската маса. Взема ги, казва довиждане на майка си, която стои до мивката по нощница, яде кексче и гледа безцелно през прозореца.

— Закъснявам — провиква се Джейни.

Майка й не отговаря.

Джейни оставя вратата да се затвори с трясък, но не от яд. От бързане. Качва се в колата си и се изстрелва към гимназията. Звънецът бие, тя е на десетина крачки от кабинета по английски, точно както и половината от класа. Промъква се до чина си — последния в редицата до вратата — незабелязана от никого, освен от Кари, която я посреща със сънлива усмивка. Тихомълком довършва домашното си по математика, докато учителят обяснява за предстоящото учебно пътуване до Стратфорд през уикенда.

Кабъл е с гръб към нея. Неочаквано изпитва желание да докосне косата му. Ако можеше да го стигне, би го сторила. Не, не, клати тя отрицателно глава. Чувствата й към него са много объркани. По-скоро е странно, отколкото ласкателно това, че той я сънува. Особено след като малко преди това е бил онова ужасяващо създание. Дори си признава, че донякъде я е страх от него.

Тя вече знае къде живее.

Само на две пресечки.

В онази малка къща на улица „Уейвърли“.

— Разписанието на стаите ви — мърмори господин Пърсел, размахвайки над главата си яркожълти листчета, подобни на слънчеви лъчи, преди да раздаде по една купчина на предните чинове. — Нямате право на промени, тъй че не се и опитвайте.

Джейни вдига поглед чак когато из стаята се разнасят хихикания и охкания. Момчето пред нея не се обръща да й подаде листчето. Мята го през рамо. Хартийката хвръква, рее се из въздуха, плъзва се по ламинирания чин и точно преди Джейни да успее да я хване, се пъха под обувката на Кабъл Стръмхелър. Той я подритва към Джейни, без да осъзнава какво прави. Косата му леко се залюлява над раменете.

По списък Джейни е в стая с три богати снобки от баровската част на северен Фийлдридж: Мелинда Джефърс, която ненавижда Джейни, приятелката на Мелинда, Шей Уилдър, която мрази Джейни по подразбиране, и капитана на женския футболен отбор, Савана Джаксън, която се преструва, че Джейни не съществува. Поема си дълбоко въздух. Май ще трябва да спи в автобуса.

Но все пак е любопитна дали след всичките тези години Мелинда още сънува Кари с гигантски цици.